Даниел Рикиардо не изключва възможността някой ден да се върне в Ред Бул. Австралийският пилот напусна тима от Милтън Кийнс в края на 2018 г., след като изкара там пет сезона. Той подписа двегодишен договор с Рено, който изтича в края на 2020-та. Контрактите на доста други пилоти също приключват тази година и това води до доста спекулации относно бъдещето им. Сред най-обсъжданите са тези на Люис Хамилтън, Себастиан Фетел и Рикиардо.
„Дали бих изключил връщане в Ред Бул? Не… Докато растях научих, че никога не бива да казваш никога”, сподели Рикиардо
„Не бива напълно да изключваш каквото и да е. Освен ако не говорим за влизане в затвора или нещо подобно!”, обясни още австралиецът пред Скай Спортс.
Той е в родината си още откакто провеждането на Гран при на Австралия се провали. Поддържа контакт с екипа си колкото може.
„В момента сме в патово положение. Реално нищо не се е случило (в шампионата). По принцип разговори се водят след състезания, по повод резултати и така нататък. Понастоящем няма за какво толкова да се говори освен за ситуацията и как да се справим с нея. Нещата вървят бавно. На мен не ми беше нужна почивка, за да поискам в по-голяма степен успех, но продължителната пауза определено ме надъха повече. Започнах да гледам някои стари състезания и искам пак да изпитам чувството от победата.”
По-рано Рикиардо сподели, че неговият стил на управление се различава много от този на Макс Верстапен
Двамата бяха съотборници от Гран при на Испания през 2016-та до напускането на Даниел.
„По онова време Макс бе малко незрял заради възрастта си, но предимството му тогава бе, че просто не му пукаше за нищо. Нито, че ще подразни някого, нито относно поемането на рискове. Действаше на принципа „излизам там и карам колкото мога”. Може би не разбираше отговорността. Още от първия си ден просто излезе от пита и настъпи колата без изобщо да я пази. Или караше на 100%, или не се занимаваше. Но този му подход проработи доста добре няколко пъти. Аз от своя страна бях може би прекалено внимателен с автомобила. Определено обаче се мотивирахме един друг, което бе хубаво.”
