Начало Formula 1 News • Новини за Формула 1 Мерцедес отбелязва 125 години автомобилен спорт (галерии)

Мерцедес отбелязва 125 години автомобилен спорт (галерии)

1290
0
Панар & Левасор, Даймлер
Панар & Левасор с №13 е с двигател Даймлер с 3,5 к.с. – той завършва на четвърто място в първото автомобилно състезание в историята – надпревара от Париж до Руен; снимка: Мерцедес

21 пилоти се подреждат на булевард Майо до Булонския лес в Париж на 22 юли 1894 г. Стартът е в 8 часа сутринта, а маршрутът с дължина 127 километра е от Париж до Руен. Хиляди зрители се събират, за да наблюдават събитието – първото автомобилно състезание. Стълпотворението обаче затруднява старта – пътищата не са затворени за публиката. В репортаж за състезанието пише: „Колоната е предвождана, обградена и преследвана от множество колоездачи, както и превозни средства с механично задвижване, атакуващи маршрута като аматьори.” 125 години по-късно от тима на Мерцедес разказват историята за този старт. Тимът е и със специално оцветяване в Германия по случай годишнината.

Събитието е организирано от френския вестник „Льо пти журнал”

Правилата са доста разтегливи. В тях е посочено, че победата ще спечели „каляска без кон”, която „не е опасна, лесна е за управление и разходите й са ниски по време на пътуването”. Има специална пауза за обяд. Първата кола финишира в 17:40 часа, още 16 завършват надпреварата.

9 от 17-те превозни средства са с 2-цилиндрови, V-образни двигатели с 3,5 к.с. (2,6 kW). Агрегатите са изобретени от Готлиб Даймлер и са произведени във Франция според неговите оригинални спецификации. Сред финиширалите е и един Бенц с мотор с 5 к.с. (3,7 kW).

Първата награда е поделена между френските производители Панар & Левасор и Пежо. И двете коли са със “Systeme Daimler” – двигателя на Готлиб Даймлер с 3,5 к.с. Отзивите за агрегата са забележителни: „Моторът Даймлер е разработка на талантливия инженер от Вюртемберг господин Даймлер – той присъстваше в Руен, за да сподели триумфа на изобретението си, с което превръща горивото в практическо решение.”

В края на XIX век заможен бизнесмен на име Емил Йелинек става най-добрия клиент на автомобилната компания на Готлиб Даймлер – Даймлер Моторен Гезелшафт (DMG)

Той поръчва първата си кола Даймлер през 1897 г. През следващата година взима още два автомобила. През 1899 г. Йелинек има 10 модела на DMG, които през 1900 г. вече са 29! Той използва много от тях, за да се състезава в автомобилни надпревари. През март 1899 г. се включва в престижния старт Ница Рейс Уийк с Даймлер Феникс. Не се записва обаче с истинското си име, а с псевдонима Мерцедес – името на най-голямата му дъщеря. Продължава да го използва и в други надпревари, като името „господин Мерцедес” става популярно в кръговете на пилотите и екипите им.

През април 1900 г. Йелинек и DMG сключват споразумение за нови автомобили, които да бъдат конструирани според желанията на бизнесмена

Задвижването трябва да се осъществява от нов двигател, кръстен Даймлер-Мерцедес. Първата кола е доставена на 22 декември 1900 г. – състезателен автомобил с 35 к.с. (26 kW), нисък център на тежестта и лек, но мощен агрегат. Разработката е на главния инженер на DMG Вилхелм Майбах.

Колата достига максимална скорост от 90 км/ч. В наши дни е смятана за първия истински Мерцедес. В рамките на броени месеци печели всеки старт, в който участва. DMG започва да рекламира името Мерцедес през 1901 г. и го регистрира като търговска марка на 23 юни 1902 г.

В началото на XX век Гран при автомобилите са боядисани в традиционния за държавата, откъдето идват, цвят

По този начин се разпознава откъде са колата и пилотът. Британските отбори използват зелено, френските – синьо, а италианците са в червено. Моделите на Мерцедес-Бенц по принцип са в бяло.

Легендата гласи, че нещата се променят коренно през 30-те години на миналия век. Мерцедес-Бенц W25 се състезава за първи път в старта на Нюрбургринг, проведен на 3 юни 1934 г. Колата е съвсем нова и отговаря на правилата, изискващи тегло от 750 кг без гориво, масло, охладителна течност и гуми. Регулациите оставят свобода на конструкторите в останалите аспекти от изграждането на автомобилите. W25 следва класическия вариант – задвижване на задните колела, монтиран отпред 3,4-литров 8-цилиндров двигател с мощност 354 к.с. (260 kW).

Моделът е забележителен с едно малко изключение: надвишава ограничението от 750 кг

Твърди се, че отборът успява да влезе в границите, като изстъргва бялата боя от автомобилите. По този начин на показ излиза металът, който придава сребрист изглед на колата и така се ражда първата Сребърна стрела.

Представянето на W25 е повече от забележително

Манфред фон Браухич печели онзи първи старт – Айфелренен – със средна скорост от 122,5 км/ч. Колата се състезава до 1937 г. Конструкцията му търпи постоянни промени от 1934 до 1937 г. Двигателят става 4,7 л с 646 к.с. (475 kW).

Мерцедес-Бенц дебютира във Формула 1 през 1954 г.

Очакванията са високи, а W196 не разочарова още от първия си старт – френската Гран при. Надпреварата се провежда на 4 юли 1954 г. в Реймс. Мерцедес-Бенц печели първото си F1 състезание, като зад волана е Хуан Мануел Фанджо.

В първата си спецификация W196 е с 2,5-литров, 8-цилиндров двигател с 256 к.с. (188 kW). В класическия вариант автомобилът е подобен на останалите Гран при модели от онова време. Т.нар. „streamliner” обаче е аеродинамично оптимизирана версия с максимално намалено челно съпротивление. Тази кола е невероятно силна на писти с малко завои и дълги прави. Тя обаче има по-малко състезания в сравнение с класическия модел.

Мерцедес-Бенц изкарва два сезона във Формула 1. Отборът печели 9 от 12-те старта, в които участва. Фанджо взима 8 победи, както и титлите през 1954 и 1955 г. През първата година се състезава редом с Карл Клинг, Ханс Херман и Херман Ланг. Стърлинг Мос, Андре Симон и Пиеро Таруфи се присъединяват към екипа за следващия сезон. Мос е единственият пилот освен Фанджо, спечелил надпревара с Мерцедес през 50-те години на XX век.

През 1994 г., 39 години след последното състезание на Мерцедес-Бенц във Формула 1, марката официално се връща в спорта като производител на двигатели

Това се случва с тима на Заубер. Партньорството е изградено върху предходните им успехи при спортните автомобили. Заубер-Мерцедес печели 24 часа на Льо Ман през 1989 г., както и титлите в световния шампионат за спорни прототипи през 1989 и 1990-на. При дебюта на Заубер в F1 през 1993 г. на конструирания в Бриксуърт двигател пише „Концепция на Мерцедес-Бенц”. През следващата година марката с трилъчевата звезда официално се завръща на Гран при сцената.

Мерцедес започва партньорството си с Макларън през 1995 г. Тимът печели първото състезание през 1997-ма. Година по-късно екипът от Уокинг с двигатели Мерцедес взима титлите при конструкторите и пилотите (с Мика Хакинен). Финландският състезател печели короната и през 1999 г. Сътрудничеството продължава до 2014 г.

2019 година е десетият сезон за заводския тим на Мерцедес в съвременната Формула 1

Марката се завръща със свой отбор, купувайки Браун Гран при в края на 2009 г. През 2010-та пилоти на тима са Нико Розберг и седемкратният световен шампион Михаел Шумахер. Първата победа в тази глава от спортната история на бранда идва през 2012 г. в Китай. Това е първи успех от ерата на Фанджо и неговия триумф в Гран при на Италия през 1955 г. До следващата победа изминава цяла година.

Люис Хамилтън и Тото Волф се присъединяват към екипа за сезон 2013. Отборът става втори в шампионата, а от 2014-та досега взима пет поредни двойни титли в F1. Тазгодишната Гран при на Германия е старт №200 за Мерцедес-Бенц във Формула 1.

От първото състезание с коли са изминали 125 години, а от създаването на автомобила – малко повече от 130

На 29 януари 1886 г. 42-годишният инженер Карл Бенц подава документи за патент №DRP 37435 в съответната служба в Берлин, Германия. Датата остава в историята като деня, в който се ражда автомобилът. Рожденото му място пък е Манхайм – на половин час път от пистата Хокенхайм.

Карл Бенц трябва да създаде двигател, за да осъществи идеята си за „каляска без коне”. Необходимо е моторът да е малък, за се побере в колата и едновременно с това – достатъчно мощен, за да я задвижи. Резултатът е четиритактов агрегат с 400 оборота в минута. Бенц обаче не създава само двигателя – той конструира цяла кола. Патентът му е за триколесно превозно средство.

На по-малко от 100 километра от работилницата на Карл Бенц – в Канщат (понастоящем част от Щутгарт) – Готлиб Даймлер и служителят му Вилхелм Майбах създават подобна машина. На 3 април 1885 г. Даймлер регистрира патент за едноцилиндров двигател с 1,1 к.с. (0,8 kW) и до 650 оборота в минута. Опитите си провежда с двуколесна машина, подобна на мотоциклет. През 1886 г. започва изпитания с кола. „Моторизираната каляска” е първото четириколесно превозно средство в света.

Историята за успеха на Бенц и Даймлер през следващите десетилетия е тясно свързана със съпругата на Карл Бенц Берта

Тя не само се занимава с финансите на мъжа си, а и разбира необходимостта изобретението му да се популяризира. През август 1888 г. Берта Бенц потегля на първото автомобилно пътешествие, за да докаже функционалността и издръжливостта на колата. Заедно със синовете си Южен и Ричард, но без знанието на съпруга си, тя пропътува 100 километра от Манхайм до Пфорцхайм, където посещава майка си.

При пристигане на местоназначението Берта изпраща телеграма на Карл, информирайки го за успешния преход. Новината се разпространява като горски пожар – всички говорят за новата „моторна кола”. През следващите години автомобилът придобива все по-голяма популярност, въпреки че отделни критици не вярват, че изобретението ще изкара дълго. Немският император Вилхелм II заявява през 1905 г.: „Вярвам в конете. Автомобилите са преходен феномен.”

Изобретението на Карл Бенц и Готлиб Даймлер обаче променя хода на историята. То позволява на хората да се придвижват лесно и предлага ненадминат комфорт за пътувания на дълги разстояния. Едно от най-големите признания е фактът, че патентът на Карл Бенц е в международния регистър на исторически документи с особено голямо значение “Memory of the World” на ЮНЕСКО. Редом с Магна Харта, библията на Гутенберг и една от най-прочутите меси на Йохан Себастиан Бах.