Гран при на Мексико се провежда за първи път през 1962 г. като извъншампионатно състезание за Формула 1. След това се състои като част от календара в периодите 1963-1970 г. и 1986-1992 г. Надпреварата се завръща в шампионата през 2015 г. на пистата Ерманос Родригес, намираща се в Мексико Сити.
Името на пистата, която е домакин на Гран при на Мексико, се превежда буквално „братя Родригес“. Трасето е кръстено на най-прочутите – преди Серхио Перес – представители на страната във Формула 1: Рикардо и Педро Родригес. Рикардо загива в тренировките за първото състезание през 1962 г. Педро губи живота си също зад волана – 9 години по-късно.
Настоящата конфигурация на пистата е 4,304 км
Трасето е разположено в спортен комплекс в югоизточната част на Мексико Сити. Градската управа я притежава, но в момента е отдадена на концесия. Там се провеждат още стартове от НАСКАР. Трасето се дава под наем и на желаещи за частни събития.
Една от особеностите на Аутодромо Ерманос Родригес е, че се намира на сериозна надморска височина – 2238 метра. Това означава, че въздухът там е по-разреден и има влияние върху работата на задвижващите системи. Най-известният й завой е Пералтада (№17). Оприличаван е на Параболика на пистата Монца в Италия, но за разлика от него има наклон. През 1992 г. – след последната Гран при на Мексико от втория цикъл на провеждането й – във вътрешната част на Пералтада е построен бейзболен стадион.
Конфигурацията, на която се провежда Гран при на Мексико понастоящем, е вариант на предишната писта, създаден по ръководството на Херман Тилке
Самото трасе се намира в парка на спортен комплекс на име „Магдалена Миксука“. Собственост е на градското правителство, но се отдава под концесия. Построена е през 1959 г.
Гран при конфигурацията е дело на Оскар Фернандес и всъщност представлява дипломната му работа. Тя е основата, върху която работят следващите поколения, за да се стигне до съвременния вариант на трасето, където в наши дни се провежда F1 старт, Формула Е, различни местни надпревари.
View this post on Instagram
