Макларън отбелязаха 50-ата годишнина от основаването си на 2 септември и този уикенд на пистата Монца отбелязаха повода с парти, на което дойдоха гости от почти всички останали екипи. Тимът подреди по случая 50 любопитни факта за отбора и компанията.
1. Макларън са се състезавали в 31 различни държави на 6 континента в шампионата на Формула 1. Мелбърн е най-южната точка спрямо екватора, докъдето е достигал отборът, а най-северната – Андерсторп, където се провежда Гран при на Швеция.
2. Служителят с най-дълъг стаж в Макларън е Рей „Текс“ Роу. Той се присъединява към Брус Макларън Мотор Рейсинг през 1963. Днес Текс работи по три дни в седмицата в департамента за скоростни кутии. В тива освен това са още шестима души, започнали работа там през 70-те и повече от 30, дошли през 80-те години на ХХ век.
3. Преди да започне строежът на технологичния център на тима в Уокинг е трябвало да бъдат преместени живеещите там пепелянки. В район от около един квадратен километър е изградена специална система, която да ги привлече на повърхността.
4. Почти всеки посетител на Парагон пита колко дълбоко е обграждащото част от сградата езеро. Отговорът е: почти 3 метра и съдържа повече от 50 000 кубични метра вода.
5. Макларън използват около 1000 литра боя на година за един от болидите си. На всяка кола има по 48 лога, които се подменят редовно – сметката е от 2000 лога на година.
6. Някои забележителни моменти в историята на Макларън: 50-ата победа е спечелена в Монако през 1986 г. от Ален Прост, 50-ата най-бърза обиколка е дело на Аертон Сена (Финикс, 1989 г.), 50-ият полпозишън е постигнат също от Сена (кой друг?) на Спа през 1989 г.
7. Технологичният център е изграден от над 5000 тона стомана. В сградата са вложени над 43 000 м3 стъкло. Съоръжението е достатъчно голямо да побере девет Боинг 747 Джъмбо.
8. Окосяването на тревните площи се прави поне два пъти в седмицата през периода май-септември. Косачка изминава над 30 км, за да изпълни задачата или над 14 770 км от отварянето на завода през 2004 г.!
9. Дейвид Култард е пилотът с най-голям стаж в Макларън – той кара за екипа в 150 Гран при от 1996 до 2004 г.
10. Първият болид за F1 е М2А/1 от 1965 г. От тогава досега са създадени над 250 състезателни автомобила. 50-ият от тях е М29/3 от 1979 г., №100 е МР4/5В от 1990-та, №200 – МР4-17-2 от 2002-ра, а №250 – МР4-24-5 от 2009 г. Настоящите МР4-28 са 263-266.
11. Ограничението на тестовете означава, че за година се произвеждат по-малко коли за разлика от предишни сезони: през 2004 г. например са направени 9 МР4-19 и 19В; през 1995-та – 11 МР4/10 и 10В. Най-много броя от един вариант са регистрирани през 1991-ва – 11 МР4/6.
12. През 1993 г. е създаден първият сериен автомобил – Макларън F1 (само 66). С максимална скорост от 391 км/ч и ускорение от 0 до 100 км/ч за 3,2 секунди той все още е официално най-бързата кола с атмосферен двигател в света. През 1995 г. Макларън печели 24 часа на Льо Ман при първото си участие в шампионата, като освен това коли на компанията завършват на трето, четвърто и пето място.
13. Историята със серийните автомобили на Макларън датира от далеч по отдавна. През 1969 г. Брус Макларън създава M6GT като състезателна кола със затворен кокпит и прави конструкция и за нормален модел, от който е произведен един брой за него. Конструкторската компания Trojan прави още два.
14. Най-много победи за Макларън печели Аертон Сена – 35. Следват Ален Прост с 30, Люис Хамилтън – 21, Мика Хакинен – 20, Дейвид Култард – 12. Дженсън Бътън има 8 победи за екипа – колкото са и тези на Ники Лауда с Макларън.
15. Колата с най-много успехи е М23 – 16 победи между 1973 и 1977 г. Втората по успех е МР4/4 от 1988 г. – 15, а трета – МР4/2 – 12 през 1984-та.
16. Макларън печелят 43 победи в КанАм – сериите, в които Брус Макларън губи живота си, докато тества M8D на Гудууд през лятото на 1970 г.
17. Първата победа от полпозишън на Макларън е спечелена от Емерсон Фитипалди – Гран при на Бразилия през 1974 г. Отборът регистрира това постижение още 72 пъти, за последно – в миналогодишната Гран при на Италия.
18. Джон Уотсън има уникалната чест да е пилотът, спечелил победа за Макларън от най-задна позиция на грида. В Лонг Бийч през 1983 г. той е 22-ри на стартовата решетка, откъдето печели надпреварата. Съотборникът му Ники Лауда тръгва 23-ти, а на финала е втори.
19. Най-странната кола на Макларън? Честта може би споделят МР4/Т5 и МР4-98Т. Т5 е малкият оранжев модел, използван от Крис Гудууд на Гудууд през 2002 г. 98Т е двуместният автомобил, като и от двете има по една-единствена бройка.
20. Технологичният център на Макларън приема около 185 посетители ежедневно. Съоръжението бе официално открито от Нейно величество кралицата на 12 май 2004 г.
21. По време на Гран при на Монако през 2011 г. Макларън записват обиколка №10 000 начело на състезание от Формула 1. Дженсън Бътън прави историческия тур, който е 17-ти от общо 78 в надпреварата. Англичанинът води още 15 обиколки по време на състезанието.
22. Брус Макларън Мотор Рейсинг е основана на 2 септември 1963 г. Тогава „Bad To Me“ на Били Джей Креймър и Дакотас е на върха на британския чарт за сингли, докато „Please Please Me“ на Бийтълс е номер 1 в класацията за албуми.
23. Първият пилот на Макларън с хеттрик – полпозишън, победа и най-бърза обиколка в едно състезание – е Джеймс Хънт (Гран при на САЩ през 1976 г.).
24. Макларън има рекорди не само на пистите. Отборът е с най-дългия партньорски договор в историята: 32 години от 1981 г. досега с HUGO BOSS.
25. През 1981 г. отборът се състезава с първото шаси от композитни структури и карбон – МР4/1. Новата тогава конструкция дава съвсем различни нива на издръжливост и защита на пилота, като променя радикално спорта за в бъдеще.
26. В Парагон има около 1000 км кабели и повече от 40 км водопроводни тръби. Климатичната система работи с около един милион кубични метра въздух всеки час.
27. Използваната през първия сезон на Макларън във Формула 1 кола е М2В. По принцип тя е с двигател Форд 3.0 V8 с 321 к.с. и тегло 535 кг. Последният болид на тима, спечелил титлата в Гран при, е МР4-23 – с повече от два пъти по-висока мощност (765 к.с.) и само 65 кг по-тежък.
28. Макларън печелят титлите при пилотите и конструкторите в един сезон 8 пъти – през 1974, 1984, 1985, 1988, 1989, 1990, 1991 и 1998 г. 1988-ма е най-силният за отбор сезон в историята на Формула 1. Аертон Сена и Ален Прост печелят 15 от 16 старта. Тимът печели 199 точки за първенството – колкото събират следващите 8 екипа в класирането, взети заедно.
29. До настоящия момент от шампионата през 2013 г. Макларън са пропътували 74 526 км до и от стартовете в календара. Това е около два пъти обиколката на земята.
30. Аертон Сена, разбира се, има най-много полпозишъна за Макларън – 46, което е с 20 повече от разделящи си второто място Мика Хакинен и Люис Хамилтън.
31. Макларън Аплай Технолъджис работи по различни проекти и подкрепя пет екипа, състезавали се на миналогодишните летни олимпийски игри в Лондон. Те печелят общо 30 медала, от тях – 15 златни. Макларън развива технологии за прецизното измерване на скоростта, позиционирането и представянето на атлетите.
32. Макларън събира 6,5 милиарда данни по отделни показатели от двата си болида във всяко състезание. След това ги анализира с помощта на SAP.
33. Най-новото допълнение в Макларън Аутомотив е моделът Р1. Той разполага с 907 к.с., ускорява от 0 до 100 км/ч за по-малко от 3 секунди и максималната му скорост е 347 км/ч. От него ще бъдат произведени само 375 броя.
34. По време на сезон 1966 г. Брус работи с четирима служители. Днес Макларън има около 50 души на състезание – пилоти, инженери, механици, маркетинг, кетъринг и т.н.
35. По време на един сезон отборът използва около 20 000 индивидуални артикули на HUGO BOSS, съставляващи униформите на хората от тима. Това число включва 5090 дамски и мъжки блузи, както и 3660 чифта панталони.
36. В базата в Уокинг се използват 14 128 индивидуални артикула на HUGO BOSS. Името на всеки служител е поставено на блузите (пет на брой плюс една риза в комплект с пет чифта панталони), което се прави на място в централата.
37. Сред най-прочутите фенове на Макларън са английският комик Роуан Аткинсън, шесткратният олимпийски шампион в колоезденето Сър Крис Хой, готвачът Гордън Рамзи.
38. В ресторанта за служителите на Макларън се използват около 250 яйца и 77 литра мляко всеки ден.
39. За периода от 2007 до 2011 г. количеството отделян въглероден двуокис на служител е паднало с 18,4%. За същия период количеството рециклирани отпадъци се е увеличило от 46% на 66%.
40. Макларън се състезават и в Инди 500 – първите пилоти в легендарната надпревара на екипа са Питър Ревсън и Карл Уилямс, участващи през 1970 г. Последната поява на тима е през 1978 г. Отборът има три победи – с Марк Донъхю в М16В и две на Джони Ръдърфорд (с M16C/D и M16E).
41. Транспортът на Макларън включва седем камиона за болидите и останалото оборудване за тях. Други 15 пренасят моторхоума. Всеки камион пътува около 20 000 км на година.
42. Аеродинамичният тунел на Макларън е дълъг 145 метра. Той е построен от 400 тона стомана и има вентилатор с диаметър четири метра, който се върти с до 600 об/мин.
43. Моторхоумът на Макларън, наречен Бранд Сентър, отнема 5 12-часови смени на 20 души, за да бъде изграден. Има 500 допълнителни, отделни компонента като маси, столове, вътрешни панели, телевизионни екрани и т.н. Разглобяването отнема два пълни дни и моторхоумът директно потегля към следващата писта от календара.
44. Хората често питат колко оборудване носи отборът на състезание. Отговорът е: два автомобила, едно резервно шаси, 4-5 комплекта допълнителни елементи, 4 комплекта предно-задно крила, 5 пода, 5 скоростни кутии в комплект с пет задни окачвания и всичко останало в задната част на колата, 80 предни и 80 задни джанти, 12 рафта елементи, 6 стелажа допълнително оборудване, един времеизмервателна стенд, комплект панели за бокса и два модула за тавана.
45. Макларън има около 25 исторически коли и 632 трофея, изложени в технологичния център. 476 от купите са за призови места във Формула 1, останалите са от Индикар, КанАм и други надпревари.
46. Производственият център на Макларън е също толкова впечатляващ, колкото и технологичният. В него са вложени 218 000 керамични плочки, които биха били достатъчни – ако се положат една до друга – да покрият разстоянието от Лондон до Рединг. Ако стоманените колони от съоръжението бъдат поставени една върху друга, ще достигнат височина от 895 метра (почти три пъти повече от тази на Айфеловата кула).
47. През декември 2011 г. Макларън официално получиха сертефикат, че са първия отбор с неутрални въглеродни емисии във Формула 1. През февруари 2013 г. тимът стана първият носител на наградата на института на ФИА за постижения в областта на опазване на околната среда.
48. Най-мощният автомобил на Макларън за Формула 1 е МР4-20А от 2005 г. – 920 к.с., с 10 повече от МР4-19В от 2004-та. Това е почти четири пъти по-висока мощност в сравнение с първия болид за F1 М2В – 260 к.с.
49. Гласовите записи за анимационната серия на Макларън Tooned отнема на настоящите пилоти Дженсън Бътън и Серхио Перес между един и два часа. Средното време за създаване на един епизод е 10 седмици.
50. Този сезон Дженсън и Серхио ще имат 37 дни или 296 часа в симулатора, докато разучават писти и настройки за стартовете във Формула 1.
