От Иван Тенчев,
34 дни след жестоката катастрофа на Индианаполис Ралф Шумахер се появи отново на пистата Хокенхайм, но не, за да седне отново в болида си (лекарите още не дават). Искаше да се види отново с всички, които обича в малкия свят на Формула 1, да е с отбора си в домашната му Гран при.
Ралф пристигна в падока, късно – в събота към 11 ч и час по-късно започнаха неизменните срещи с медиите. На Имола говорихме спокойно само двамата, сега подобно нещо беше невъзможно. Тълпа от телевизионни камери го чакаше пред моторхоума на BMW, вътре на групи все пак получихме отговорите на нашумелите въпроси около един от безспорно най-спорните, но бързи пилоти днес.
29-годишният германец бе в чудесно настроение. Освободен от неяснотите в отношенията си екипа на Уилямс, очевидно отпочинал и от инцидента и от напрежението, но все така прецизен в отговорите си.
– Как се чувстваш в момента, малко повече от месец след удара?
– Все още имам болежки тук и там, но като цяло се чувствам много добре. От време на време ме заболява малко гърбът в зависимост от това какво точно правя в момента – ако например ходя твърде много пеша.
– Кога ще се върнеш отново в кокпита?
– Ако зависеше от мен щях да стартирам още тук на Хокенхайм, след малко в квалификацията. Но това за съжаление не е възможно. По план трябва да стартирам в Унгария. Мога да издържа болка, въпросът обаче е дали при една евентуална следваща катастрофа ще издържат прешлените. Всъщност зависи от лекарите – когато Сид каже, тогава ще мога пак да карам. Ще се радвам да се върна възможно най-скоро. Необходими са още някой прегледи, но се надявам да се върна в Унгария. След около две седмици ще разберем точно.
– Изпитваш ли страх след подобни удари?
– Ако ме беше страх щях да се откажа.
– През миналата година след тежка катастрофа на Монца побърза да се качиш отново в кокпита и беше принуден да се откажеш още в петък по време на Гран при на Италия. Има ли така вероятност и сега?
– Не мисля, че има. Тогава все още страдах от последиците на мозъчното сътресение. Сега обаче ще има повече от осем седмици между инцидента и завръщането.
– Мислиш ли, че след подобни удари инстинктивно не връщаш газта?
– Това са глупости. Знам, че Патрик Хед го е казал и вие (журналистите – б.р.) сте го раздухали, но не е вярно. Бях си напълно конкурентноспособен веднага след Монца.
– Защо счупените прешлени бяха открити едва в Бад Наухайм, а не в Методистката болница в Индианаполис?
– Нямам желание да се връщам отново на това. Със сигурност не е било нарочно. Докторът, който се занимаваше с мен бе определено много мил и показа голяма ангажираност в моя случай. За щастие пропускът нямаше последствия.
– Как се стигна до повторните изследвания в Германия?
– Когато се прибрах лекарите изискаха изследванията и заключението на американските специалисти. Докато чакахме да пристигнат, а те се забавиха доста, ми предложиха да направим нови изследвания.
– ФИА иска да намали скоростта. Какво мислите вие по този въпрос?
– Разбира се подобни инциденти винаги провокират интерес и дискусии относно това, дали да не бъде намалена скоростта във Формула 1. Просто трябва да се тегли една черта и да се прецени всичко. От 2006 г. Скоростта със сигурност ще падне, но много скоро тя отново ще достигне до същите величини.
– Трябва ли да бъдат прекъсвани състезанията при инциденти като вашия?
– Когато се обърне каруцата пътища много. Чарли Уайтинг винаги е под напрежение, заради подобни случаи. Той трябва да се съобразява с много неща. Може би той не постъпи по най-добрия начин в САЩ. Но аз съм сигурен, че в бъдеще той ще се замисля повече в подобни ситуации.
– Какво си спомняш от удара, как се случи?
– Не си спомням нищо от инцидента. Дори удара.
– Не смяташ ли, че спасителният екип дойде твърде …
