Световната столица на живата музика и център на безброй високотехнологични компании от няколко дни живее под знака на Формула 1. Остин – столица на щата Тексас, 13-ият по големина град в Съединените щати – изглеждаше странен избор за място, което да домакинства Гран при, но след близо 30 месеца работа (и безброй препятствия) надпреварата е факт.
Цялото съоръжение струва между $400 и $450 млн. Намира се на малко над 22 километра югоизточно от центъра на Остин. Градът е известен най-вече като средоточие на високотехнологични компании. От 90-те години на XX век дори го наричат The Silicon Hills – по подобие на The Silicon Valley в Калифорния. В района е разположена световната централа на Dell, офиси и регионални централи имат AMD, Apple, Google, IBM, Intel и т.н. Местните жители се гордеят с инициативите на местната власт, целящи да направят Остин най-чистия град в САЩ, а мнозина приемат много сериозно неофициалния слоган на региона – Keep Austin Weird (от англ. – запазете Остин странен). Най-големите публични прояви са музикални фестивали (от там и прозвището „световна столица на живата музика”).
При подобен профил на бизнеса в града (един от най-бързо растящите в Съединените щати), интересите на жителите и учащите там, както и липсата на голям спортен отбор изборът на Остин за домакин на кръг от Формула 1 изглежда наистина необичаен. Твърдят обаче, че именно отсъствието на американски футбол, баскетбол, хокей, бейзбол и т.н. убеждава Бърни Екълстоун в ценността на идеята, представяна му многократно от Таво Хелмунд.
Двамата се познават още от времето, когато бащата на Таво – Густаво Хелмунд – работи през 80-те години на миналия век за привличането на F1 в Мексико. Първоначално Бърни не иска и да чуе за Остин, тъй като го смята за заспалото хипи-градче отпреди повече от три десетилетия. Хелмунд младши упорства и накрая убеждава англичанина, че мястото си струва: близо 60% от населението е на възраст от 20 до 40 години, битът е динамичен, а липсата на друг спорт на практика означава липса на конкуренция.
Проектът е обявен през май 2010 г., но скоро след това се появяват проблеми между Хелмунд (който държи договора с Екълстоун) и съдружниците му в начинанието Боби Епщайн (настоящ председател на трасето) и милиардера Ред МакКомс (работещ за привличане на нужните инвестиции). Разривът стига дотам, че в края на 2011 г. работата на обекта изобщо спира. В крайна сметка проблемът е разрешен, а Епщайн сключва нов договор с Бърни. Хелмунд обаче ще е видимо присъствие този уикенд на Съркюит ъф ди Америкас:
– Не съм огорчен (от всичко, което се случи). Лично аз поставих Остин на картата на Формула 1. Аз доведох този спорт тук. Дадох име на пистата, а след това я построиха така, както я бях планирал. Нещата не се получиха съвсем добре, но всички трябва да сме много горди.
До момента отзивите от Остин са възторжени – за пистата и прилежащата й инфраструктура, за гостоприемството на домакините и организацията на работата покрай събитието. Критиките обаче съвсем не са малко. Доста местни жители смятат, че Формула 1 тотално се разминава с ценностите на града, привлекли ги там на първо място. Гран при е смятана за прекалено лъскава и скъпа – отива повече на Далас като излъчване. Призивите за референдум, който да даде възможност на гражданите на Остин да решат искат или не F1, бяха пренебрегнати. Има недоволни от използването на плодородна земя за построяването на писта. Не е уточнен докрай и въпросът с отделянето на средства от фонда за специални събития на Тексас за домакинската такса на състезанието (възлизаща на $25 млн. на година).
Всичко това няма да се обсъжда в следващите няколко дни, когато на пистата се очакват близо 120 000 зрители. Организаторите твърдят, че билетите за Гран при на САЩ са разпродадени. Това означава (според първоначалните изчисления) $220 млн. приходи за местната икономика.
Много от феновете на пистата ще са от Мексико и Бразилия, интересът на местните към Формула 1 все още е неизяснен. През последните седмици бяха положени сериозни усилия за популяризирането на спорта в Съединените щати, но присъствието на Гран при в медиите извън Остин остава спорадично. Speed, които все още притежават правата за излъчване на F1 в САЩ, са сред най-големите спортни канали и достигат до близо 80 млн. домакинства. Гледаемостта на надпреварите от Формула 1 обаче е едва няколкостотин хиляди души.
Още по-голям проблем може да се окаже фактът, че първото състезание на пистата до Остин съвпада с финала на НАСКАР на Хоумстед в Маями, където ще се реши кой е шампионът в сериите за 2012 г.
Така в крайна сметка излиза, че ситуацията е позната: ентусиазмът и вълнението са много високи, особено преди първия старт. Въпросът е дали догодина организаторите отново ще се похвалят с напълно разпродадени билети и дали ще успеят за задържат приходите на тазгодишното ниво, тъй като в противен случай икономическите ползи от проекта ще изчезнат.
