Гран при на Италия има специално значение за пилота на Рено Роберт Кубица. Полякът познава чудесно пистата Монца и разяснява както личните си емоции спрямо надпреварата, така и предизвикателствата на почти шесткилометровото трасе.
Монца е специално място за тифозите, за всички италиански пилоти и за мен. Чувствам се у дома тук. Преди години живеех на 6 км от трасето и понякога, когато вятърът духаше в правилната посока, чувах двигателите по време на тестове.
И тъй като изкарах доста време в Италия, мисля, че съм доста популярен и получавам сериозна подкрепа от феновете, за което съм благодарен. Една година дори направих дизайн на каската си с италианския флаг, за да изразя признателността си. Аз съм поляк, но тази страна ми даде много като състезател.
Монца е напълно различна писта от всички останали и затова наистина се радвам, когато пристигна тук. Има невероятно дълги прави и най-високата средна скорост в календара, но не е лесно да караш с толкова ниско ниво на аеросцепление, тъй като не си свикнал. Необходимо е да свикнеш с поведението на колата и управлението.
Преди правехме тестове в седмицата преди състезанието на Монца и имахме възможност да се напаснем. Заради ниското аеропритискане си много по-зависим от механичното прилепяне. Трябва ти и кола, която да спира добре.
Завои 6 и 7 – двата Лесмо – са доста трудни, особено вторият. Кривата е много къса и е твърде лесно да я отвориш прекалено на излизане, а точно там трябва да се измъкнеш достатъчно добре, защото има доста път до шикана Аскари. Той пък само изглежда лесен, а на практика не е.
Последният завой е Параболика – прочут, но вече непредставляващ кой знае какво предизвикателство за състезателите. Много е дълъг, но и отворен, така че доста време се върви на пълна газ. Излизането от него също е важно, тъй като често предната част се дебалансира, ако стъпиш твърде рано на газта. Допуснеш ли тази грешка, можеш само да се надяваш, че всичко после ще е наред.
