Снимки: GEPA Red Bull
За да постигнеш успех не е необходимо само да имаш природни качества, нужно е почти постоянно да модифицираш доста неща у себе си особено в жестоко оспорвана среда като Формула 1.
В това ме убеди един млад човек на име Джеймс Милиган.
Историята на срещата ми с него започна малко по-рано през уикенда на Имола в Сан Марино. Докато обсъждахме с пресаташето на Ред Бул Брита Рьоске тренировъчния лагер на пилотите от екипа и колегите им от Торо Росо, някак съвсем естествено се появи идеята да се срещна и с човека, носещ сериозната титла шеф на фитнес департамента на Ред Бул. В бъркотията на Енергийната станция – с безброй префучаващи наоколо хора – в продължение на минута-две въобще не обърнах внимание на младежа, застанал до мен, докато той не се обади с въпроса “Дали не чакате мен?”. “Джеймс Милиган?”, попитах изненадано слабичкото момче, което спокойно може да бъде объркано с пилот от GP2. Някак съвсем не ми се вярваше, че този човек е лично отговорен за програмата и подготовката на състезателите на Дитрих Матешиц. Много скоро след това разказаното ми от Джеймс ме убеди, че австрийският милиардер определено е наясно за какво харчи парите си и в тази област.
– Запалих се по автомобилния спорт покрай родителите ми. Аз самият исках да стана пилот, но това не бе възможно, защото съм диабетик. Нямаше начин да ме пуснат да карам. Затова пренасочих интереса си – обясни ми Милиган. – Но целта ми остана – един ден исках да работя във Формула 1. Реших да се занимавам с нещо, което е важно за този тип спорт и се развива. А нуждата от добра физическа подготовка постепенно ставаше все по-голяма. Използвах знанията си за това как се кара, комбинирани с изискванията за фитнес. Като приключих с образованието си точно с това започнах да се занимавам и като пилотите минах през всички шампионати, за да стигна до Гран при през 2000 г. Малко по-рано, през 1998 г., основах компанията си – Driver Performance.
Впечатляващо наистина – мечтите си Джеймс наистина е преследвал упорито. Въпреки пречките е успял да стигне там, за където е тръгнал преди явно доста време. Очевидно е доволен и има защо. В крайна сметка, както самият той сподели, на практика цялата му фирма работи за Ред Бул Рейсинг понастоящем. Екипът се състои от няколко души. Милиган е персонално отговорен за Кристиян Клийн и Роберт Доорнбос. Грижата за голямата звезда на тима Дейвид Култард е поверена на Саймън Фитчет, който по принцип пътува навсякъде с шотландеца, но от време на време се включва в работата и с останалите пилоти. Ник Кичън е треньор и терапевт на кадрите от Торо Росо. Всички вкупом пък се осланят на опита и знанията на лекаря Жером Пупел, чиято задача е една от най-сложните – да работи с нервната система.
Нищо във Формула 1 обаче не става по ноти и Милиган с готовност признава, че и до днес среща определени затруднения в работата си:
– Красотата в цялата ни схема е, че всеки от нас е в състояние да помага на останалите, когато е необходимо. Основното в подхода ни е да предотвратяваме възможните проблеми, а не да чакаме да се случат и едва тогава да взимаме мерки.
Но това става в борба в немалка степен с техническия екип. Имаме си сблъсък на култури, тъй като Формула 1 в много по-голяма степен е инженерен спорт и това се е случвало винаги, навсякъде, където съм работил. Постепенно обаче екипите осъзнават предимствата на това отборите като цяло да са добре подготвени, а не физическата подготовка да се съсредоточава изцяло върху състезателите.
Уточнението къде точно всъщност е работил преди това също е впечатляващо: за Макларън в тима им от Формула 3000 и след това за Уилямс във Формула 1. Сред подопечните му са били Стефан Саразен, Томаш Енге и Томас Шектър. В Гроув пък Милиган е основно действащо лице при изграждането на техните съоръжения за физическа подготовка. В момента има проект за фитнес център и в Милтън Кийнс, по който обаче англичанинът тепърва ще работи.
Работата му сега най-общо казано е да се грижи за физическата подготовка на пилотите. Отговаря за диетите им, програмите – както по време на състезателните уикенди, така и между надпреварите и в тестовете.
Любопитно се интересувам защо Дейвид Култард не ходи с останалите пилоти на Ред Бул и Торо Росо по лагери като този в Сърфърс (за който ви разказах в брой 81) и получавам доста логичен отговор:
– Той е най-зает от всички. Вече 13 години е пилот от F1 – изградил си е рутина, която следва. За по-младите момчета е важно да се съберат. Те могат наистина да научат много неща от Дейвид, така че при удобен случай той ще се присъедини към нас – убеден е Джеймс. – Някои от състезателите са си природни таланти по отношение на подготовката. Умеят да се организират, да преценяват натоварванията си. При други се налага да планираш вместо тях.
Тук вече опираме до конкретните неща, с които англичанинът трябва да се съобрази и справи в работата си.
– Когато са млади, автомобилните състезатели по-често се местят от отбор в отбор. При различните хора, отговарящи за фитнеса им, научават различни неща. Едва когато се задържат на едно място – за повече от един сезон например – може да им се отдели повече внимание, да им се направи цялостна програма за развитие и т.н. Лично аз понякога използвам това, което вече са научили. Друг път правя напълно нова програма. По пътя си към Формула 1 минават през картинга, Формула Рено, преди Формула 3000 – сега GP2, като през това време се занимават със съвсем различни неща според променящите се изисквания на съответния шампионат – разказва ми Милиган.
Обяснява ми също така, че провежда консултации с инженерите, за разбере възможно най-добре какво се иска от пилотите, какво се случва с организма вътре в колата и т.н. И понеже покрай нас е пълно с какви ли не вкусотии, излизащи от кухнята на Енергийната станция, няма как да подминем и въпроса с храненето.
– Да, планираме диетите им – потвърждава Джеймс. – Преценяваме всичко, което трябва да се съдържа в ястията им – има задължителни вещества в определени количества. Някои спазват подобен режим, за други трябва да се направи специфичен.
Предположих обаче, че състезателите вероятно се хранят отделно – все пак съм наясно колко е трудно да спазваш режим при положение, че си заобиколен с истински шедьоври на кулинарното изкуство.
– Опитваме се да ги предпазим, като организираме да се хранят самостоятелно, за да не се дразнят и изкушават от околните и техните ястия. Но пилотите ни са наясно какво им е необходимо, как трябва да работят и какви усилия да полагат. Затова не е трудно – обясни ми простичко Милиган.
Интересувам се от конкретната работа на Джеймс и колегите му. Върху какво се съсредоточават? Какви упражнения изпълняват пилотите? Какви комплекси им се възлагат спрямо спецификата на надпреварите?
– Работата е и физическа, и умствена. Във Формула 1 се изисква много високо ниво на концентрация. Спортът в голяма степен е за издръжливост, свързана с мисленето и преценката, така че се налага да се направи комбинация от програми.
Развиват се както физическите, така и умствените способности, като се търси оптимално ниво на сила и издръжливост, ниво на способност за фокусиране и преценка.
Работим в няколко основни област: стабилност, ръце и рамене, крака. Правим и тренировки за бързо възстановяване – има състезания, които са едно след друго и е необходимо да си така подготвен, че да нямаш проблеми с натоварването и в следващия старт.
Работата с пилотите по време на състезателен уикенд, продължи с разясненията Милиган, започва обикновено в четвъртък с пристигането им на пистата. Тогава се формулира подготвителният етап. В първите тренировки през същия ден са включени най-много упражнения. С течение на уикенда и с наближаването на квалификацията, на състезанието, състезателите вече не се натоварват толкова сериозно. Прилагат се повече релаксиращи техники, масажи. Целта е мускулите да се “пробудят” и да са готови за работа.
В деня на самата надпревара се обръща внимание на специфичните области, които са подложени на най-голямо натоварване в състезанието. В зависимост от пистата изискванията се променят.
Но как, питам Джеймс, се справят пилотите при положение, че програмата им е толкова натоварена, има последователни стартове, промоционална работа, тестове и прочие?
– Използват всяка възможност. Пътуват страшно много, почти всяка седмица са на различно място. Затова за тях понякога е и по-трудно да постигнат търсените резултати. Ако са четири дни на тестове например по-често се съсредоточаваме върху това да работят по области, където имат нужда от развитие и подобрение. Основната работа по това обаче се прави през зимата. По време на сезона най-вече се поддържа нивото – разказва треньорът.
Признава, че ноември и януари са може би най-тежките месеци, тъй като тогава и тренировки на писта няма. Но с усмивка заяви, че не се е случвало някой пилот да се върне в много по-лоша форма отколкото е бил, когато припомних количеството празници точно в този период от годината.
– Всеки пилот знае прекрасно, че просто не може да си го позволи. Осъзнават, че за да успеят трябва да са добри. Има момчета, които се нуждаят да ги побутваш. Но всичките са чудесни – категоричен бе англичанинът.
А аз се сетих за това, че е работил в Уилямс и се поинтересувах с кого конкретно. Отговорът беше: с Хуан Монтоя! Не пропуснах възможността моментално да попитам верни ли бяха слуховете, че колумбиецът е мързелив, не желае да тренира и въобще не иска да влиза във фитнес салона. Джеймс обаче е тотално политически коректен и отново с усмивка отговори:
– Всеки си има индивидуални предпочитания. А и е предразсъдък да се смята, че когато някой е живял в Америка яде само хамбургери и пържени картофи. Самият Хуан е безкрайно честен, много амбициозен и това помага.
В края на разговора ни все пак се върнахме към настоящата му позиция в Ред Бул. Нямаше как да не отбележа, че вероятно има повече от добри условия на работа и изглежда му харесва да е част от екипа:
– Прекрасни условия, направо ни разглезват ужасно. Имаме всичко, за което бихме могли да мечтаем, специални помещения за работа, спокойствие – просто всичко необходимо, че и повече. Самата атмосфера е великолепна.
Не съм и очаквала нещо различно, особено след като сама съм се убедила в гостоприемството и топлотата на всички в Ред Бул. А Джеймс Милиган само допълни това ми впечатление. Като междувременно наистина ми показа как с малки промени мечтите са възможни.
