Този сезон се навършиха 40 години от победата на Жан-Пиер Белтоаз в Гран при на Монако – единственият му успех във Формула 1. Французинът печели състезанието на 14 май 1972 г. и си спомня за него в разговор, публикуван от тима на Лотус.
– Какво си спомняш за онази прочута Гран при на Монако от 1972 г.?
– Спомените идват накъсани, на проблясъци. Сещам се ясно за други неща, станали по време на уикенда, отколкото за самата надпревара. Не карах много в тренировките например. В един момент се връщах към хотела си – Ермитаж – и се качвах по хълма, когато видях Стърлинг Мос от другата страна на улицата. Дотогава не се бяхме срещали, но той ме поздрави и каза: Гледах тренировките от Казиното и ти определено си най-бърз. Това ме окуражи, реших, че настройките ми наистина са правилни и мога да победя.
– А самото състезание се състоя на дъжд, нали?
– Точно така. На моменти видимостта бе толкова лоша в най-бързата част от трасето, че трябваше да се ориентирам по близостта на мантинелите отляво и дясно на колата. Когато успявах да видя нещо, спирах с 10 700 оборота, иначе свалях на 10 200, ако не виждах нищо.
– Лесно ли беше да се задминават изостанали коли в тези условия?
– Не толкова лесно, колкото е днес! Помня, че настигнах австралийския си съотборник Тим Шенкен. Той не ме видя и ме блокира в продължение на няколко тура. Джаки Икс ми топеше по 4 секунди на обиколка и трябваше да изпреваря Шенкен. Направих го на Льовс. Нямаше място, натиснах много късно спирачките, автомобилът почти се извъртя настрани и почти бутнах колелата му. За щастие той най-после ме видя и се мръдна.
– Кога си помисли, че си спечелил?
– Преди всичко мисля, че за първи път бях начело в състезание още от първия завой. Тогава си помислих, че сега е моментът да не върша нищо глупаво. Бях имал толкова много технически проблеми през последните две-три години, че не мислех, че ще финиширам. Според мен скоростната кутия или двигателят щяха да се строшат. В последната обиколка на правата преминах през предавките до четвърта. 200 метра преди финал си казах, че ще пресека линията каквото ще да става, дори да блокирам спирачките и да се завъртя! Но едва тогава бях сигурен, че ще спечеля.
– Мислиш ли, че друг френски пилот може да постигне същото този уикенд?
– Ще бъда невероятно доволен, ако Ромейн Грожан спечели Гран при на Монако. Харесвам изключително много силата на характера му. Беше освободен от Рено през 2009 г., а не го заслужаваше. Успя да изгради наново цялата си кариера. Това е сериозно постижение. Според мен днес е един от десетте пилоти, които могат да се борят за успех в Монако. Лотус имат чудесен автомобил този сезон, отборът също е на ниво. Ще ми е много интересно да видя какво ще направят!
