Първият на старта далеч не винаги печели

Пилотът, който стартира от полпозишън, далеч не винаги печели победата. За това ни напомни ясно отминалият сезон във Формула 1. В него титлата спечели убедително Люис Хамилтън. Британецът обаче спечели 5 първи стартови позиции от 21 състезания. Със също толкова се отличи и съотборникът му в Мерцедес Валтери Ботас, а най-много записа Шарл Льоклер – 7.

Тук трябва да се направи уточнението, че за полпозишън на пилота от Монако според правилата се брои и това, че той потегли първи в Мексико. Нищо, че най-бърз в квалификацията бе Макс Верстапен. Холандецът получи наказание след финала и трябваше да потегли едва 4-и.

Пилотът на Ферари обаче превърна в победа само 2 от тях, а в края на сезона дори не бе сред топ 3 на пилотите в крайното класиране. Всъщност само в Баку, Монако, Франция, Белгия, Италия, САЩ, Бразилия и Абу Даби стартиралият от първа позиция пилот спечели и победата.

А това са 8 от 21 състезания или 38%. В останалите 13 победата бе за друг пилот. А в 5 от тях успехът бе за пилот, който дори не беше на първата редица на старта.

Разбира се най-многото полпозишъни на Льоклер могат да бъдат обяснени с отличната скорост на Ферари през сезона в една бърза обиколка. В квалификацията Скудерията можеше да използва режим на двигателя, с който другите отбори изглежда не разполагаха. Но трябва да се отдаде дължимото на Шарл, който се възползва максимално от потенциала на колата, за разлика от Фетел.

Отборно обаче все пак повечето първи позиции са за Мерцедес – 10 срещу 9 за Ферари. Два са за Ред Бул, като „биковете“ повтарят постижението си от миналата година. Тогава на 2 пъти от полпозишън потегли Даниел Рикиардо. Миналата година обаче Ред Бул спечели 4 победи срещу 3 тази година.

Много се говори за това, че изпреварванията във Формула 1 са трудни. Истината обаче е, че след Гран при на Франция (8-и кръг от сезона) почти нямаше скучно състезание. Надпреварите предложиха интересни битки и често непредвидим победител.

Със сигурност никой не е предполагал, че след успехите на Ферари в Белгия и Италия, Скудерията ще триумфира и в Сингапур на бавното и спънато трасе Марина Бей. Или че Торо Росо ще запише цели 2 подиума тази година.

Реално изпреварванията не бяха никак малко, а в състезанията, в които нямаше много такива, имаше изключително оспорвани двубои.

Това даден пилот да спечели титлата, без да е стартирал най-много пъти от полпозишън, далеч не се случва за първи път.

А по-скоро е често срещано явление, което потвърждава, че най-бързият в събота далеч не винаги печели.

През 2014 г. Нико Розберг взе 11 полпозиции срещу 7 за Хамилтън, но с титлата триумфира британецът. През 2012 г. Люис беше с най-много първи позиции 7, но завърши едва 4-и при пилотите. Райконен взе единствената си титла през 2007 г. само с 3 полпозишъна, докато Хамилтън и Маса имаха по 6.

През 2002 г. Хуан Пабло Монтоя стартира първи цели 7 пъти, колкото и Михаел Шумахер. Германецът обаче спечели титлата цели 6 кръга преди края на сезона, а пилотът на Уилямс не взе дори 1 победа. Шуми грабна титлата през 1995 г. само с 3 полпозиции.

Сред най-фрапиращите случаи са 1984 и 1967 г. В първия Ники Лауда триумфира с короната в края на сезона без нито един полпозишън. Нещо повече. Австриецът дори няма потегляне от първа редица, а само веднъж е 3-и на грида.

В онзи сезон обаче Ники е наясно, че в една обиколка Прост е по-бърз от него. Затова се готви направо за състезанията, без да обръща голямо внимание на квалификациите.

През 1967 г. пък Дени Хълм става шампион също без полпозишън. Пилотът на Брабам на 2 пъти потегля 2-и. Но с 2 победи и още 6 класирания на подиума е първенец.

През 1982 г. пък Кеке Розберг печели сезона само с 1 първа позиция и 1 победа. Джорди Шектър през 1979 г. и Нелсон Пике през 1983 г. също са първенци само с 1 пол.

Полпозишъните през 2019 г.