Снимки: Arthur Thill ATP Sportnews Luxembourg
В Монако тази година бе доказано едно много важно нещо за Формула 1– стюардите на ФИА показаха характер!
В началото на сезона Тони Скот-Андрюс бе назначен за постоянен съдия за всички състезания – подобна длъжност се създаваше за първи път в цялата история на световния шампионат на Формула 1 и от момента на поемането на функциите си той бе под натиск.
Но Андрюс и колегите му имаха куража да решат ситуацията с Михаел Шумахер така, както смятаха за удачно, и дори само това ни стига.
Разбира се, шефът на тима Жан Тод бе крайно критичен към решението им, което даваше по принцип шанс отборът и той да бъдат обвинени в неуважение към управляващата организация. Президентът на Ферари Лука ди Монтедземоло даде мнението си в понеделник след състезанието, като изявлението му бе направено толкова късно единствено с цел да се предотвратят по-нататъшни действия от страна на триото стюарди – единият от които е англичанин, другият – испанец, и третият – монакчанин. Всъщност за съжаление именно националността на съдиите доведе до поставяне под съмнение на присъдата от някои наблюдатели.
Мениджърът на Шумахер Вили Вебер бе сред най-гласовитите, “предполагайки”, че Хоакин Вердегей е взел решение срещу Михаел, защото сънародникът му Фернандо Алонсо спечели по този начин полпозишъна. Вебер беше на крачка от това да обвини Скот-Андрюс, адвокат по професия, че е изфабрикувал присъдата, взимайки под внимание Марк Уебър. Австралиецът отиде на първа редица вследствие наказанието на Шумахер и кара за английския тим Уилямс.
Или че доктор Кристиан Калм, френскоговорящ жител на Монте Карло и зъболекар хирург, е обмислил ситуацията с Рено и Мишлен при обсъждането на прегрешението.
Но ако тези приказки по-скоро са закачки, за стюардите всъщност е съществувала и далеч по-сериозната вероятност за натиск от страна на Бърни Еклестън например. Тя можеше да произтече от отчаяното му желание за “добро шоу” между двамата най-сериозни съперници за титлата. Монако в крайна сметка е перлата в короната на Формула 1. Състезателният уикенд в Княжеството бе първият, след като CVC Кепитъл Партнърс (компанията, контролирана от друг жител на Монте Карло – Доналд Маккензи) влезе в пълно владение на търговските права. Като се знае колко спонсори и важни хора се появяват на това конкретно място в този определен момент и се пекат по яхтите, Еклестън със сигурност е имал желание първите двама пилоти във временното класиране на шампионата за 2006 г. да сътворят още една битка помежду си в 78-те обиколки на надпреварата.
При това положение Скот-Андрюс и компания записаха още активи, неповлиявайки се дори от предполагаемото изискване на толкова високопоставен човек.
Факт е, че данните показаха, че Алонсо бе по-бърз с три десети от секундата от Шумахер преди влизането на германеца в третия сектор. До момента, разбира се, в който испанецът стигна мястото, където Михаел бе “катастрофирал” с 16 км/ч. Но изявленията на Вебер са обида за проведеното цялостно разследване, въпреки че резултатът бе болезнен за всички засегнати от решението.
Много по-добре щеше да е вместо това да обясни защо Шумахер нямаше проблем с минаването на завоя Раскас по време на обиколката за намаляване на скоростта след финала на състезанието. Като освен това Михаел държеше волана с една ръка, а с другата поздравяваше публиката.
Като се има предвид историята от предишния ден, разумният подход към 18-ия завой, не трябваше ли да хване здраво волана с две ръце – да не би да стане нещо подобно?
Що се отнася до становището на Жан Тод, че “без истински доказателства стюардите решиха, че той (Шумахер – б.а.) е виновен”, то не трябва да се забравя, че комисарите проучиха всеки възможен ъгъл, изследваха всеки предоставен им документ и данни от телеметрията в колата, гледаха видеозаписи и разговаряха с всички участници в ситуацията, преди да направят изводите си. Има ли тогава доказателство, което Ферари са задържали и не са дали, за да има основание Тод за подобно изявление? Какво са занесли от Ферари на стюардите? Дали не трябва “истинските” доказателства да бъдат представени поне в ретроспекция?
А твърдението на Шумахер, че само онези, които карат болид от Формула 1, могат да преценят дали е извършил обмислено и предумишлено действие, е равностойно на глупост. Официалните лица, разглеждащи най-трагичния мач на Майк Тайсън, трябвало ли е да опитат наистина останките от ухото на Ивендър Холифийлд, за да се убедят, че е било орално сдъвкано? Или лекарите трябва да преживеят лично спиране на сърдечната дейност, преди да бъдат обявени за достатъчно квалифицирани да диагностицират инфаркт?
Най-чистата интерпретация е, че Шумахер бе спечелил предварителен полпозишън. След това записа мълниеносен първи сектор. Съсипа всичко във втората част от тура, където загуби време и съответно при влизането в последния сегмент бе далеч от резултата си в предходната бърза обиколка.
Той самият призна в съботната пресконференция, че на този етап е вярвал, че “всички пилоти са в бърз тур”, което по подразбиране включва Алонсо и Уебър.
Останалото, както казват, е история.
В голямата част от цивилизованите законови системи съществува така нареченият баланс на вероятностите. (Това означава, че по време на дело се приема за достатъчно изложените предположения, подкрепени със съответните доказателства, да са по-скоро верни, отколкото не. Решение се взима когато вероятността за истинност е над 50% – б.р.)
Наличието на такъв баланс се счита за достатъчно за издаване на присъда. Криминалните проявления обаче трябва да бъдат доказани извън сериозно съмнение.
Спортните правила на Формула 1 попадат в първата категория. Така вината на Шумахер е била доказана въз основа на това, че шансът действията му да са умишлени, е сериозен. Такъв случай не изисква доказване извън всяко съмнение.
Като че ли единственият щекотлив въпрос относно присъдата е пълното заличаване времената на пилота – за целия час на квалификацията. Според правилата постиженията след първата и втората част на официалната сесия на пилотите, класирали се за следваща фаза, автоматично се анулират и не важат за по-нататъшно класиране. При това положение официалните времена на Шумахер са само тези от последния сегмент. Вследствие на това можеше да бъде отправено искане той да бъде пратен зад всички състезатели, участвали в 20-минутната част на квалификацията, тоест десети.
Но пък стюардите тогава приложиха член 112, който им позволява да изтрият колкото си искат от времената на пилот без право на обжалване. Шумахер нямаше друг избор освен да приеме.
Необходимо е да се има предвид обаче и един прецедент от историята на ФИА. Според него Михаел е истински късметлия, че въобще му бе дадено правото да стартира.
През 1997 г. в Макау стюардите решиха, че италианецът Макс Анджелели умишлено е блокирал пистата, след като бе изпреварен от Том Коронел. Анджелели незабавно бе дисквалифициран от спряната в онзи момент надпревара и въпросът бе отнесен до ФИА.
След изслушването в Париж, на което цялата информация бе анализирана, италианецът получи забрана да се състезава за три месеца. Тази присъда бе издадена на същия принцип като онази в Монако. И при това положение Михаел Шумахер трябваше да бъде изхвърлен за поне три месеца. Но щяха ли стюардите да посмеят?
