Днес се навършват 17 години от деня, в който легендарният Аертон Сена спечели последната победа в кариерата си във Формула 1. На 6 ноември 1993 г. бразилецът, чието име се произнася в родината му с благоговение до ден днешен, взе полпозишън в квалификацията за Гран при на Австралия – последен кръг за сезона, проведен на пистата Аделаида, а на 7-ми триумфира в надпреварата.
По това време вече бе ясно, че Аертон си тръгва от Макларън след финала на състезателната година и желанието му бе да приключи най-успешния период в кариерата си възможно най-добре. Това пролича още в битката за място на стартовата решетка, в която Сена победи пилотите на Уилямс Ален Прост и Деймън Хил и за първи път през 1993 г. те загубиха спора за това кой е най-бърз.
Стартът никак не бе лесен, като едва на третия път всички болиди успяха да потеглят (преди това последователно Укио Катаяма и Еди Ървайн блокираха и спираха процедурата). Аертон загуби лидерството за съвсем кратко – при първото си спиране в бокса, но реално никой не успя да застраши победата му.
На подиума Сена бе на най-високото стъпало, а до него се нареди може би най-големият враг през последните му години в F1 – Прост. Французинът обаче бе обявил оттеглянето си от активна спортна дейност и това пречупи дори непреклонния в личните си отношения бразилец.
– По пътя към подиума той (Сена – б.р.) малко по малко започна да говори с мен. Попита: „Сега какво ще правиш?“ „Още не знам“, отговорих. „Ще надебелееш“, отвърна той и се усмихна. На подиума ме прегърна, стиснахме си ръцете – спомня си Ален.
Шест месеца по-късно Аертон загина на пистата Имола.
