От Иван Тенчев,.
Снимки и графики: Стоян Марков и архив на автора
Денят е 14 април 1982 г. в интервю пред вестник “Антени” заместник-председателят на Съюза на българските автомобилисти Антон Антонов обявява, че вече у нас е започнало строителството на пистата за Формула 1 край Сливен.
“На трасе с дължина с 3800 м и ширина 12 м ще могат да се провеждат всички видове автомобилни състезания включително кръгове от Гран при”.
Не мога да повярвам на очите си. Вече съм много запален, но ми се струва невъзможно чак Формула 1 да дойде в България. Точно тогава страната ни наистина бе по-отворена от останалите в соцблока, имахме по-добър стандарт, и в крайна сметка – защо пък не?
(По-късно Ричард Груев ми разказа, че имало предложение от Филип Морис още през 70-те години те да финансират изграждането на пистата край София, но нашите отказали.) Мястото – Сливен – малко ме смущаваше, но в онези години Формула 1 бе различна. Бургаското летище, курортите можеха да бъдат използвани. Австрийското селце Целтвег с нищо не е по-голям център. Екипите и пилоти не бяха толкова претенциозни, спаха и в камионите.
Чехите вече имаха две писти в Бърно и Братислава, но доста стари и макар на тях да идваха величия от световните трасета, нашият проект бе много по-модерен. Унгарците нямаха хал хабер от Формула 1, а и пистата която направиха година по-късно пак стана по-лоша от нашата. Седмица по-късно във вестник “Орбита” излезе цяла страница за пистата край Сливен. Направо бях в еуфория от подробностите: “Екип под ръководството на инж. Румил Гърнев е проектирал трасето в местността Романуша, източно от града до шосето за Бургас”. “Използва се естественият релеф на местността. Проектът е даден на снимка. Общата дължина на пистата по затворен контур се оказва точно 4 266,95 м. 52% от обиколката са прави отсечки. Стартовата права е с дължина 697,19 м. Ширината там е 15 м, в останалата част се свива на 11 м. Завоите са общо 13 , приблизително на всеки километър по три – 8 десни и 5 леви. Наклоните по тогавашните стандарти не бива да са по-големи от 20% при изкачване и 10% при спускане. При нас те са съответно 4,1% и 5,8%, а разстоянието между най-високата и ниска точка е 56 метра”.
Пишеше, че преди да започне работа по проекта инж. Гърнев от “Пътпроект” София, “който вече е проектирал хиляди километри магистрали по нашите Люлин и Тракия”, е наблюдавал завършващите работи на изграждащата се тогава нова писта Нюрбургринг в Германия и е изучил много информация за трасето в Австрия. Дебелината на настилката, за да не се задържа вода и масло да се поемат разширенията и т.н. е изготвена да е 70 см. Още по-впечатлен бях, че “участък от село Мало Конаре до Цалапица на магистрала Тракия ще бъде изпълнена с грапава настилка като тази за пистата, за да се изследва технологията”.
Планира се още в Романуша да се изградят картинг писта, къмпинг с 320 места, паркинг за 30 000 автомобила, хотел, бунгала, тенис кортове и игрища за волейбол и футбол, технически център, хеликоптерна база. Вдъхновен през лятото минавам нарочно през Сливен и работата наистина върви.
За съжаление всичко приключи след няколко години, когато основата бе положена, бяха направени отводнителните съоръжения. Но нещата се промениха, местните амбициозни ръководители бяха заменени и постепенно всичко замря. Прави чест на сливенци обаче, че не зарязаха проекта, че запазиха и до днес направеното.
След почти 10 лета отново стъпих на трасето. Там известният сливенски пилот Павел Жеков направи училище за пилоти. Използваше човекът насипите, терена, но и тази дейност не може да се развие в бедна страна като нашата, но все пак трасето си стои и …
