Начало Автомобили Ситроен С4 Кактус – изкуството да си различен

Ситроен С4 Кактус – изкуството да си различен

58
0

Ситроен С4 Кактус излезе на пазара преди две години, но продължава да прави изключително впечатление на всички, които дори веднъж са го виждали. Голяма част от това впечатление идва и от доказаното владеене от страна на французите на изкуството да си различен.

Доказателство за това са реакциите на мнозинството от хората, които познавам. „Жестока кола, с удоволствие бих карал подобна“, са обикновено думите, с които мнозина коментират автомобила и щурата реклама, която доскоро обикаляше медиите.

Необичайно изглеждащият автомобил с предпазните панели от външната страна на вратите се радва на позитивен имидж не само от страна на женската част от пазара. Затова ми бе особено интересно да изпробвам поведението на тази кола на по-дълъг път.

Означението С4 идва да покаже, че от Ситроен искат да позиционират този модел компактния клас. Той може да бъде конкурент на VW Голф Sportsvan, но със SUV привкус. Базиран е на платформата на PSA, от която излезе и Пежо 208. Със своята дължина от 4,16 м и външния си вид обаче той търси своите съперници сред колите от мини SUV сегмента, сред които са Рено Каптюр, Пежо 2008, Опел Мокка, Шкода Йети или Нисан Жук.

По навик още преди да потегля обичам да разгледам внимателно кокпита и инструментите. Още при затварянето на вратата приятно впечатление прави решението за поставянето на ретрозахват, наподобяващ дръжката на стар куфар от началото на ХХ век. По подобен оригинален начин е оформена на и жабката пред навигатора.

От Ситроен са решили въпроса с арматурното табло и това за управление на информационната и клима системата, поставяйки два дисплея, напомнящи стоящи близо един до друг смарт телефон и таблет. Управлението им е максимално опростено и изчистено. До толкова, че на самото арматурно табло присъства само скоростомер без наличието на оборотомер. Леко разочарование изпитвам, след като впечатление ми прави, че воланът може да се регулира само във височина, без да има възможност за изтегляне напред и назад.

От Ситроен са премахнали всички копчета за управление на климатизацията, като всичко се управлява посредством 7-инчовия дисплей на централната конзола. Там освен за климатизацията може да се информирате за основните параметри за разхода и оставащите километри при наличното в момента гориво, да потърсите желаната дестинация на навигационната система или да изберете желаното радио. Освен това налична е и камера за задно виждане, подпомагаща паркирането. Тя е доста полезна предвид малкото задно стъкло, ограничаващо видимостта.

Предните седалки са доста удобни, макар че за някои хора може да се сторят малко меки. Отзад има достатъчно място за коленето и главата, дори за човек с височина над 1,80 м.

В багажника мястото варира от 348 до 1170 л. Със сигурност някои от конкурентите предлагат и повече, но при по-голяма дължина на колата. Според мен по-сериозният проблем е, че облегалката на задните седалки не е разделена, което първо поставя нуждата от двама човека за свалянето ѝ и второ ограничава броя на хората, които може да пътуват в колата при свалена облегалка.

След първоначалния оглед потеглям със задвижвания от 1,6 л. дизелов агрегат автомобил с мощност от 100 к.с. Той разполага с 5-степенна скоростна кутия, а за допълнителното ограничаване на разхода и вредните емисии се грижи старт-стоп система, която може и да бъде деактивирана. Колата прави отлично впечатление в движението по софийските улици, като разполага с достатъчно динамика и лекота на управлението. Окачването изглежда достатъчно стегнато с всички плюсове и минуси, произхождащи от това.

Още по-интересно ми е шофирането в извънградски условия. Темпоматът се регулира елементарно, като колата също така разполага и с ограничител на скоростта, спомагащ за това водачът да не се притеснява за надхвърлянето на определената от закона скорост за движение по магистралата.

Тук обаче впечатление ми прави и наличието на осезаем шум при движението с по-висока скорост. И той в никакъв случай не идва от самият двигател, а по-скоро от по-високо стоящото купе, предизвикващо аеродинамично съпротивление. Това обаче е съвсем нормално за един SUV, който за сметка на това предлага други плюсове при движение по неравни пътища и дори извън тях. Разходът надминава този, даден в техническите характеристики на автомобила, но определено не е болка за умиране. Колата разполага с доста добър демараж благодарение на своя въртящ момент, позволяващ бързото ускорение при рязко натискане на педала на газта. Все пак колата обаче не е направена за състезание, а по-скоро за комфортна разходка сред природата.

Изключително впечатление правят вътрешния и външния дизайн, изчистения интериор, изобилието на разчетеното много добре вътрешно пространство. Французите отново показват своето майсторство в изкуството да си различен, което ви гарантира, че с подобен автомобил няма как да останете незабелязани, но ще се наслаждавате на достатъчно удобства и комфорт при пътуването.

Ако сте намерили правописна грешка, моля уведомете ни като маркирате текста и натиснете Ctrl+Enter.