Война между звездите в екипа на Мерцедес за момента отбелязва затишие. В петъчния ден Люис Хамилтън обяви в социалните мрежи, че е разговарял с Нико Розберг и двамата отново били приятели, след като изгладили различията помежду си. Случилото се в Монако обаче показа, че в борбата за световната титла е много вероятно дружбата между двамата да отиде на заден план (специален материал за живота на Нико Розберг очаквайте в новия брой на списание ClubS1, който ще излезе до края на седмицата).
Борбата между двамата на пистата е от повече от десетилетие, както припомня пред Билд ам Зонтаг бившият им тим шеф от годините в картинга Дино Киеза.
„Още тогава борбата между двамата на пистата бе много твърда“, спомня си за 2000 и 2001 г. Киеза, шеф на картинг отбора MBM (Mercedes-Benz-McLaren). И двамата още тогава имали само една цел, влизането във Формула 1. Мотивацията им обаче била различна.
„Люис знаеше още тогава, че моторните спортове ще са най-големият шанс в живота му. Той действаше на принципа „Сега или никога“. Това е нещото, което винаги го е движело.“
И докато при Хамилтън подобряването на обществения статус било движещата сила, то при Розберг любовта към този спорт идвала по съвсем естествен път, благодарение на неговия баща, световният шампион за 1982 г. Кеке Розберг. Още преди 13-14 години обаче си личал и стила на двамата.
„Люис бе изключително бърз в една обиколка, докато Нико леко изоставаше“, продължава Киеза. „Това бе ясно и за двамата. Така е и днес. Нико обаче върши всичката „мръсна работа“. Той е изключително работлив и отдаден.“
Работата на по настройките с отбора никога не е била силна страна на Хамилтън. Розберг от своя страна оставал с часове да работи с механици и инженери. За живеещия в Монако германец сравнението с Хамилтън винаги било лесно, защото англичанинът винаги му служел за репер. Именно заради това и двамата толкова добре се допълвали. Единият имал талант в изобилие, докато другият, макар и разполагащ с достатъчно скорост, компенсирал с много работа, мисъл и стремеж за развитие на колата.
„Люис обичаше да си „чопва“ от заслугите на Нико и да ги представя като свои. В крайна сметка обаче те са перфектната комбинация за един отбор.“
Психологическите игрички, като тази през последните седмици, датирали още от тогава.
„Всичко започна, когато единият изхвърли възглавниците на другия през прозореца на хотела. Последва същото плюс изхвърлянето на завивките и чаршафите от страна на другия. В крайна сметка дори матрака на един от двамата се оказа на улицата.
Люис е много интересен характер. Той никога не е виновен за нищо и винаги изхожда от позицията, че някой прави нещо, за да му навреди.“
Все пак обаче всичко има своето обяснение в детските години. Така Киеза обяснява за едно пътуване от летището до хотела в незнайна страна. На улицата стояли разголени жени, предлагащи телата си, което било напълно непонятно за Розберг, който попитал какво правят те там.
„За Нико това бе нещо неясно, защото той бе предпазен от подобни гледки при израстването си в Монако. Докато за Люис всичко бе ясно и той много добре знаеше, какво правят те там. Отговорихме му, че тези жени чакат следващия рейс. Просто в бързината не ми хрумна по-добър отговор. За Люис разбира се подобно обяснение бе изключително комично.
В крайна сметка изглежда съм си свършил добре работата, като се има предвид на какво ниво се състезават двамата в момента“, заявява в заключение Киеза. И докато с Розберг разговарял редовно по телефона, то връзката му с Хамилтън затихнала. „Люис от известно време живее със звездите и се наслаждава на този си живот. Сега той блести като диамант, който е трудно да се докосне. Неговите мениджъри пък изглежда не са особено склонни да запази контактите си от миналото.“
