Тази година във Формула 1 често се говори за рекорди. Макс Верстапен и Серхио Перес от екипа Ред Бул спечелиха вече 15 от 16 състезания и „Биковете” имат реален шанс да постигнат най-високия процент на успехи за един тим за един сезон в историята на спорта.
Нидерландецът взе 13 победи до момента, като една от тях бе в Гран при на Италия на Монца. В нея той постигна забележителните 240.318 км/ч средна скорост, но не можа да се доближи до рекорда, поставен от Михаел Шумахер именно на прочутата италианска писта преди 20 години, дошъл след бясна битка с Хуан-Пабло Монтоя. Именно за нея ще си припомним днес.
Годината е 2003 г., а месецът септември. Това е една друга епоха във Формула 1. Времето на старата школа. Двигателите още са 3-литрови атмосферни с 10 цилиндъра с мощност от над 900 конски сили в квалификационен режим. Звукът им е покъртителен и всеки, който е присъствал на състезание от онази ера, може да потвърди това. А бройката за използването на моторите по време на сезона е неограничена!
Квалификационният формат е от 2 сесии само с по 1 бърза обиколка във всяка. В петък е първата с минимално количество гориво, а втората в събота, която трябва да определи стартовата решетка, в която освен това пилотите трябва да карат с литрите бензин, с което искат да започнат състезанието. Дозареждането с гориво е позволено, което води до стратегии с поне 2 спирания в бокса дори и на трасе като Монца. Гумите още са с канали, а доставчиците са 2 – Бриджстоун и Мишлен. Това води до различно представяне според условията на трасето.
След последното състезание от шампионата в Унгария изглеждаше, че в битката за титлата везните се накланят в полза на Хуан-Пабло Монтоя с Уилямс и Кими Райконен с Макларън.
Те завършиха 3-и и 2-и на Хунгароринг (зад записалия първата си победа във Формула 1 Фернандо Алонсо), докато Михаел Шумахер бе едва 8-и. Така двамата го доближиха на съответно 1 и 2 точки в генералното класиране.
Надпреварата на Монца бе шанс за Ферари и Михаел да отвърнат със силен резултат на домашното им трасе. По онова време тестовете също бяха неограничени и всички правеха изпитания активно седмица преди уикенда.
Заради най-мощния си двигател БМВ, се очакваше предимство да има екипът на Уилямс и Монтоя. Заради здравословни проблеми в екипа състезанието пропусна Ралф Шумахер, който бе заместен от тестпилота Марк Жене. В първата квалификация в петък очаквано най-бърз бе колумбиецът, който изпревари третия Михаел Шумахер с цели 0.6 сек. Другият пилот на Скудерията Рубенс Барикело обаче бе 2-и, само на 0.128 сек от лидера. И така загатна за потенциала на червения автомобил на това трасе.
В последната тренировка преди квалификацията Монтоя отново бе начело, но разликата спрямо Шумахер този път отново бе минимална – 0.118 сек. А това предвещаваше интересна сесия за място на грида. Излизането бе в обратен ред спрямо класирането в първата квалификация. Начело преди появата на последните трима бе Райконен с Макларън. Михаел обаче свали половин секунда от неговото време, което бе сериозна заявка за пола. Барикело изостана на 0.2 сек и оставаше да видим отговорът на Монтоя. След първите 2 сектора пилотът на Уилямс имаше минимална преднина, но след това отвори шикана Аскари малко повече от нужното и загуби около 0.1 сек, което се оказа и фатално.
Полпозишъна бе за Шумахер, следван от Хуан-Пабло и Рубенс
В неделя обаче предстоеше голямата битка. А тя бе гладиаторска. Битка между големи мъже и характери! На старта Шумахер тръгна добре и поведе, а зад него Монтоя едва удържа второто място. На първия шикан обаче Михаел спря малко по-късно от нужното и изпусна идеалната линия. Така излизането му не бе оптимално и Хуан-Пабло веднага се залепи зад него.
Колумбиецът атакува от външната страна на втория шикан и за момент бе пред Шумахер, но последният се ускори по-добре на излизане от завоя и отново бе начело преди Лесмо 1. Направилият много силен старт Ярно Трули бе излязъл на 3-а позиция, но още след Лесмо 2 получи технически проблем и отпадна. Отпред първите двама се откъснаха и започнаха бясната битка.
Михаел започна леко да се откъсва, като до първите спирания в бокса отвори близо 5 секунди преднина. Както се и очакваше, германецът бе с малко по-лек автомобил и влезе първи в бокса за дозареждане и смяна на гуми. Обиколка след него това направи и Монтоя, като се върна на 3.5 сек зад лидера, но сложи по-малко гориво спрямо него.
Тогава колумбиецът започна да натиска като луд и към края на втория стинт доближи Шумахер на около 1 секунда. Тогава DRS обаче нямаше, а с малко по-високата си максимална скорост асът на Ферари запазваше лидерството. Той бе наясно, че при вторите стопове Хуан ще трябва да спре първи. Така и стана. Михаел стори това след него и при отлично проведен питстоп се върна на комфортна дистанция пред него. Единственият му проблем бе, че лидер в този момент стана Жене с другия Уилямс, но испанецът също спря в бокса още в края на обиколката и не успя да помогне на съотборника си.
Imagens Históricas
Primeiros metros do GP da Itália de 2003, e o embate entre Michael Schumacher (Ferrari) e JP.Montoya (Williams-BMW). O alemão levou a melhor!
📸reprodução/rede social #F1noGP #F1 #F1Rewind #ItalianGP #schumacher #Montoya pic.twitter.com/C5ncuw8yF6— CarlosRecúpero (@RecuperoCarlos) April 27, 2020
След вторите боксове борбата бе подновена с пълна сила. Монтоя знаеше, че няма време за губене и направи серия от бързи обиколки.
Той доближи Михаел на 1.2 сек, но тогава, 13 обиколки преди финала, колумбиецът бе задържан за няколко завоя от изостаналия с обиколка Хайнц-Харалд Френцен със Заубер. След това пък допусна малка грешка при преминаването на първия шикан. Така изоставането му спрямо лидера стана 2.3 сек. В този момент пилотът на Уилямс реши, че няма смисъл да натиска повече и да гони водача. А това даде възможност на Шумахер да върне малко газта в последните обиколки.
На финала средната скорост на Шуми бе феноменалните 247.585 км/ч. и така състезанието стана най-бързото като средна скорост в историята на Формула 1. Такова е и до днес! Победата на Михаел наколни везните в негова ползва в битката за титлата, която стана факт след нова победа в следващия кръг на Индианаполис в САЩ и завършване в зоната на точките в последния кръг в Япония.
През следващата 2004 г. болидите бяха още по-бързи, но на състезанието на Монца в началото беше влажно, което намали значително средната скорост на победителя Рубенс Барикело с Ферари. През 2005 г. пък Монтоя спечели, но в края имаше проблеми с една от гумите и се наложи да намали темпото. В следващите години обемът на двигателите бе намален, а забраната за дозареждане по време на състезание не дава възможност колите да постигат толкова висока средна скорост в състезателен режим.
У нас състезанието ще се запомни с това, че е първото, на което популярният ни фотограф Любомир Асенов присъства. Тогава той е още само зрител по трибуните, но това е събитието, което го запалва по този спорт и по бъдещата му професия.
Ето какво си спомня той от състезанието:
„Качих се на самолета и се озовах на Малпенса самичък с 500 евро в джоба и никаква организация. Нито имах хотел, нито билет за състезанието, нито знаех къде отивам. След много премеждия, включващи трудно намиране на хотел, накрая се озовах на правилното място. Тъкмо се бях отдал на красивите гледки на парка около пистата, когато в далечината чух страшен рев на двигатели. Започваше съботната свободна тренировка! Сега, когато пиша това, изпитвам същите чувства, както тогава. Настръхнах! Емоцията от “песента” на двигателите влезе във вените ми.“
„Не можех да повярвам къде се намирам. Аз бях тук! Затичах с всички сили към пистата. Трябваше да си купя билет и да ги зърна! Стигнах до касите. Платих, грабнах билетите, минах през проверката и толкова бързо съм тичал, че се оказах на централната трибуна по време на тренировката. Нямам идея как съм минал покрай тези, които проверяват за къде са ти пропуските, но по едно време се появиха и ми казаха, че не може така! Оставиха ме да си догледам тренировката, като ясно обещах, че после ще изляза и ще си отида на зелените площи, за където бях платил.“
„Шумахер, Монтоя, Кими, Алонсо, Култард, Бътън, Барикело, Верстапен старши и компания… Всички бяха там! 10-цилиндрови двигатели, 3000 кубика и близо 1000 конски сили! Докато се осъзная къде съм, тренировката свърши. Както бях обещал, излязох! Благодарих на стюардите за разбирането и започнах да изучавам картата на пистата, и да правя план. Гледах квалификацията на влизането за “Аскари”.
В неделя си взех фотоапарата и 4 филма Кодак 200 ISO. Снимах наред. Забавлявах се, нищо, че бях сам. Попивах всяка минута. Пред трибуните имаше високи огради, които пречеха да си направя хубави и чисти снимки, а зад оградите имаше фотографи. Фотографи с големи, бели обективи. Ходеха наперено и снимаха, без да им пречат мрежите.
Те бяха от другата страна на оградата, която бе наистина висока, и в буквалния, и в преносния смисъл
„Състезанието мина изключително бързо. Монтоя и Шумахер направиха страхотна битка, но това, което мен ме интересуваше през целия ден, вече не беше просто Формула 1. Тогава разбрах какво искам да работя.
Трябваше да мина от другата страна на оградата. Трябваше да направя всичко възможно по силите ми, за да снимам Формула 1. Щом зад тази ограда има фотографи, то няма начин, да не мога да съм част от това.“
Сега, 20 години по-късно, агенцията ми LAP.bg е с акредитация във ФИА. Аз заснех 146 състезания като фотограф. Извоювах 7 перманентни паса. Срещнах хора, които мога нарека приятели в падока. Имам безброй истории свързани със състезанията и пътуванията. Стотици хиляди пролетяни километри и още поне толкова изминати с автомобили.”
