Начало Formula 1 News • Новини за Формула 1 Прост смята, че филмът за Сена не отговаря на истината

Прост смята, че филмът за Сена не отговаря на истината

3424
0
Ален Прост
Ален Прост, снимка Любомир Асенов

Ален Прост смята, че документалният филм за Аертон Сена (наречен „Сена“), който излезе преди 10 години, не отговаря на истината.

Според Професора, филмът не е успял да разкрие реалните отношения между него и Сена. Освен това Прост е на мнение, че е била пропусната възможност да се разкаже една страхотна история.

Французинът твърди, че във филма той е представен като лошото момче в прочутия двубой между двамата във Формула 1 в периода от 1984 до 1993 г.

„Бях възмутен от филма, който беше направен , каза Прост по време на конференция в Париж. –  Те наистина биха могли да разкажат една приказна история, защото имаше интересни случки когато се състезавахме и след това, когато аз се отказах.

Филмът твърди, че последното послание на Сена е „Липсваш ми Ален“. А това не е вярно. Мисля, че филмът не отговаря на истината.“

Прост има предвид коментара на Сена преди началото на онборд обиколка, излъчена от френската телевизия TF1 в неделя сутринта преди фаталното за Аертон състезание за Гран при на Сан Марино на Имола.

Преди бразилецът да започне да обяснява онборд обиколката си със своя Уилямс, той се обръща към Прост с думите „Специален поздрав за моя… за нашия скъп приятел Ален във Франция. Липсваш на всички ни Ален.“

Въпросният клип не е включен във филма, като се твърди, че това се дължи на технически причини.  Според Прост това е направено умишлено, за да бъде представен 4-кратният шампион в по-негативна светлина.

Двамата със Сена подобряват отношенията си в края на кариерата на Прост. След последното му състезание за Гран при на Австралия през 1993 г., което бразилецът печели, последният издърпва Ален (осигурил си титлата 2 кръга преди края на сезона) до себе си на най-високото място на подиума.

„След онзи подиум, Аертон започна отново да ми говори, спомня си Прост. – Обаждаше ми се по телефона веднъж или два пъти в седмицата. Понякога за нищо, друг път за съвет. Това продължи до Имола. Станахме близки и приятели. Това беше началото на един нов период, за който не мислех, че ще бъде възможен.“