Михаел Шумахер се връща във Формула 1! Това вече не е новина за никого, тъй като само минути след като бе обявена, тя буквално обиколи скорострелно цял свят. Въпреки това продължава да бъде разнищвана от всеки, интересуващ се от F1. Заредиха се изказвания на негови съотборници, съперници, хората от екипа на Ферари, работили със седемкратния световен шампион и кой ли не още…
Истерията около Михаел Шумахер ни накара да прегледаме архива на нашето списание за пореден път и да направим ретроспекция на материалите, посветени на германеца. Спряхме се на един от разказите на Рос Браун – човек много близък до Шумахер през годините и главната действаща фигура за неговото завръщане в F1. Публикацията е от брой 30 (февруари 2002 г.), когато по време на традиционната среща на Ферари с медиите в Мадона ди Кампилио (Италия) Браун разказа пред наш репортер как реално вижда Михаел Шумахер.
Приятно четене!!!
За милиони хора по света, Михаел Шумахер е най-добрият пилот във Формула 1 днес. Повечето експерти споделят това мнение. Дори противниците му изказват често подобни мисли.
Михаел вече е четирикратен световен шампион, а наблюдателите са почти единодушни, че вероятно и тази година ще е негова, че през септември, или най-късно през октомври, ще направи чудото – ще изравни, смятания за непобедим рекорд на легендарния Хуан-Мануел Фанджо и ще стане, както него, за пети път шампион.
За Шумахер е казано и написано вече какво ли не. Хора, които не са виждали дори едно състезание във Формула 1, анализират карането и характера му. Ние пък решихме да потърсим отговора на въпроса: „С какво толкова Шумахер превъзхожда другите 20 суперпилоти във Формула 1?“ у един от онези, които наистина разбират от този спорт. Един от хората, били и оставащи най-близо до суперпилота на нашето време. Решихме да проучим защо Рос Браун смята Шумахер за най-добрия в света. Техническият директор на Ферари е една от фигурите, стояли зад всичките успехи на Михаел Шумахер от самото начало на кариерата му в Гран при, от самото начало в Бенетон.
Англичанинът е от онези във Формула 1, които без капка съмнение твърдят, че Шумахер е най-добрият пилот, при това не само сега и дава обяснение защо е така.
1991 е годината през която двамата се срещат. По онова време Михаел Шумахер е пилот на Мерцедес в шампионата за спортни прототипи. Рос Браун, бивш атомен физик, пък се занимава вече с конструирането на автомобилите на Бенетон във Формула 1. Техническият директор и младият напорист пилот си допадат до такава степен, че кариерите им са неразривно свързани вече повече от 10 години. Единствената им раздяла бе за по-малко от година, когато Михаел бе вече във Ферари, а Браун изпълни договора си с Бриаторе.
След толкова време няма нищо чудно, че Браун познава прекрасно Михаел – силните му качества, недостатъците, всичко. Въпреки разликата във възрастта обаче, Рос никога не се е опитвал да наставлява пилота.
– Никога не съм му бил ментор. Не беше необходимо: Михаел от 1991 г. например ужасно много приличаше на Михаел от 1999 г. От самото начало на кариерата си той бе много добър пилот, притежаващ достатъчно талант, за да стане най-добрият в целия свят. А както знаете, точно това се случи.
Михаел е най-добрият пилот в света, защото се отнася към професията си по невероятен начин. Не можете да наречете някого велик само, защото е бърз на пистата. Има още куп необходими качества. Михаел например е най-добре тренираният пилот както във физическо, така и в психологично отношение. Той се справя със стреса уникално. Знаете, че всички екипи следят разговорите по радиото между пилотите и бокса. А способността на Михаел да комуникира с нас, докато се състезава, не може да се сравни с ничия друга. Гласът му е спокоен, концентриран. Можете да помислите, че говорите с човек, който се е изтегнал в креслото си зад бюрото или е пред телевизора! Еди (Ървайн б.р.) говореше задъхано и накъсано, Рубенс също е напрегнат. Михаел обаче много рядко се изнервя, когато е зад волана. Заедно с него можем да обсъждаме стратегиите си (които понякога са доста сложни), да отбелязваме възможните рискове и да променяме тактиката. Той остава концентриран през цялото време, като същевременно може да се занимава и с нещо друго. Може да си го позволи (не на последно място) благодарение на перфектното си физическо състояние. Михаел е истински атлет. Той е адаптирал подготовката и мускулната си маса към този конкретен спорт, като същевременно не тренира насила, а обича да го прави.
Физическата подготовка ли го отличава най-много от другите?
– Не, само това не стига. Всъщност проблемът за съперниците му е, че той е перфектен във всичко.
Той е и пилот-инженер като Сена или Лауда, така ли?
– Комплексен пилот на много високо ниво. Михаел разбра, че не е необходимо да се опитва да си настройва сам колата. Но той дава много добра информация за състоянието на болида си – подробна и пълна. Много е обективен в анализите си. Казва ни съвсем честно какво усеща вътре в кокпита, без да търси непременно необходимите промени в реглажите. Накрая остава с нас на брифингите. Разбира много добре техническите показатели. Знае как се четат телеметричните данни и може да ги обсъжда (след като ги е проучил). Развил е това качество до ниво, което не съм срещал у друг пилот.
Когато е в болида си, Михаел прекрасно знае защо прави едно или друго нещо на всеки завой. Предимството при него е, че дори колата му да не е перфектно настроена, той се адаптира към нея. На пистата винаги е с една крачка пред останалите.
Всички пилоти, състезавали се с Шумахер, неизменно стигат до същото заключение. Но той не позволява на съотборниците си да използват неговите телеметрични данни, за да не копират стила му. А какъв е всъщност стилът му според Браун?
– Основното му предимство е късното спиране. Михаел влиза в някои от най-бързите завои с почти 220 км/ч. При натискане на спирачките той винаги търси абсолютната граница, която ще му позволи да запази максимална скорост в завоя. Мисля, че никой друг не взима завоите с такава скорост. Михаел обаче задължително трябва да има 100% доверие в колата си, за да си позволи подобен риск. В случай на повреда или нередност, излита от пистата. Но ако всичко е наред, той е недостижим. На писти като Монца или Барселона с такава тактика може да спечели почти половин секунда на обиколка.
Друга силна черта на Шумахер е умението му да контролира траекторията си до милиметри.
– Този негов талант се вижда най-добре в Монако. Там просто е много тясно и Михаел използва всеки милиметър от трасето. Прави това непрекъснато и то без грешка, с изключителна прецизност и постоянство. Останалите пилоти минават ту по една, ту по друга траектория, докато Михаел запазва една и съща линия през цялото време. Смятам, че подобен талант имаха само Греъм Хил и Аертон Сена.
Михаел успява да използва 100% от потенциала на болида си, въпреки че непрекъснато кара на границата. Той не си вдига крака от газта, а ако го направи, то тогава най-вероятно има технически проблем.
Дори при наличието на повреди обаче световният шампион се справя прекрасно с автомобила си.
– Той може да адаптира стила си към кола, която не е перфектно настроена или такава, която не е виждал преди. Притежава качеството да импровизира на момента. В Барселона през 1994 г. се справи, когато скоростната му кутия бе блокирала на пета. В определени завои измени траекторията си на влизане и се оказа, че минава от там по-бързо, отколкото когато всичко бе наред! Единственото обяснение, което имам и досега е, че болидът му е станал по-стабилен: тъй като няма възможност да сменя скорости, колата изпитва по-малко натоварване.
Никога не се изненадва, не излиза извън релси, разбира всичко, предвижда ситуациите. Твърде красиво, за да е истина!
– Той не е перфектен. В мнозинството от случаите е прав. Работи непрекъснато за увеличаване на потенциала си. Отдавна можеше да реши да спре да се състезава или да почива на лаврите си, тъй като непрекъснато чува, че е най-добрият пилот в света. Той обаче върши точно обратното. Енергията, която влага в подготовката си, се увеличава непрекъснато. Ентусиазмът му не само не секва, но е и заразителен. Да се състезава, да прави тренировки, да работи във фитнес залата, да обмисля стратегията, да участва в брифингите – той обича всичко това! Невероятно е.
Качествата му могат да се обяснят и с това, че той има много свободно пространство около себе си, може да диша и да се развива. Жан Тод създаде тази атмосфера на спокойствие около него, вярно е. Вътрешните войни и неразбирателства останаха далеч в миналото. Михаел не можеше да не се прояви в толкова благоприятна среда.
Той не ни казва абсолютно всичко. Но неговите познания и интелигентност му са му извоювали правото да го чуват. Помагаме си взаимно, още повече, че предложенията му винаги са конструктивни.
Михаел прекрасно осъзнава, че ролята му в екипа не се изчерпва с това да разбира за какво става дума. Той трябва да помага на инженерите. Освен това има и нещо съвсем различно и то е, че винаги трябва да действа като част от отбора и го прави. Хората, които работят с него, могат да ви кажат колко внимателен е Михаел. По някакъв начин той успява да динамизира екипа около себе си.
След като е толкова комплексна личност, може ли Михаел Шумахер все още да се развива?
– За радост, съществува все още такава възможност. Михаел става все по-добър и има какво да развива у себе си. Спомняте ли си 1998 г.? И тогава мнозина твърдяха, че той е стигнал тавана си. На Спа обаче, ако Михаел бе минал 20 см по-вляво от Култард, щеше да е герой, но…
Но при нас положението е такова, че не укоряваме никого за подобни грешки. Той също не ни тормози, когато колата му не е на най-високо ниво. Притежава достатъчно разум, за да разбере, че има разлика между онова, което той иска и онова, което инженерите и механиците могат да направят в момента. Затова и продължава да се развива, въпреки че вече е на върха.
