Снимки: Press BMW
Няма никакво съмнение, че сред младите пилоти във Формула 1 полякът Роберт Кубица прави изключително силно впечатление.
Специалистите дълго коментираха например най-добрите му време на петъчните тренировки в Монреал през миналия месец. На писта, на която 21-годишното момче стъпваше за първи път, постигна най-добрите време и то при ниско сцепление и много сложна обстановка.
По същия начин стояха нещата и в доста други състезания.
Не само бързината, но и постоянството му в обиколките го правят вече изключително популярен в падока. Не съм изненадан, че д-р Марио Тайсен на практика е готов да се бори, за да замени Жак Вилньов с Кубица догодина, макар обаче да не бърза с крайното решение и да каза, че ще го обяви едва след края на сезона.
Външно Кубица не изглежда типичен пилот във Формула 1. С ръста си от 1,84 м той стърчи с една глава на повечето си колеги и е все още доста свит и притеснен.
За мен винаги са били особено интересни пилотите от Източна Европа, защото ми се струва крайно любопитно да науча как едно момче от страните на бившия съветски блок е пробило до Формула 1.
Почти се бях сприятелил с чеха Томаш Енге, добре познавах унгареца Жолт Баумгартнер, сега и Кубица.
Макар времената на Студената война да са история, самият Роберт все пак е роден именно тогава и то в годините, в които Полша изживяваше наистина дълбока криза.
Както обаче може да се очаква, липсата на месо и мляко по магазините слабо е засегнало момчето от Краков и той практически не помни нищо от времето на генерал Ярозелски. Напротив, спомня си едно хубаво детство, в което на 5-годишна възраст баща му предлага малка истинска кола с четиритактово двигателче и 2 к.с. мощност.
– Количката развиваше цели 45 км/ч – връща се към самото начало на пътя си полякът. – Правехме слалом с бутилки вода на един паркинг и така карах още от дете. После получих още една количка, която развиваше 90 км/ч на много бързо съсипваше задните гуми. Когато станах на 7 години, баща ми купи истински картинг. Започнахме много да пътуваме в четвъртък, петък бяха на пистата. По-често не ме пускаха обаче да се състезавам. Бях много малък и не ми даваха лиценз. Първото ми истинско състезание беше в Познан през 1995 г., когато вече бях навършил 10. Карах в 50 кубика и исках ново шаси. Баща ми беше наясно, че единственият начин да вървя напред е като имам техника. Механик ми беше Юрек Врона, най-добрият в Полша. Той много ми помогна в тези първи години. Бяхме заедно цели 6 години.
Бащата на Роберт има фирма за производство на компакт дискове, но след първите години свобода с нормализирането на пазара (вече във втората половина на 90-те години) фалира. За щастие на момчето обаче преди да е настъпил този момент с 3-4 участия последни участия в Италия, той е направил силно впечатление и име и CRG го канят за техен фирмен пилот.
– Без този шанс с кариерата ми беше свършено – споделя Кубица. – Нямаше как да финансираме повече престоя си в Италия, но за моя радост те ме бяха забелязали само след няколко състезания и ме поканиха да остана. Заплатите в Полша бяха 4 пъти по-ниски от тези в Западна Европа, но все пак събирахме пари, за да живея. – Предложиха ми да стана тест пилот и хубавото в това беше, че направих невероятно количество километри. Бях на 14 и когато ме пуснаха в състезания през лятото спечелих титлата на Италия, завърших втори в европейския шампионат.
Кубица говори все още разпалено за тези надпревари и е ясно каква амбиция гори в него и сега:
– Всичко това бе последвано от още една титла в Италия и в Германия. През следващата година преминах в Бирел, които бяха още по-силни във Формула А, завърших четвърти и на европейския и на световния шампионат.
Бившият мениджър на бразилския пилот от F1 Педро Диниз – Даниел Морели – следи Роберт.
– Обади ми се по телефона и ме покани във Валенсия за последния кръг на Формула Рено в края на 2000 г. Всичко мина добре. Преди това се бяхме виждали и в Монако, а през януари 2001-ва ми предложи договор с италианския тим RC Mоторспорт. Приех и завърших втори в шампионата, въпреки че имах технически проблеми.
През 2003 г. вече кара в F3 eвросериите.
– Всичко стана за една седмица – спомня си полякът, – но после беше много тежко, защото катастрофирах с един приятел и пропуснах първите три кръга от шампионата, но за моя радост вече имах наистина приятели в Италия. Те ме свързаха с Рикардо Чикарели, физиотерапевтът на Тойота. Той ме вдигна бързо на крака и спечелих при завръщането си на Норисринг. Това изненада всички и всъщност беше отлична реклама за мен.
За следващия сезон го канят от силния отбор ASL Mucke, подкрепян в серията от Мерцедес, но Кубица минава и през екипа на Манор, където съотборник му е Люис Хамилтън и двамата се борят в прочутото състезание в Макао. Кубица печели пола и прави най-бързата обиколка, но не печели надпреварата.
Но следващата врата вече е отворена. Джон Виладерпаат, прочутият мениджър на Бенетон и Лижие от преди години, го кани в тима на Епсилон в световните серии Рено, които са …
ВИЗИТКА
Роберт Кубица
Роден е на 7 декември 1984 г. в Краков (Пол)
Висок 1,84 м, тежи 73 кг
Ерген
Кариера:
1995-97 – картинг, 6 пъти шампион на Полша
1998 – картинг пилот на CRG, шампион на Италия и вицешампион на Европа
1999 – картинг пилот на CRG, шампион на Италия и Германия
2000 – картинг пилот на Бирел, 4-ти в света и Европа във Формула А
2001 – Формула Рено – шампионат на Италия
2002 – Формула Рено – шампионат на Италия 4 победи
2003 – F3 евросерии – 1 победа
2004 – F3 евросерии – втори в Макао
2005 – световни серии Рено – 4 победи
2006 – Формула 1 – тест пилот на BMW Заубер
