Мартин Чой има над 500 купи и медали от състезания и над 30 титли за България в пистови шампионати. Карал е по най-известните писти в света и е участвал 8 пъти в легендарното състезание „24 часа на Льо Ман“.
Качва се на мотор, когато е на 6 години и вече знае, че в живота посоката е по-важна от скоростта. Днес е най-успешният ни мото състезател на писта, а неговото име предизвиква национална гордост. В продължение на 12 години е посланик на каузата за безопасно движение по пътищата като ментор на „ЕKО Мото училище“, но и като баща на 14-годишната Киара. В началото на новата учебна година Ви срещаме с емблемата на моторния спорт, шампионът, за когото важни са и титлите, но и каузите – Мартин Чой.
Здравей, Мартин! Как би определил състезателната година досега?
До момента 2024 година върви по план – следваме целите си и постигаме успехи. В момента, заедно с EKO BMW MOTORRAD MC 77 RACING TEAM, сме водачи в генералното класиране на Националния шампионат, както и в BMU Европейски шампионат по мотоциклетизъм в клас Superbike. А преди броени дни влязохме в топ 5 на Световния шампионат по мотоциклетизъм за издръжливост „24 часа на Bol d’Or“, който се проведе на писта „Пол Рикар“ във Франция.
Годината е специална и с още нещо – благодарение на моя генерален спонсор ЕKO бях част от ЕKО Рали Акрополис в ролята на навигатор на един от топ пилотите в света – Елфин Еванс, състезателят на Тойота в Световния рали шампионат (WRC). В момента Еванс е четвърти в света, а тръпката да участваме заедно в“Codriving Experience” ще остане спомен за цял живот.
Наистина страхотна възможност и поздравления за всичко, което успя да постигнеш на пистата дотук. Като шампион по мотоциклетизъм, като човек, който знае какво означава скоростта – от какво значение е за теб пътната безопасност? Преди броени дни започна новата учебна година, движението отново се засили, а темата за скоростта е постоянно в новините.
За мен пътната безопасност е преди всичко дисциплина. Независимо дали си на пистата или на пътя – в динамични времена като днешните, всеки трябва да бъде изключително концентриран и внимателен, за да предпази както себе си, така и останалите. Всичко се случва много бързо, а колкото по-бързо се движи живота, толкова по-внимателни трябва да сме със скоростта.
Какво би казал на онези, които не правят разликата между пътя и пистата?
Непредвидените ситуации на пътя са много по-различни в сравнение с пистата, защото това е неконтролирана среда. Пистата е обезопасена, има медицински екипи, водачите са със специална екипировка и са професионалисти, а на пътя – има всичко, има всякакви хора. Винаги някой може да направи несъобразена маневра, внезапно да загуби контрол над превозното средство или да не реагира правилно в случай на техническа повреда. Една грешна реакция, една секунда невнимание може да коства един живот.
Как се промени поведението на пътя през годините, какви са твоите наблюдения като участник в движението?
Често ставам свидетел на рискови ситуации и като човек с професионални навици и рефлекси, мога да ви кажа, че някои от тях са извънредно опасни. Животът е много забързан, много често виждам как хората използват мобилните си устройства, докато шофират или докато пресичат. Разсейват се, не се оглеждат, не мислят, създават предпоставки за злополуки. Това е пример, който даваме на децата и те неволно следват. Аз вярвам много силно в новото поколение и това, на което уча и дъщеря си е да мисли както за себе си, така и за другите. Безопасността на пътя е взаимна отговорност.
Ти караш много бързо на пистата, нещо за което мнозина си мечтаят. Как обаче си обясняваш „култа към скоростта“ на пътя?
Култът към скоростта идва от неразбирането на скоростта. Често говорим само за високата скорост, без да обръщаме достатъчно внимание на спирачния път. Знаете ли, че автомобил, който се движи със скорост от 200 км/ч има спирачен път над 200 метра? А може и да е двойно, зависи от тежестта на автомобила, сцеплението и други специфични фактори. Мисля, че това е тема, която трябва да се коментира по-често публично, за да могат шофьорите да осъзнаят рисковете от подобно поведение. Адреналинът и емоциите от филмите не могат да се имитират по улиците. Защото на пътя няма каскадьори и няма втори дубъл.
Трябва ли да имаме писта, за да спрат някои водачи да се „пистят“ по пътищата?
Разбира се, че би било добре да има писта у нас – както за професионални обучения, така и за любители. Отиваш, караш и се прибираш. Така водачите сами ще усетят разликата, ще разберат опасностите и сами ще се контролират. Неслучайно провеждаме ЕKО Мото училище на пистата в Серес.
Вече 12 години си ментор на EKO мото училище. Какво те вдъхнови да се занимаваш с тази кауза?
Това училище наистина има специална кауза, която през годините обедини над 200 участници. Щастлив съм, че имам възможността да предавам знанията, уменията и опита си, защото така всеки има възможност да променя гледната си точка и отношение към скоростта, да става по-отговорен и по-внимателен водач. Всеки, който е на пистата веднага усещаш каква е разликата с пътя и неминуемо започва да се замисля за действията и реакциите си.
Какъв е съветът, който най-често даваш?
Съветът, който давам най-често е, че скоростта на успеха не зависи само от скоростта на пистата.
Какво отличава EKO мото училище в сравнение с други инициативи за пътна безопасност?
Това, което отличава тази инициатива е практиката – не става дума само за суха теория, ние сме заедно на пистата и правим всичко, за което говорим. Вярвам, че това е правилната посока за обучение и въздействие. Участниците също споделят, че възможността да караме заедно им дава най-задълбочено разбиране.
Какво e посланието ти към родителите и преподавателите в началото на учебната година?
Децата днес са бъдещите шофьори утре. Те ще бъдат заедно на пътя така, както днес са в класната стая. Никога не забравяйте, че вие сте техния личен пример. Научете ги на дисциплина, на взаимно уважение, отговорност и внимание, за да споделяме още хубави часове в училището на живота.
