Михаел Шумахер – Странната история на неговото оттегляне, част III

(по материал от Business F1)
През 2005 г. Лука ди Монтеземоло реши, че не иска Роси, въпреки че последният имаше твърда опция да се присъедини към отбора. Лука убеди Роси да не упражни опцията и да остане в Мото GP. Това решение разстрои Михаел Шумахер, който беше наясно какво предстои. Роси се готвеше по специална програма, чиято цел бе да натрупа опит с колата преди 2007 г. Шумахер заяви: “Съжаляваме, че няма да дойде в отбора. Според мен той е голям талант и би се справил с карането.” Рос Браун, техническият директор на Ферари и основен съюзник на коалицията Тод-Шумахер, също не беше доволен и заяви: “Бяхме много впечатлени от постигнатото от него. Можеше да е много вълнуващо. Той беше впечатляващ във всички тестове, които направи, иначе нямаше да го вземем толкова насериозно. Щеше да е добро предизвикателство, жалко.”
Съобщението относно Роси подхрани спекулациите, че от Ферари вече са решили пилотската двойка за 2007-ма и че Кими ще бъде обявен за съотборник на Шумахер през следващия сезон. Но към средата на лятото това далеч не беше сигурно и във Ферари с пълна сила се водеше борба. Ситуацията беше патова и щеше да продължи да е такава до крайния срок за упражняване на опцията.
Междувременно Дейвид Робъртсън смяташе, че Ферари може и да не се възползва от опцията си за Кими и че Шумахер няма да иска да кара заедно с него. Това го подтикна да поднови преговорите с Рон Денис, за да си гарантира че си е оставил вратите отворени и в Макларън. Но колата на Макларън през 2006 г. беше провал, 3 ключови фигури от техническия отдел начело с Ейдриън Нюи си бяха тръгнали и условията бяха изцяло други. Затова през май Робъртсън започна сериозни преговори и с Флавио Бриаторе за евентуално преминаване на Кими в Рено. В лицето на Флавио Робъртсън откри отборен шеф, който отчаяно искаше да сключи договор. Минусите на това бяха, че заплащането щеше да е наполовина от това, което Райконен получаваше в Макларън или това, което щеше да получава във Ферари. Плюсовете бяха, че за сметка на това щеше да седне в силно конкурентна кола. Кола, която през май 2005 г. беше най-силната.
Позицията на Бриаторе беше съвсем различна от тази през декември 2005. Вече беше ясно бъдещето на отбора и Карлос Госн, шефа на Рено, беше поел дългосрочно задължение за оставането на отбора във Ф1. Бриаторе беше в състояние да предложи на Райконен прилично възнаграждение – според информации около 21 милиона долара, но с възможност да се сключат допълнителни индивидуални спонсорски договори на сума от около 10 милиона долара.
Двамата с Робъртсън проведоха обстойни преговори и самият Флавио инвестира от собственото си време в опити да омае Робъртсън. По-късно Флавио споделил ядосан пред приятели, че според него Робъртсън просто му е губел времето и Рено е бил резервен вариант срещу първия избор – Ферари. Но това не е така. Робъртсън действително е преговарял с Флавио смятайки, че Ферари няма да упражнят опцията си заради Шумахер.
През цялото лято зад кулисите в Маранело се вихреше гражданска война. Но Шумахер осъзна, че вече няма силата да налага нещата според волята си. Монтеземоло изгежда не му пукаше особено дали той ще остане или не. На подиума след Гран при на Германия, която Шумахер спечели следван от Маса и Райконен, пилот номер 1 на Ферари разигра публичен спектакъл демонстрирайки привързаност към съотборника си и тотално игнорирайки Райконен. Беше класическа постановка на Шумахер – той показваше на Лука пред всички какво иска и колко прекрасно би било ако стане. Монтеземоло изобщо не се впечатли. Дори обратното, според вътрешни източници това само е засилило решимостта му да се избави от суперзвездата. И през август се оказа, че Робъртсън е сгрешил в преценката си, когато Монтеземоло подписа договора. Когато Шумахер разбра новината, той поиска от Монтеземоло да му даде срок до края на сезона да реши дали ще остане и партнира на Райконен. Междувременно поиска да не се разгласява нищо за подписания с Кими договор. Но Монтеземоло не се съгласи. Той търсеше разрешение на ситуацията и уведоми Шумахер, че очаква неговото решение до Монца, когато Райконен ще бъде обявен за пилот на Ферари. Изглежда по това време Рос Браун също бе решил да напусне ако Шумахер не остане. Тази информация бе пусната сред журналисти, за да се окаже допълнителен натиск върху Монтеземоло. Краят обаче беше близо, Монтеземоло бе стигнал твърде далеч и нямаше връщане назад.
Монтеземоло спечели битката – Шумахер не пожела да кара заедно с Райконен и вместо това щеше да обяви оттеглянето си. Но това решение бе пряко волята му. Той би предпочел да продължи да кара с Фелипе Маса като съотборник. Сега седемкратният световен шампион, само на 37 години, трябва да реши какво ще прави и къде ще го запрати животът.