Величието на един пилот не се определя само от статистиката, смята Люис Хамилтън. Пилотът на Мерцедес отбелязва в колонката си за ВВС колко субективна е преценката за това велик ли е даден състезател или не. Той споделя също така, че при определени обстоятелства може и да не вземе втора титла, но тази мисъл вече не го плаши.
Поводът за разсъжденията на световния шампион за 2008 г. бе четвъртата титла на Себастиан Фетел. Немският състезател на Ред Бул спечели за четвърти пореден път короната във Формула 1 в Индия и Хамилтън още там го поздрави за постижението му.
– Да имаш толкова много успехи на такава възраст (Фетел е на 26 години – б.р.) – той върви по пътя да стане най-великия пилот в историята. В смисъл, че може да достигне изумителните рекорди на Михаел Шумахер от 7 титли и 91 победи. Но величието на един състезател от Формула 1 има далеч повече нюанси, отколкото само статистика. По мое мнение – споделяно от мнозина други – Шумахер не е два пъти или повече по-добър от Аертон Сена, защото Аертон е взел „само” три титли и 41 победи. По същата логика Себастиан записва фантастични резултати през последните четири години, но не е два пъти по-добър от Фернандо Алонсо например. Величието е толкова абстрактна концепция. Трябва да си на точното място в правилния момент. Трябва да използваш наличния инструментариум. Става въпрос за това как работиш с отбора, с медиите, как се отнасяш към хората, какъв си като човек – обяснява позицията си Хамилтън.
Люис споделя, че величието има много елементи и той все още се опитва да открие всичките. В същото време той смята, че се справя доста добре като пилот:
– Когато колата е в състояние да победи, мисля, че ще спечеля. Уверен съм, че догодина ще сме конкурентоспособни. Обстоятелствата може да са такива, че никога вече да не спечеля шампионата. Подобно нещо може да се случи в спорта ни, кой знае? Преди време тази мисъл щеше да е плашеща за мен, но вече не е така. Обичам състезанията, давам абсолютно всичко от себе си всеки път, когато се кача в колата. Обичам и добрите, и лошите моменти. Не бих искал всичко да е постоянно перфектно. Основното обаче е, че съм невероятно благодарен да съм тук. Отварянето на вратите към други култури и надпревари означава много за мен.
Хамилтън допълва, че се гордее от позицията си на състезател, разчупил калъпа – като сестрите Уилямс в тениса или Тайгър Уудс в голфа.
– При всички случаи животът не се състои само в надпревари. Аз искам да се състезавам колкото дълго мога, да печеля колкото се може повече, но и да допринеса и с други положителни неща за света – казва още той.
