Даниел Рикиардо започна трудно – но не по своя вина – сезон 2014 г. във Формула 1. В нов отбор, при това като съотборник на четирикратния световен шампион Себастиан Фетел, той демонстрира изключителни качества. Още в домашния си старт в Австралия показа страхотна скорост. С достойнство прие дисквалификацията си от надпреварата на Албърт парк и загубата на първия подиум в Гран при кариерата си. Не загуби усмивката си дори когато санкцията от Малайзия за опасно излизане от бокса – грешка, с която нямаше нищо общо – съсипа състезанието му на Сепанг и го затрудни максимално в Бахрейн заради връщането с 10 места назад на грида.
Австралиецът удържа на първия ураганен порив и не само не бе съборен, а дори изненада Фетел с начина, по който се адаптира и работи в Ред Бул. Той бързо се превръща в истинска звезда и затова се връщаме към един специален разговор с него – на главния редактор на списание ClubS1 Иван Тенчев, проведен по време на уикенда за Гран при на Абу Даби през 2013 г.
Интервюто е публикувано под заглавие „Даниел Рикиардо: Целта е да съм максимално близо до Себ” в брой 167 на изданието.
Да се говори с Даниел Рикиардо е истинско удоволствие. Той е все така широко усмихнат, откровен и не премисля всяка дума, както голяма част от звездите и шефовете във Формула 1.
В началото на септември Рикиардо подписа договор за пилот в тима на Ред Бул през 2014 г. Бе предпочетен пред Кими Райконен, според думите на шефа на тима Кристиан Хорнер, преди всичко защото му принадлежи бъдещето…
Хорнер бе категоричен, че данните от работата на Даниел на пистата, в симулатора, на брифингите с инженерите са убедили тима, че той е правилният избор за следващия сезон плюс широката му усмивка и отлична комуникативност.
Срещаме се с Даниел в дома на Торо Росо за това интервю и той е така захилен, че първият въпрос идва от само себе си:
– Даниел, не съжаляваш ли поне малко, че ще напуснеш страхотната атмосфера на Торо Росо?
– В някаква степен ми е мъчно, разбира се, но съм преди всичко щастлив, че мога да направя следващата стъпка като пилот и да бъда част от шампионския тим. Това е, към което съм се стремял много години, за което съм работил, подлагал съм се на толкова лишения.
– Звучи малко като клише, какво значи лишения?
– Виж, за един австралиец не е никак лесно да дойде и заживее в Европа, трябва да имаш пълна самодисциплина, да си чистиш сам стаята, да си готвиш, да се грижиш за себе си (смее се, но става сериозен след миг), далеч от семейство, приятелите. Особено в началото никак не е лесно, повярвай ми.
– Научил си се да си готвиш?
– Понаучих се, пък и приятелката ми помага. При режима, който трябва да спазва един пилот, се научих да си приготвям паста и други подобни неща, няма как.
– Къде живеете днес?
– В Милтън Кийнс.
– Вярно ли е, че имаш VW Голф?
– Да, Gti, те са партньори на Торо Росо.
– Марк (Уебър) пръв разкри, че изборът за негов наследник си ти, той имаше ли участие във вземането на това решение?
– Не зная доколко, но Марк изключително много ми помогна във Формула 1 още с идването ми в Испания Рейсинг. Научих доста неща от него и не само за живота в падока, но и за този в Англия, в Европа.
– Посъветва ли те той какво да правиш и да не правиш в Ред Бул?
– Той ми се обади след решението на Ред Бул. Срещнахме се за вечеря и говорихме за много неща. Той ми каза да изградя собствените си връзки в екипа и да направя моето собствено място. Просто трябва да върша нещата както трябва и аз това и ще направя. Със старите неща, които са се случили между него и Себастиан, аз нямам нищо общо. Това няма да играе никаква роля следващата година.
– А промениха ли се вече отношенията ти с екипа от Ред Бул, имам предвид започна ли да ходиш по-често при тях, те да следят по-внимателно подготовката ти?
– Не, в тази посока няма почти никаква промяна. Аз оставам напълно концентриран върху работата си с Торо Росо до края на годината, трябва да успеем да вземем максимално много точки. Що се отнася до работата ми с Ред Бул, тя си бе планирана предварително и след състезанието тази неделя (Абу Даби – б.а.) отивам в завода за тестове в симулатора на новата кола. Нямам търпение. Но всичко си е както и преди, няма някаква специална комуникация или допълнителни връзки или режим.
– За теб поне в това отношение няма да има нужда от период на адаптация към новия тим, защото ти познаваш всички в Ред Бул.
– Да, така мисля. Работим от години и вярвам, че познавам почти всички, но все пак ще има период на свикване и пасване, защото трябва да започнем реална работа с рейс инженера, с пърформанс инженера и целия екип, там хората са повече, отколкото в Торо Росо. Те са различни от тези, с които работих досега. Всъщност с всички тях ще започна същинска работа през януари и се надявам всичко да се получи.
– Физически ще имаш ли нов треньор и подготовка?
– Мисля, че ще мина прегледи и ще направим програмата, като трябва да внимавам особено с теглото, защото във Формула 1 днес всеки грам на пилота е важен.
– Промени ли се вече животът ти, откакто бе обявен за пилот на Ред Бул?
– Това, което се промени, е, че медийното внимание стана много по-голямо, давам много повече интервюта всеки уикенд, последователите ми в Twitter рязко са скочили (смее се отново), но все още съм си същият. Мога да ходя по улицата, без да ме спират непрекъснато.
– Изглеждаш наистина в чудесно настроение, не се ли притесняваш, че догодина от теб ще се очаква страшно много, а резултатите ти ще бъдат сравнявани с тези на Себастиан Фетел, четирикратен световен шампион, който е сърцето на екипа, където отиваш?
– В момента всичко ми е още малко далечно, концентриран съм върху работата си в Торо Росо. Що се отнася до следващия сезон – да, със сигурност ще има напрежение, особено в Австралия. Медиите, надявам се момичетата от PR отдела да се справят (отново широка усмивка). За мен целта е ясна – ще се опитам да съм максимално бързо и максимално близо до скоростта на Себастиан. Той е най-добрият и за мен е изключителен шанс и предизвикателство да се сравнявам с него. Аз самият не зная доколко ще успея. В крайна сметка и той е човек. Вярвам, че мога да успея, за това съм работил толкова години, но ако не се случи, животът няма да спре, в крайна сметка светът не свършва с Формула 1. Истината е, че страшно много се вълнувам и нямам търпение, като дете, да започне новият сезон. Но като професионалист се държа концентриран към настоящата си работа.
– Как ще реагираш, ако водиш и ти кажат да го пуснеш?
– Не зная, зависи от страшно много фактори. Догодина правилата се променят и ако колата е бърза, разбира се, ще се стремя към това да спечеля победа, но и към това тимът да стане шампион, да донеса възможно най-много точки. Истината е, че всъщност едва ли някой очаква, че мога да го победя и да съм пред него, но при всички случаи аз бих искал, ако успея да го сторя, това да стане с честни средства, както и да губя по този начин.
– Не си ли твърде респектиран от Себ, за да се бориш с него?
– Той прави нещата наистина забележително добре! Ще гледам отблизо всичко и ще се опитам да направя това, което мога, по най-добрия начин. Надявам се да разкрия всичко, което има у мен, дори и да извадя неща, за които не зная, и да го победя!
– Знаеш какви бяха отношенията им с Марк, смяташ ли, че ще се разбирате по-добре?
– Познаваме се от години и знам, че извън пистата е много земен и забавен. Не се взема толкова сериозно, колкото хората около него. Имали сме страхотни вечери още в академията на Ред Бул, готин е и внимателно пази личния си живот далеч от падока. Но, разбира се, нещата малко се променят, когато с някого сте в един отбор.
– Няма как да сте приятели.
– Със сигурност няма. Да си приятел с някого означава да вечеряме заедно, да ходим на кино, да му се обадя, когато имам проблем с гаджето, такива неща. Това е друг тип отношения, ние отлично се разбираме сега с Жан-Ерик, но не бих казал, че сме големи приятели, че си ходим на гости или нещо подобно. Всъщност мисля, че между съотборници много трудно може да има приятелство. В крайна сметка и двамата искате да спечелите, а все някой трябва да загуби.
– Как приема семейството ти, че отиваш в топтим?
– Всички са много щастливи и възбудени. Майка ми, която е по-емоционална, направо крещеше, когато им казах. Баща ми беше по-сдържан, но за всички е ясно, че това ще е голямото изпитание за мен.
– Баща ти е бил пилот и те е насочил към картинга, но не идва по пистите. Догодина, когато вече си в топекип, ще го виждаме ли по-често, като Джон Бътън или Алан Уебър?
– За мен по принцип пистите са място за работа и бих искал да я отделя от личния си живот, аз отдавна съм далеч от дома. Но, разбира се, нямам нищо против да дойдат на някое състезание, едва ли ще е постоянно, и те самите не искат да пътуват толкова често от Пърт.
– Страхуваш ли се, че би могъл да изпаднеш в ситуацията на Серхио Перес този сезон, ако Ред Бул се окаже изведнъж не толкова добра кола?
– Надявам се да не се стига до подобна ситуация, но, от друга страна, за мен ще има винаги една референция – тя е къде е Себастиан. Дори да сме извън топ десет, ако съм близо до него, ще е OK.
– Мислиш ли вече за световната титла като за нещо реално?
– Само преди четири-пет години си мечтаех за място във Формула 1, после за добър отбор, за победа. Разбира се, че световната титла е голямата ми цел, но за да стане тя реална (подчертава), трябва да започне новият сезон, да започна работа с Ред Бул, да докажа какво мога и един куп други неща, които предстоят. Засега всичко ми се вижда още наистина далечно, но кой знае, може много бързо да стане реалност, надявам се.
Разделям се с широката усмивка на Даниел, чийто оптимизъм и добро настроение са заразителни.
