Снимки: архив Getty Images Shell
“Стартирах от последна редица. Моята състезателна кариера ме бе научила, как да се придвижа от опашката до челото. В средата на състезанието бях на четвърта позиция. За петдесет и първи път преминавах по правата “Шорилайн Драйв”. 150 метра преди обратния завой “Куинс” пресякох двете бели ленти от маркировката върху асфалта. Това беше знакът, че трябва да започна да спирам. Натиснах с десния крак педала на спирачката, но не срещнах никакъв отпор. Сякаш педалът беше откачен. Летях към завоя и ми оставаха вече петдесет, може би шестдесет метра. Скоростта ми беше такава (280 км/ч – б.р.), че беше невъзможно да се измъкна. Натисках инстинктивно педала още два или три пъти – нищо. Пред мен беше бетонна стена и редицата от гуми.
Карах в средата на пистата. От ляво бе спрял Брабам-ът на аржентинеца Суниньо. (Седеше там от втората обиколка – б.р.). Държах единствената траектория, която ми даваше някакъв шанс да се завъртя странично към гумите. Закачих колата на Суниньо, но не се завъртях. Летях челно към стената и гумите пред нея.
Бях свалил предавки, но и това не помогна много…
За няколко секунди изгубих съзнание. После изпитах страшна болка, а след още малко, докато ме изваждаха от колата, престанах да чувствам краката си изобщо.”
Това е част от разказа на легендарния швейцарец Клей Регацони за последните метри в неговата кариера на пилот от Формула 1.
Датата е 30 март 1980 г. Състезанието е за Гран при на САЩ-Запад, трасето е по улиците на Лонг Бийч.
След фаталния удар, Клей остава в инвалидна количка завинаги, но с това съвсем не свършва неговият състезателен път. Състезава се с пригодени за управление само с ръце автомобили, основава школа за пилоти инвалиди. Остава пример за хора като нашите сънародници, които ще участват този месец в състезание за хора с физически увреждания.
Регацони прекарва следващите 40 месеца от живота си по болници. Лекарите правят 15 операции, а той и до днешен е убеден, че те са направили грешки и са виновни за оставането му в количката: “Краката ми бяха счупени, но въпреки това лекарите можеха ги оправят”.
Всъщност при удара двигателят в Енсайн-а му се мести напред и наранява гръбнака му, което всъщност го приковава завинаги.
Първите думи на Регацони към професор Сид Уоткинс, шефът на лекарите в Гран при, когато идва в съзнание след катастрофата са поразителни и характеризират най-добре характера на този мъж.
– Кой спечели? – пита Регацони доктора, без да издаде повече и стон…
Стои 17 дни в Щатите. После заминава за Базел, където лекарите го уверяват, че ще го вдигнат на крака за няколко месеца, но и едните, и другите се провалят.
В същото време от екипа на Енсайн признат, че причина за катастрофата е счупване на парче в захващащата част на педала на спирачката. Невероятно.
За първи път в Енсайн е поставен спирачен педал от титан точно преди това състезание и мениджърът на тима Мо Нун не можа да си прости, че дефект в метала е станал причина за катастрофата.
– След моята катастрофа Нун направи анализ на всички педали от титан и всички се оказаха перфектни. Само този монтиран в колата ми е бил лош – обяснява спокойно Регацонии, без капка злоба или жал.
Този уникален професионалист е видял всичко в автомобилизма, преживял е дузина далеч по-ужасни катастрофи и бе оцелявал. Тази е най-нелепата, но точно тя го оставя инвалид на 42 години.
– Въпреки това, което се случи продължавам да обичам Лонг Бийч и да се спускам мислено по Сънсет Булевард към Бевърли Хилс, да завивам остро и да преминавам покрай болницата “Сент Мери”, където се бориха за живота ми – разказва днес Регацони на учениците си в училището си за пилоти, които учи как да карат кола само с ръце.
И днес, толкова години след този инцидент, в количката си Рега, както всички във Формула 1 го наричат, често може да бъде срещнат по световните писти, посрещан навсякъде с огромно уважение, защото е от онези пилоти, на които просто състезанията са в кръвта.
Регацони е влюбен в колите от дете. Негови биографи разказват, че когато бил бебе най-бързо заспивал в бащината си кола и то при висока скорост.
Роден е в Лугано, в италианска Швейцария и всъщност е повече италианец, отколкото класически швейцарец.
Като момче помага в бащиното малко тунинг предприятие за коли.
Там се сприятелява с младия пилот Силвио Мозер, който вече има състезателна кола от Формула Юниър.
Силвио му я дава да покара и Регацони се побърква докато не я купи.
Точно с нея през 1963 г Рега се записва за състезания в Кандерстег и още в първата си истинска надпревара завършва трети. В края на сезона постъпва като Силвио: продава малката Формула и си купува истинска кола – Мини Купър S 1710. С него записва първата си победа в автомобилно състезание – “едно планинско в Италия”, както сам разказва.
По същото време Силвио Мозер вече кара Брабам във Формула 3 за младия тим на Мартинели-Сонвико. Мозер съветва Клей да опита всичко, но да влезе в европейската F3.
Регацони не трябва да бъде подканян много.
Урежда си да стартира за Алехандро Де Томасо съc стария автомобил на Марио Казони. С тази кола Казони става шампион на Италия във Формула 3 предходната година. Регацони обаче скоро разбира, че е взел скъпа, но счупена играчка. Мозер вярва в способностите на сънародника си и успява да убеди шефовете си да вземат и него в тима. Регацони прави впечатление веднага.
– Беше в Темпорада, Аржентина през 1966 г. – разказва Мозер. – Рега не завърши състезанието, но на тренировките бе по-бърз от пилотите на Текно. Колите на Текно бяха най-добрите в онези години във Формула 3. Конструкцията им бе много интересна, пилотът седеше над предния мост, а резервоарът бе зад гърба, подобно решение още не бе възприето дори във Формула 1. Регацони бързо се превърна в един от най-добрите състезатели в тази категория. Печелеше, бореше се мъжки, но и правеше страхотни катастрофи.
Един от страшните му инциденти е на 25 май 1968 г в Монако. Състезанието за Формула 3 съпътства Гран при на княжеството във Формула 1.
– Бях млад, пълен с увереност и лекомисленост – спомня си Клей. – Бях един от онези млади вълци, които бяха готови на всичко и натискаха педалите до дупка. В началото на тренировките на завоя преди пристанището загубих контрол над Текно-то (което вече кара – б.р.). Забих се в мантинелите и добре, че бяха те, иначе падах в морето. Каската ми едва не се удари в ламарината. Моята катастрофа бе запечатана в две снимки, които още пазя. На едната се вижда, че каската ме е почти до мантинелата, на втората – как едно желязо от колата буквално е на милиметри от кимналата ми за миг глава. Излязох от колата цял, напълно цял. Комисарите изпратиха линейка и не можеха да повярват, че от тази купчина желязо аз се бях измъкнал напълно невредим.
Братя Педерзани, шефовете Текно, не само прежалват колата, но предлагат на Рега кола за Формула 2. Автомобилите на фирмата там обаче не са така успешни, а Клей продължава да прави зрелищни катастрофи.
Журналистите го обожават заради хляба, който им дава, но рядко откриват в него пилотски качества…
– Един веднъж написа за мен, че съм луд и всеки път когато ме гледал се убеждавал в това – разказва Регацони. – Мисля обаче, че годините в Текно бяха едни от най-хубавите в цялата ми кариера. Водеха се битки, беше сладко време. Техниката не беше още толкова рафинирана. Всичко не зависеше от гумите, аеродинамиката и парите.
Момчето от Лугано не обръща внимание на приказките, че е луд и изобщо не променя стила си на каране. Как да го стори, когато точно с него прави впечатление на самия Енцо Ферари.
Ферари го кани за тима си Дино във Формула 2 и Регацони приема без да се колебае нито миг.
През 1969 г. Джанклаудио, както е пълното му име, е на тестове във Ферари.
Италианският му е матерен език и няма никакви проблеми, но Комендаторе решава да закрие тима си във Формула 2 и Рега е принуден да се върне в Текно.
Те пък подготвят нова кола за сезона 1970 г. Възлагат й големи надежди.
Регацони започва да печели, а Енцо Ферари не е забравил за чернокосия планинец. Кани го да кара за него направо във Формула 1, в Гран при на Холандия на Зандвоорт в средата на юни.
Клей е на върха на щастието, а дебютът му е зашеметяващ. Новакът финишира състезанието четвърти! Пред него са само Йохен Ринд, Джеки Стюарт и Джаки Икс – най-големите звезди тогава. Всички останали са
…
