Дейвид Култард е сред пилотите, печелили победи с екипа на Уилямс. В неговия случай е само една, но може би най-важната – първата в кариерата му (Гран при на Португалия през 1995 г.). Шотландецът освен това бе човекът, на когото Франк Уилямс гласува доверие да стане титуляр в тима след гибелта на Аертон Сена, а отношенията им прерастват в приятелство в годините след това.
– Никога няма да забравя момента, когато Сър Франк Уилямс се приближи към мен – бях още млад тест пилот в отбора му в началото на 90-те – и каза: Дейвид, като шотландец ще оцениш факта – имам тези обувки от 10 години. Не знаех да се смея или да плача. Та Франк бе парализиран след ужасяващия си инцидент през 1986 г. и оттогава бе в инвалидна количка – пише Култард в колонката си за английския Телеграф. – Обичам Франк заради пиперливото му чувство за хумор, заради факта, че направи кариерата ми във Формула 1 възможна, но най-вече заради начина, по който се отнася към работата си и несломимия му дух. Неподвижен е повече от четвърт век, а ентусиазмът му е все така неугасим.
Поводът за Култард да се върне в собствените си спомени бе, разбира се, победата на Пастор Малдонадо в Гран при на Испания и връщането на пилот на Уилямс на най-високото стъпало на подиума в F1. Затова и шотландецът дава своята гледна точка за това какъв човек е основателят на тима.
– Историята на Франк е легендарна – от времето, когато е управлявал бизнеса си от телефонна будка до спечелването на многобройни шампионати и възстановяването от катастрофата. Състезанията са в ДНК-то му. Затова не бива да сме изненадани, че Уилямс пак са най-високо на почетната стълбичка. Победата на Малдонадо в Барселона бе забележителна поради много причини и една от тях е, че се случи само пет месеца, след като тимът записа най-лошия сезон в историята си. Но надпреварите са в кръвта на целия екип. Отбор като Уилямс не забравя как се печелят победи, въпреки че за тях това стана по-трудно в съвременната ера – твърди Култард.
Шотландецът не крие, че Уилямс може да бъде и безжалостен, когато става дума за тима и работата му.
– Спомням си, че се бяхме договорили устно за двугодишен контракт за 1995 и 1996 г. – връща се отново назад във времето Дейвид. – Отидох да подпиша договора и открих, че е променил мнението си. Получих само едногодишна сделка. Изобщо не се срамуваше от това. Франк е от малкото хора в падока, който в подобна ситуация ще ти каже, че го е сторил в името на екипа, заради стотиците хора в Гроув. Не мога да споря с това. Не го разказвам, за да го изкарам двуличен. Напротив – смятам това за качество. Отборът винаги е на първо място за Франк и аз бях невероятно щастлив за тях в неделя – допълва пилотът, който тази година кара в DTM и работи като коментатор за ВВС.
Той отбелязва и работата на екипите в питлейна при избухналия след финала на Каталуния пожар в боксовете на Уилямс, а след това обръща внимание и на Малдонадо – първият венецуелец, спечелил кръг от F1.
– Беше трудно да се прецени какъв точно е Пастор в дебютната му година. Дойде с етикета на пилот, който си плаща за мястото, но заради колата имаше малко шансове да покаже какво може. Имаше спорадични проблясъци на скорост, но като цяло нещата бяха разпокъсани. Единственият път, когато го критикувах наистина, бе за инцидента с Люис Хамилтън в квалификацията на Спа. В неделя обаче Пастор бе великолепен. Направи безгрешно състезание и контролира темпото до финала, въпреки че във врата му дишаха световни шампиони. Според мен нямаше човек в падока, който да не е щастлив за Уилямс и това показва какво е отношението към Франк и отбора му – категоричен е Култард.
