Силно променените автомобили за сезон 2009 г. дават надежда и на останалите 10 пилоти във Формула 1 за това, че ще могат да се борят за по-предни позиции в надпреварите, а защо не и за точки или подиуми. Конкретно в BMW например по план това е годината, в която екипът ще участва в битката за шампионските титли. Дългосрочният план на тима бе изпълняван повече от перфектно до края на сезон 2008 г. с помощта на пилотите Ник Хайдфелд и Роберт Кубица.
Немският състезател е в екипа от създаването му и макар че първите полпозишън и победа за баварците бяха спечелени от съотборника му, той остава изключително обичан и ценен в екипа. Моделът F1.08 не допадна особено на нисичкия Ник и промените в него, за да му се помогне, не постигнаха нещо кой знае какво. За 2009 г. мотивация не му липсва, но трябва да покаже, че все още е един от най-бързите пилоти във Формула 1. А това никак няма да е лесно, когато съекипник му е Кубица. Полякът бе недоволен от отбора си през миналата година заради това, че спряха развитието на колата (след като според него можеха да се борят за титла) и правеха промени по нея, за да помагат на Хайдфелд. Конфликтът бе потушен сравнително бързо и не попречи на професионалните взаимоотношения в отбора, но сега на Роберт му се иска да направи следващата стъпка. Фактът, че почти до последния старт миналия сезон имаше (макар и теоретичен) шанс да се бори за може би най-престижната корона в света на автомобилния спорт, със сигурност му е харесал.
Със сериозни надежди са и пилотите на Тойота, чийто предсезонни тестове също преминаха наистина чудесно. От тренировките бе трудно да се направи извод кой от двамата състезатели на японския екип вървеше по-добре с болида TF109. И Ярно Трули (въпреки трудното начало), и Тимо Глок имаха чудесни представяния. И двамата също така пасват перфектно на отбора, където никога не са имали желание да залагат на суперзвезди, а на сериозни състезатели, с които да гонят резултатите си.
Трули все още е един от най-бързите пилоти в Гран при, макар да е известна склонността му към преувеличаване на проблемите (ако е убеден, че нещо в колата не е наред, той просто не кара като хората). В същото време нееднократно е показвал и прекрасно управление в състезанията. Скоростта и опитът му накараха Тойота отново да заложи на него.
Тимо Глок натрупа увереност през 2008 г. – първият му пълен сезон във Формула 1. Германецът освен това показа сериозна психическа издръжливост: след жестоката си катастрофа в Германия той не просто се върна на пистата за следващия старт в Унгария, но и спечели подиум. За съжаление последната обиколка на старта в Бразилия доведе до откровено абсурдни обвинения спрямо него (че е пуснал Хамилтън нарочно и му е подарил титлата). Сега обаче Глок е твърдо решен да покаже, че подобни твърдения са абсолютно нелепи.
Една от най-големите надежди сред новото поколение пилоти във Формула 1 – Нико Розберг – обаче в продължение на три години наблюдаваше отблизо как каралите заедно с него (и дори по-късно) в малките формули състезатели печелят победи и се борят в челото на колоната на Гран при стартовете. Синът на световния шампион за 1982 г. Кеке Розберг се надява, че най-после ще има достатъчно добър автомобил, за да кара на високото ниво, което е сигурен, че притежава. Достойно за уважение е, че въпреки трудните сезони младежът запази присъствие на духа и не се впусна в критики спрямо отбора си. Преди първата надпревара за сезон ’09 Нико бе убеден, че в FW31 има сериозен потенциал, за който обаче може би ще е нужно малко време преди да се реализира.
Съотборник на Розберг остана Казуки Накаджима. Първоначално синът на друг бивш пилот от F1 (Сатору Накаджима) “защити” репутацията на японските състезатели на истински “камикадзета” по световните трасета. Постепенно обаче той свикна и с колата, и с обстановката в Гран при, което доведе до далеч по-плавно представяне и каране. През предстоящата състезателна година би трябвало да търси по-постоянно управление, тъй като скорост очевидно има.
Във Форс Индия пък отново залагат на Джанкарло Фисикела и Адриан Сутил. Италианският пилот е един от най-опитните на грида, макар че според някои специалисти най-добрите му години вече са преминали. Той обаче е в състояние да измъкне най-доброто дори от нелеки за управление автомобили, така че немалка част от надеждите на Форс Индия за реализиране потенциала на болида им VJM02 се възлагат именно на Фисикела.
Сутил от своя страна имаше някои наистина добри надпревари през 2008 г. Върхът, разбира се, бе в Монако, когато бе на път да спечели четвърто място в състезанието преди да го удари Кими Райконен. Немският пилот, известен в падока и с това, че е великолепен пианист, определено е бърз. Досега почти нямаше шанс да покаже колко точно – това е твърде трудно с един от най-бавните автомобили на стартовата решетка. Тазгодишните предсезонни тестове обаче дадоха надежда и за Адриан.
Когато пък сделката за доставка на мотори от Мерцедес стана публично достояние, се появиха и слухове за това, че щутгартският концерн иска да пласира някое от собствените си протежета във Форс Индия. Сред най-спряганите имена бяха това на Педро де ла Роса (който остана трети пилот в Макларън, но и направи няколко тренировки за индийския екип) и звездата от ДТМ Пол ди Реста. Макар че Маля предпочете миналогодишните си състезатели, върху тях има и допълнително напрежение от неяснотата доколко Мерцедес могат да окажат натиск за смяна на пилот, ако някой от двамата не се справя.
И накрая – почти фантастичното спасение на екипа, който до края на 2008 г. бе Хонда, стана ясно и че пилотите остават същите като през миналия сезон. Дженсън Бътън по принцип имаше преподписан договор още преди последната надпревара в Бразилия, но в продължение на три месеца не бе наясно дали има работа, както и останалите 700 служители в базата в Бракли. Кариерата на иначе бързия британец започна като приказка през 2000 г. с тима на Сър Франк Уилямс. След това обаче продължи на принципа “винаги на погрешното място в грешния момент”. Лошите решения за преминаване от един тим в друг и въобще управлението на кариерата му като цяло го доведоха до момент, в който може единствено да се радва, че екипът му бе спасен, тъй като в противен случай вероятността повече да не кара във Формула 1 бе много сериозна. С една победа за гърба си при 153 старта, като че ли най-голямото постижение на Бътън е съвсем приличното състояние, събрано за деветте му сезона в Гран при. Това едва ли му харесва и със сигурност ще се постарае да използва максимално качествата на създадения от Рос Браун автомобил за 2009 г.
Рубенс Барикело от своя страна до последно не бе наясно какво се случва с него, още повече, че имаше сериозни индикации, че в тима ще бъде привлечен Бруно Сена. Вече подобрилият рекорда на Рикардо Патрезе по брой участия в F1 бразилец обаче ще застане на стартовата решетка за 17-и пореден сезон. Именно това и бе причината да бъде предпочетен пред младежа с легендарна фамилия, но без никакъв опит зад волана на болид от Гран при. 36-годишният Рубенс определено може да съперничи на ниво на по-младите си колеги.
