През 1996 г. Мик Дуън спечели своята трета титла в клас 500 куб. см, Макс Биаджи от своя страна за трети път триумфира в 250 куб. см, а Харухика Аоки взе своята втора титла при най-малките. Тези успехи обаче изглеждат в момента семпли на фона тези на Валентино Роси, който през същата година направи своя дебют.
Като шампион в националния си шампионат, италианецът се включи в надпреварата до 125 куб. см. В края на сезона той бе девети, но още във втората си година успя да спечели титлата. Това е само един от хилядите спомени в неговата 17 годишна кариера в мотоциклетния шампионат.
И за да не потънат в забрава тези години, Роси планира да направи изложба на цялата си екипировка от последните 20 години.
„В момента подготвям голяма колекция с мои неща от последните две десетилетия“, обясни Роси пред MotoGP.com. „Имам едно голямо помещение, в близост до къщата ми, където се намират всичките ми принадлежности за мотоциклетния спорт.
Трябва да благодаря на Dainese и AGV, защото по принцип те изискват всичката използвана тяхна екипировка обратно. Аз обаче им казах, че е невъзможно да им ги върна. Изпратих снимка на Лино Дайнезе (президентът на Dainese), а той ми отговори: сега вече знам, къде са всичките ми овъроли.“
Роси използва през всичките години номер 46 и освен това жълтия цвят също се е превърнал в негова запазена марка. Той може да се види по каските, екипите, ботушите и ръкавиците на Доктора.
„През 1996 г., когато започнах да се състезавам в световния шампионат, говорих с Алдо Друди. Това е човекът, който подготвяше дизайна на моите каски. Той ми предложи да направим едно голямо слънце върху шлема си. И решихме да използваме жълтото, защото все пак това е цвета на Слънцето.“
