Името на Бърни Екълстоун вече е безкрайно добре познато на феновете на автомобилния спорт. Управляващият търговските права на Формула 1 англичанин е прочут, но рядко дава изявления, макар непрекъснато да е в обективите на камерите и фотоапаратите.
Настоящият сезон никак не е лесен за Бърни, но той (съвсем типично) не се отказва да се бори за това, в което вярва. Историята му показва невероятно силен характер, готов на всичко, за да постигне целите си. Настоящият материал скицира основни моменти от живота на Екълстоун и е публикуван в брой 17 (януари 2001 г.) на списание ClubF1. След цяло десетилетие много неща се промениха, но се надяваме, че ще ви е интересно да си припомните откъде тръгва и докъде стига Чарлз Бърнард Екълстоун.
Всички, интересуващи се от Формула 1, знаят името на Бърни Екълстоун, но малцина могат да кажат нещо повече от това, че е ГОЛЕМИЯТ ШЕФ.
Какъв точно шеф и на какво, не е много ясно, но Бърни е големият бос, това е.
Всъщност нисичкият, а и вече толкова белокос англичанин, е може би най-загадъчната личност в този спорт. Той прехвърли 70-е, но е все така енергичен и макар да се говори за смяна, никой не го мисли сериозно.
Този човек няма компютър в офиса си, определя си срещи между два полета и в колата на път за летището и говори по телефона – денонощно! Думата му има сила, каквато нито един документ не притежава.
Кажете, че Бърни е диктатор и никой в падока няма да го оспори – дори самият той. Неговата система обаче е доказана – тя работи, и то добре. Въпрос на личен перфекционизъм, издигнат в корпоративен.
Можете да го разпознаете – в начина, по който са подредени транспортните камиони и моторхоумите в падока, по реда на телевизионните екипи, по перфектната точност до последния милиметър, по безкомпромисните правила за достъп в пита.
Екълстоун е дете на Депресията. Според някои с това може да се обясни и отношението му към парите – когато си роден точно по онова време е логично парите никога да не ти стигат.
– Съществуват две неща, за които никога не се говори: пари и жената, с която си бил предната вечер – обича да казва великият бос.
Историята на Бърнард Чарлз Екълстоун започва в Сейнт Питърс, Съфолк. Роден е на 28 октомври 1930 г. Син е на капитан на риболовен кораб. Поради причини, известни единствено на него обаче, Бърни винаги е твърдял, че е роден през 1936 г.! Затова дълго време и възрастта му бе забулена в сянка. Днес официалните му длъжности на вицепрезидент на ФИА го правят уязвим поне в това отношение.
Учи химия, но в крайна сметка получава бакалавърска степен по физика от Уулуих. Започва да кара мотоциклети, след това за малко се прехвърля на автомобили. Никога не постига някакви резултати. Ето защо се насочва в друга област – става мениджър на пилота Стюарт Люис Еванс. Но в Мароко през 1958 г. Еванс загива и Екълстоун за известно време се оттегля от спорта. Занимава се с бизнес – малък, но бизнес – продава мотоциклети и автомобили на старо. Злите езици твърдят, че залага имущество, тегли кредите и не плаща данъци, но по такъв начин оправя всичко, че и до днес не е върнал нищо.
Към Формула 1 се връща почти 10 години по-късно – през 1966 г., когато става мениджър на талантливия Йохен Ринд.
Йохен твърди, че предпочита да работи с „малки“ хора като Бърни и Алън Рийс, защото те винаги се опитвали упорито да компенсират ръста си с нещо значително. Обяснява, че въпросът е психологически.
Ринд връща Бърни във Формула 1 точно в момент, когато спортът се раздвижва финансово. Рекламите са официално разрешени от началото на 1968 г. и доста големи международни фирми нямат търпение да станат спонсори.
Йохен загива по време на тренировка за Гран при на Италия на Монца през 1970 г. Тогава Бърни тича през цялото разстояние от питлейна до завоя Параболика, от който е излетял неговият приятел. Разбира, че е закъснял и се връща бавно в падока, носейки каската на Ринд.
Този път обаче превъзмогва скръбта и остава в автомобилния спорт.
Става част от тима на Брабам и го купува през 1972 г. за (доколкото се знае) $600 000. Конструкторът Рон Туранак си отива.
Бърни е начело на отбора в продължение на 18 години! През това време работи с хора като Гордън Мърей, Хърби Блаш, Чарли Уайтинг, Еди Бейкър. Факт е, че успява да изгради самочувствие у хората, които са около него. В резултат на това Блаш, Уайтинг и Бейкър все още работят с него, в структурите на ФИА и бизнеса.
След покупката на Брабам обяснява:
– Тук нямаме шефове. Ако работят точните хора на точните места, просто началници не са необходими. Не сме деца, няма нужда някой непрекъснато да натяква на хората какво трябва да правят, защото те си имат ум. В другите отбори се случва да има шеф за това, шеф за онова – но това е всичко. Всъщност единственото, което е необходимо, е всеки да знае каква точно му е работата, както и хората в екипа да си вярват един на друг.
Малко известно е, че Бърни се интересува и от изкуство – той лично прави емблемата с плюещата кобра на Брабам. Питаха го между другото защо е запазил името на екипа.
– Ако сме купили Марк&Спенсър, нямаше да ги прекръстим на Екълстоун&Хенри, нали? Каква е разликата?
Докато ръководи Брабам, Бърни постепенно се запознава с останалите в шоуто Формула 1. Става му ясно желанието да си пръв, при това не само на пистата, а и при паспортната проверка на летището, но разбира, че малцина са тези, които гледат на всичко това като потенциален, гигантски бизнес.
Той прави всичко възможно, за да създаде обща организация – затова се ражда Асоциацията на конструкторите във Формула 1 (FOCA). Избират го за ръководител на организацията. Останалото, както казват, е история.
Мнението му за телевизията още тогава е, че тя е толкова добра, колкото хора, които я гледат. Телевизионните компании според него са безкрайно комерсиални. Пускат в ефир само онова, което хората искат да видят. Идеята му за Формула 1 по телевизията е да се показва не толкова документално всичко (тип какво точно се случи), а да се превърне повече в шоу. Тези обяснения са от интервю с него отпреди 20 години.
Днес той има собствена дигитална телевизия и се разпорежда с всички телевизионни права на Гран при. Когато поема нещата обаче, няма нито телевизионни права за цял сезон, нито дори яснота по това кой колко печели от входни билети, а борбата за този контрол е епична.
Биографична книга за живота му – това е нещо, чиято поява Бърни се опитва да предотврати упорито през последните години, въпреки че подобно произведение без съмнение моментално ще се превърне в бестселър. Миналата година той бе замесен в грандиозен скандал, свързан с опит да бъде публикувана именно такава биография. Творението на разследващия репортер Тери Лъвел „Играта на Бърни“ бе спряна от публикуване в последния момент, защото имаше подробности около сделките и съдебните дела на Бърни от младежките му години.
Лъвел получи аванс от издателство „Литъл Браун“ още през 1997 г. с уверението, че в книгата ще се разказва за това как Бърни е спечелил контрола във Формула 1 – уникална ситуация в спорта въобще.
Сред многото случки, описани в нея, е и разказът за дарение от 1 млн. британски лири, направено от Екълстоун на британската партия на лейбъристите точно преди последните избори в Англия. Това се смята за опит на Бърни да повлияе на правителството относно проекта за закон за забрана на рекламата на цигари, който би се отразил негативно върху Формула 1. Дарението бе върнато, но историята е доста пикантна, въпреки че бе разгласена след доста време.
При новината за публикуването на книгата на Лъвел и историите в нея, Екълстоун се обадил на Тери и го заплашил. Издателството пък получи любезно писмо от адвокатите на Бърни, които между другото представляват и Макс Мозли, президента на ФИА.
Според запознати основното притеснение на Екълстоун относно тази книга (както и към всеки друг опит за негова биография) е опасението, че може да бъдат поставени под съмнение някои от бизнес делата му от 70-те и 80-те години. Самият той упорито отрича и почти се кълне, че никога през живота си не е мамил.
Сред множеството истории, които се разказват за Бърни е и слухът (но никой не смее да го спомене пред самия него), че е свързан и с прочутия влаков обир във Великобритания през 60-те години.
Когато го питат през 1982 г. за това по време на едно интервю, той отговоря, че не може да разбере защо хората си мислят, че би се занимавал с влак, който превозва само 1 млн. лири.
– Това е недостатъчно дори за заплатата на пилот от Формула 1… Но ако ще ми го приписват, искам своя дял! Предполагам, че слухът се е появил заради това, че един от замесените – Рой Джеймс – купи един Брабам преди обира, но пък тогава аз още нямах нищо общо с Брабам. За сметка на това този човек бе много близък приятел на Греъм Хил. Мисля, че Рой не беше лош човек. Просто бил много добър шофьор – точно какъвто е необходим в кола, с която ще се бяга след обир. Срещнах се с него, след като излезе от затвора, но само заради Греъм.
Постепенно Бърни се превръща в бизнесмен – преди 20 години описва сам себе си като „бизнес атлет“, а оттогава досега като че ли малко се е променило, въпреки че навърши 70 години. Той вярва в дадената дума и ръкостискането. Когато го попитаха защо се грижи и за последния цент в която и да е сделка, той отговори:
– Ако бях бегач или пилот, от мен щяхте да очаквате да печеля стотни от секундата. Аз съм бизнес атлет и точно последният цент е разликата – той е мярката дали си направил качествена сделка.
В живота на Бърни единственото, което се е променило през последните 20 години е броят на центовете. От много дълго обаче той е работи заедно с Макс Мозли. Веднъж президентът на ФИА разказа за първата им среща:
– Асоциацията на конструкторите ме покани на среща някъде в края на 1969 г. в хотел Екселсиор, където ме посрещнаха с нотка на враждебност – бях съвсем нов в тяхната област (участва в управата на тима на Марч – б.р.). Когато започнаха да свикват срещи, на които се дискутират неща като пари и постъпления, смятаха, че трябва да присъствам и аз, тъй като съм адвокат. По-късно всички заминахме за Брюксел за среща с организаторите, които тогава бяха много силни, защото това бяха националните клубове и федерации. Те по-късно формираха и ФИА. Ние пък бяхме в една раздробена група, защото никой не се доверяваше на никого и всички се страхуваха, че някой може да се отцепи и да започне да преговаря сам.
Когато видях начина, по който се водеха преговорите, просто не можех да повярвам. Това продължи около година и нещо, след което Рон Туранак продаде Брабам на Бърни Екълстоун. Вече го познавах по име, защото бе мениджър на Ринд, но за мен беше някаква доста мъглява фигура. 20 минути, след като той се появи на срещата, стана ясно, че е дошъл човекът, който знаеше колко и колко прави четири. След още 10 минути се премести, седна до мен и оттогава работим в екип. За доста кратко време се оказа, че ние вършим основната работа в асоциацията на конструкторите.
По принцип отношенията им са малко странни за околните. Мозли е президентът, а Екълстоун – един от 16-те вицепрезиденти на ФИА. По нормалната логика Макс е шефът. Но ситуацията съвсем не е толкова проста. Мозли бе избран за президент на ФИА през 1991 г., но това въобще нямаше да се случи, ако нямаше пълната и безусловна подкрепа на Екълстоун.
Те се сближават същински през 70-те години. Екълстоун притежава Брабам, а Мозли води – Марч. В началото на 80-те години двамата са начело на борбата за на Асоциация на конструкторите на Формула 1 (FOCA) с тогавашната Световна спортна федерация по автомобилизъм (FISA).
Днес Бърни и Макс са най-силните хора в спорта, но тогава са нашествениците, които искат да измъкнат контрола над Формулата от обществената организацията с идеална цел- FISA.
Сблъсъкът е грандиозен, защото и двете страни имат силни водачи.
За тогавашния президент на FISA Жан-Мари Балестър се знае, че е участвал във френската съпротива през Втората световна война, че е човек с желязна ръка, но пък никога не е очаквал партизанската война, която водят Бърни и Макс. Те заплашват, че ще отцепят екипите от шапката на федерацията и ще създадат свой собствен шампионат. Дори правят някои стъпки в тази насока, провеждайки две състезания без разрешение на FISA.
Балестър ги заплашва с отлъчване и забрана на фирмите да участват във всички други състезания, но те държат французинът да им разреши сами да започнат да договарят и разпределят парите от телевизионните права между тимове, организатори и федерацията. Екълстоун отказва и Балестър да се бърка в сумите на договорите между пилоти и екипи.
Балестър иска федерацията да продължи да води спорта, а бизнесът да бъде воден от нея и организаторите. Огънят тлее от средата на 1979 г. През 1980 г. федерацията анулира Гран при на Испания, формално защото част от пилотите не са си платили глобите за критики към новия спортен регламент, но всъщност Бърни е уговорил условията с организаторите.
Федерацията заплашва пилоти и екипи с отнемане на лиценза. Нито една от двете страни явно няма сили да надделее, но и не отстъпва.
Балестър атакува Брабам и технически, като им отнема точки за нарушение на правилата с престилките.
В крайна сметка всички са принудени да водят преговори. Политическите игри продължават чак до началото на 1981 г., когато на 19 януари най-накрая е обявено споразумение. Последните преговори продължават 13 часа. Резултатът е специална пресконференция в Маранело (а не в Париж, където е седалището на FISA). Основното действащо лице в тази пресконференция е не друг, а митичният Енцо Ферари, тогава 82-годишен. 29 дни след пресконференцията – през март 1981 г. – е обявено споразумението Конкорд (кръстено на площад Конкорд в Париж, близо до който са водени последните преговори). По-голямата част от това споразумение все още е тайна, въпреки че отделни части са известни и на широката общественост. Екълстоун и Мозли побеждават – доказателство за максимата, че противоположностите се привличат. А тандемът им безспорно е печеливш. Балестър отстъпва на остава на чело на федерацията чак до 1991 г., когато Мозли го смени с благодарност.
Другата любопитна двойка са Екълстоун и съпругата му.
Бърни се жени през 1987 г. за бившия фотомодел Славица Малич, хърватка по произход, обявено от жълтата преса неотдавна за шпионка на Тито и Милошевич. Ръстът им доста се разминава, но това въобще не ги притеснява. Имат две дъщери – Тамара и Петра (и 22-ма „синове“ в падока).
Според непотвърдени данни семейство Екълстоун притежава къщи в Лондон, Корсика, френската Ривиера и живописна хижа в Гщаад, Швейцария. Бърни има два самолета, които официално са собственост на компанията FOA, управляваща Формула 1.
По-известен от тях обаче е огромният сив автобус на два етажа, наричан „Сивият Кремъл“. Превозното средство неизменно е с Екълстоун по пистите. Дори в едно интервю Бърни заяви, че според Славица той щял да умре не в леглото си, а в автобуса и тогава щяло да се наложи да му изкопаят гроб в него.
Днес Екълстоун неизменно присъства в класациите на най-богатите хора на земята. Чрез различни комбинации през фирмите и холдингите, в които преминават практически всички пари във Формула 1 от телевизионните права до договорите за салфетки с лика на Шумахер и Хакинен.
Единствената промяна е изкачването му на все по-челни позиции сред богатите. Интересно е обаче, че и останалите в Гран при са много по-богати и макар да се шушука и роптае срещу тирана, всички са доволни, защото милионите просто не се разпиляват и не се харчат от други за сметка на създателите на шоуто Гран при.
Има и хора, които имат по-различно впечатление от Екълстоун – като Том Уийткрофт например. Той притежава знаменитата колекция от исторически болиди от Гран при в Донингтън и се познава с Бърни отдавна. Уийткрофт разкрива един друг Екълстоун и разказва за това как веднъж Бърни го събудил в 3 ч. сутринта, за да му поиска съвет, какво да прави с детето си, което имало колики, а той е в паника.
Бърни е традиционалист в много отношения и предпочита „семейния“ лекар, пред всеки друг например. „Семеен“ едва ли е точното определение в случая, защото става дума за професор Сид Уоткинс – медицинският делегат на ФИА, но Бърни не може да се довери на друг.
Познанството им датира толкова отдавна, че са като братя. Екълстоун се консултира с Уоткинс за байпаса, който трябваше да му се направи преди време, въпреки че имаше възможност да отиде при най-известните лекари от цял свят. Известната старомодност на Бърни проличава и в друго – от време на време „бащата“ на Формула 1 се намесва в заплетени случаи, заплашващи спокойствието на падока, като спорове за пилоти, или когато Минарди не могат да си намерят двигател.
Засега трудно можем да си представим, че Екълстоун може да изчезне от падока. Той обаче е до голяма степен е фаталист и от години споменава деня, когато няма вече да ходи по пистите със „Сивия Кремъл“.
– Формула 1 е като голяма сцена за концерт. Отборите идват и си отиват през годините, точно както звездите се появяват и изчезват. Елвис умря (забележете „скромното“ сравнение!), но животът продължи. Когато мен няма да ме има, ще стане същото – Формула 1 ще продължи да съществува!
В същото време обаче малкият-голям човек прави всичко възможно, за да подсигури бъдещето на спорта по свой собствен начин. Пускането на акции на холдинга Формула 1 и по този начин оставянето на големите финансови приходи в ръцета на банкерите, той обясни по следния начин пред Интернешънъл Хералд Трибюн:
– Ненавиждам мисълта, че всичко може да се провали заради лошо управление. Ако те (шефовете на тимове – б.р.) притежават всичко, ще го разрушат. Не могат да се разберат за нищо, дори за това как да си разпределят приходите. Мислят си, че могат да управляват бизнеса – но аз знам, че не могат!
