С повече от 650 състезания и 113 победи Уилямс принадлежи към най-успешните отбори във Формула 1. Статистиката обаче звучи значително по-приятно от реалността в момента. В последната година Уилямс записа най-слабия сезон в кариерата си. Финансовите трудности през последните години обаче накараха отбора да потъне до непознати до момента нива и да му се наложи да залога единствено на платени пилоти.
За новия сезон в Уилямс бяха привлечени важни хора на ключови позиции и след разочароващата година с Косуърт отново се обърна към Рено за двигатели. Така сега надеждите отново са за възход, но Франк Уилямс не крие носталгията си по миналото.
„Действително аз не съм инженер, но през живота си съм видял много добри и много слаби коли. Тази която имахме през последната година бе една от най-слабите“, реална е равносметката на сър Франк. „В много области бе незадоволителна, а по отношение на аеродинамиката бе направо слаба. Просто не бе бърза кола“, споделя той във връзка с доставените двигатели. „Връщането към Рено ни кара да имаме нови надежди. Освен това наехме нови хора в три ключови области: технически директор, шеф на аеродинамиците и ръководител на пистата. И тримата ще допринесът с важен опит от три различни отбори. Но един проблем остава – и той се казва Ейдриян Нюи. Той е единствен по рода си.“
Уилямс познава достатъчно добре шеф дизайнерът на Ред Бул, след като Нюй до 1997 г. работеше за екипа от Гроув. Точно през тази година Уилямс спечели и последната си титла. Дали това е случайно? Просто не трябвало да го пускат да си тръгва.
„Тогава той поиска от мен дял от отбора, а аз не исках да му дам. Оказа се грешно решение. Ейдриян е просто изключителен човек.“
