Гран при на Япония е специална за почти всички хора в падока, но състезанието е домашно за не чак толкова много души. Един от тях обаче е състезателният инженер на Виталий Петров Аяо Комацу. Той се връща към годините, когато се е запалил по Формула 1 и значението на надпреварата за него самия и за сънародниците му.
– Какви са първите ти спомени от Гран при на Япония?
– Първите ми спомени са от времето, когато гледах състезанието – в края на 80-те. Много ясно ми е останало в главата как Сена се бореше с Прост. През 1989 г. се удариха на шикана, следващата година се сблъскаха в първия завой, а и двата случая решиха изхода от шампионата. Беше забележително за спорта време. Японската Гран при винаги беше в края на сезона, така че шампион след шампион са били коронясвани там. Това също правеше надпреварата особено специална за наблюдаване. И няма съмнение, че онези състезания през 80-те са отговорни за това, че аз самият работя сега в F1.
– Кога започна твоето пътешествие във Формула 1?
– До 18-годишната си възраст и завършването на гимназия вече бях наясно, че искам да работя във Формула 1. Англия бе очевидното място, където трябваше да отида, за да преследвам мечтата си; базите на повечето отбори са локализирани там, страната е известна като родината на моторспорта, а и така или иначе трябваше да науча английски. В Япония имаше някакви състезания, но личното ми желание бе да разширя хоризонтите си, да мисля в по-широк аспект. И така реших, че ще е Англия. Пред 1995 г. заминах да уча в университета в Лубъроу, смятайки, че е добре да тръгна от там.
– Първо Лубъроу, след това БАР Хонда, после Енстън…
– Точно така. Първата ми работа бе в БАР Хонда, там отидох през 2003 г., а през 2006 г. се преместих в Енстън като инженер, отговарящ за гумите в екипа за тестове. Прехвърлих се към състезателния тим през 2007 г. и първата ми Гран при на Япония бе на Фуджи. За мен бе невероятно специално изживяване да присъствам там. Съпругата, майка ми и приятели дойдоха да видят къде работя – това беше вълнуващо от лична гледна точка. Семейството ми прояви разбиране, когато през 1994 г. се преместих. Но да се върна в Япония и да им покажа точно какво върша, беше страхотно, наистина. А да наблюдават дейността ми със собствените си очи бе незаменимо, защото по телефона никога не става напълно ясно. След всички изминали години продължавам да обожавам момента на връщането си у дома. Съпругата ми ще дойде с мен на Сузука тази година.
– Тазгодишната надпревара по-емоционална ли ще е от предишни издания?
– Да. Земетресението, случило се по-рано тази година, бе истинска трагедия за Япония и хората там. Чух, че Бърни [Екълстоун] е поканил хора от региона Тохоку, което ще е чудесен жест, ако е вярно. Надявам се събитие като това да ободри хората след толкова трудна година. Говореше се за отмяната на различни спортни събития, но японците трябва да има какво да очакват и да отпразнуват. Много ми се иска Гран при на Япония през 2011 г. да е точно такъв форум.
