Люис Хамилтън спечели втората си световна титла във Формула 1. Той триумфира в Гран при на Абу Даби и взе лелеяната корона, а сълзите на подиума издадоха обзелите го емоции. След това, вече по-спокоен, двукратният световен шампион разказа за изминалата състезателна година, за съперничеството със съотборника си в Мерцедес Нико Розберг, за натрупания опит.
За сезона:
– Беше една невероятна година. Просто не мога да повярвам колко изумително бе всичко. Идването ми в отбора миналата година… Решението да дойда тук, когато мнозина твърдяха, че е погрешен избор, направените през предходния сезон стъпки и след това началото на настоящата година, всичко е просто трудно за вярване. А подкрепата на феновете бе феноменална. Не бих си помислил никога, че ще получа подобна подкрепа. В началото на уикенда казах, че не бих променил нищо в сезона, защото научих много. Ако не друго, то поне се чувствах много, много силен и в добрите, и в лошите моменти.
За съперничеството с Розберг:
– Мисля, че между нас с Нико имаше напрежение през цялата година. Имаше хубави и лоши моменти. Без съмнение имахме приятелството или отношенията, които бяхме градили от дълго, дълго време и те винаги ще са тук. Той бе безкрайно силен съперник през годината, свърши изключителна работа. И ще е бърз още дълго време. Аз трябва да подобря квалификационната си скорост догодина. Ясно е, че и двамата искахме титлата. Но смятам, че ще продължим да се стараем за отбора, ще работим заедно, както го правихме през целия сезон. Може би нещата ще поуспокоят сега от само себе си. Нико дойде при мен след състезанието, което ценя високо. Беше наистина невероятно от негова страна, както и че може да го стори. Беше много, много трудно. Знам какво е да загубиш шампионат.
За предишните си битки за титлата:
– 2007 г. бе ужасно изживяване със загубата на шампионата. Чувствах се безкрайно зле и не можех да контролирам усещането. През 2008 г. пак се борех за титлата, Фелипе [Маса] спечели надпреварата, за секунда бе шампион и след това се случи последният завой – тогава загубих, спечелих, пак загубих и всичко това бе невероятна емоционална въртележка, която… Не знам, тогава просто бях незрял. Нямах познанията, с които разполагам днес. Не подходих към състезанието по същия начин като сега. По принцип преди старт усещаш пеперуди в стомаха си, малко нервност, но аз тръгнах за състезанието, мислейки си: „Чувствам се крайно спокоен”, което е наистина странно. Дали е добро или лошо? Явно беше добро. Предишната вечер си мислех: „Леле, утре е денят”. Можеше в състезанието нещо да се случи с колата и тогава край с шампионата. Мислех си възможните негативни неща, разбирате ли? И се постарах упорито да наблегна на позитивите. Знанието и опитът ме изведоха през надпреварата. Грижата за колата.
За емоционалните моменти през 2014 г.:
– Спа бе лош момент. Безкрайно трудна ситуация, в която се озовах. И преди години нямаше да реагирам така, както направих тази година. Щях да избера друг път, който нямаше да е положителен. Предполагам, че с възрастта и узряването, с придобиването на различна перспектива за живота се справяш по нов начин. След Спа мислих много в следващите няколко дни и обърнах вниманието си към различна област. В последвалите надпревари имах малко по-различен подход. Няма да обяснявам какъв точно какво направих, но промених отделни неща през състезателните уикенди и това ми помогна да взема победите. Все още има какво да променя. В квалификациите бях добър, но можеше и да съм по-добър. Всичко щеше да е толкова по-лесно, ако бях успял да си направя квалификациите като хората, защото скоростта я имаше.
За отбора, развитието му по-нататък и подписването на нов договор:
– Създаденото от отбора на Мерцедес е наистина невероятно специално и мисля, че имаме страхотни хора на правилните позиции. Заедно с Нико ще продължим да движим екипа напред, както и шефовете на Мерцедес – те бяха невероятно отдадени в конструирането на най-добрия двигател. Смятам, че стъпките, които ще предприемем, за да напредваме още, са наистина важни. 100% вярвам, че отборът ще направи точно това. Определено не чувствам, че търся ново предизвикателство. Както казах, когато се присъединих към отбора, иска да съм част от изграждането на нещо, да постигнем успехи, каквито отборът не е имал преди. И смятам, че това е само началото. Имаме още една година (от договора ми), така че не бързаме особено, но тук е домът ми. Чувствам се щастлив в тима. А отборът свърши мега работа, така че завинаги ще съм им благодарен.
За празнуването след състезанието и бъдещето:
– Изпих едно питие снощи и това ми е повече от достатъчно. Естествено, че ще е невероятно да сме още по-силни догодина. Това ще е целта ни. Имам абсолютна вяра в отбора и че ще сме много, много силни през следващия сезон. През 2009 г. колата бе много по-различна (в сравнение с тази от шампионската му 2008-ма), аеродинамиката бе друга, докато сега няма да има такава рязка промяна. Вярвам, че с работата с Петронас можем да подобрим двигателя и автомобила. Знам, че правим положителни крачки в тази посока и нямам търпение да се върна във фабриката и да продължа да се трудя. Тази година показа, че най-важен е денят на състезанието. Но то става два пъти по-трудно, когато не си пред съотборника си, каращ същия като твоя автомобил. През годините толкова се говореше: „Люис не може да пази гумите заради агресивния си стил на управление”. Но смятам, че в тазгодишните надпревари доказах многократно, че използвам по-малко гориво, мога да управлявам гумите и успешно позиционирам болида така, че да изпреварвам съперниците. Това е най-хубавото чувство.
