От Дитер Ренкен,
Снимка: Peter Nygaard – Grand prix Photos, Getty Images Shell
Сезон 2004 г. завърши. Идва 2005 г. – най-несигурният от години във Формула 1. Правила за него още няма, календарът е още по-неясен. Противоречията са гигантски. Точно изглеждаше, че е постигнато споразумение между отборите и ФОМ на Бърни Еклестън за стартовете догодина и се намеси природата, за да ни посочи може би една напълно нова, но правилна посока.
Двете страни се борят в продължение на години относно формата и големината на международната програма и наистина не е ясно какъв ще е окончателния вид на шампионата, който ще видим през декември.
Ножът вече опря в кокала, защото миналата година, когато Канада бе изхвърлена от календара за година заради забрана рекламите на цигари, предложи на Еклестън компенсации в замяна на това да е 18-ата надпревара – една в повече спрямо договорените задължителни със споразумението Конкорд! Екипите се съгласиха на един старт повече от договорените но при условие, че получат средства.
Все още цари объркване относно точните условия на договора с Канада, защото, когато той бе подписан, технически Маникур не бе в списъка (тъй като дължеше пари на Еклестън). Така че Монреал всъщност бе 17-то състезание. Франция бе потвърдена едва през януари след като автомобилната федерация на страната сключи споразумение с ФОМ и тогава би трябвало тя да даде пари на екипите за тяхното допълнително участие. Пари обаче не постъпиха отникъде!
Сега картината за 2005 г. е още по-объркана. Бърни вече има контракт с Турция, а Великобритания, Франция и Сан Марино са под съмнение.
Бърни обяви спирането на Британската Гран при, но обществената реакция е такава, че вероятно това не е окончателно решение.
ФОМ прибира 77% от приходите във Формула 1, идващи от организаторите на стартовете, настоява за провеждането на 19 и дори 20 Гран при. Отборите обаче са получили изглежда само твърде малка компенсация от Бърни за допълнителния старт (според слуховете едва $600 000 за допълнителното състезание през 2004) и пак почват да се позовават на Конкорд.
Еклестън и ФИА обаче натискат дори за 20 старта. Бърни иска да повиши приходите, за да покрива дълг от $1 млрд. натрупан при грешките му с пуснатите акциите на F1 на борсата от преди години. ФИА и Мозли пък се стремят да намалят тестовете, за да намалят разходите. Засега правилата забраняват тестове в седмицата преди състезание и ако има повече надпревари, ще има малко изпитания.
По-малките разходи от тестове уж са добре дошли за отборите, но те са недоволни от мястото на новите надпревари. Състезания са извън Европа и харчовете са значителни. Всеки тим пътува средно 80 души персонал. Техническите партньори увеличават числото до 200. При наличие на 250 т. багаж, екипите наистина имат нужда от сериозни основания, за да се съгласят на още стартове.
Новите състезания не натоварват само отборите: журналисти, фотографи, телевизионни екипи, мърчандайз персонал – всички са изправени пред още, често невъзвръщаеми разходи. Има ли тогава още някой, който да се чуди, защо тимове и персонал не искат разширението, което увеличава приходите единствено на Еклестън?
Формула 1 е разделена и по тази тема. Е, поне беше така, докато тайфунът Ма-Он не връхлетя Япония. Най-свирепото природно явление накара власти да затворят в събота целия регион и самата Сузука. Ние седяхме по хотелите и коментирахме всичко случващо се във Формула 1. В същото време ФИА реагира супер и пренасочи някои от сесиите, отмени други – правилата го позволяват, при форсмажорни обстоятелства, към които тайфунът определено спада.
Самият старт първо бе сменен с половин час, но после бе …
