Шарл Льоклер не проявява много емоции на пистата, но през последните дни разказа как се чувства като пилот на Ферари. В интервюта за италианската преса сподели също така, че баща му Ерве и Жул Бианки му липсват безкрайно много.
„Бях много малък, когато приех да гледам Гран при на Монако от балкона на един приятел. И търсех по улиците само червената кола. А не мога да обясня защо. Сигурно съм се родил фен на Ферари без дори да го осъзнавам!“, обясни Льоклер
„Този отбор бе непостижима мечта преди да отида там. Ето защо когато днес се видя облечен в червено, това не е просто гордост за мен, а ежедневно все още е огромна емоция. Знам как се чувствах като дете, когато виждах идолите си на подиума, да печелят състезания и титли. Затова съм наясно колко важно е да се справя добре. Другите екипи никога няма да имат едно нещо: тифозите. Милиони фенове по цял свят. Винаги ще завиждат на страстта, която Ферари създава.“
„Преминаването от Формула 2 към Формула 1 бе най-големият скок. Едва когато стигнах до върха, осъзнах колко се е променило всичко. В трите години от дебюта ми пораснах много. Отвън не можех да разбереш колко голямо е напрежението“, допълни пилотът на Ферари.
„Баща ми и Жул [Бианки]… Липсват ми всеки ден… Състезавам се и за тях, надявайки се, че ще се гордеят с мен. Фактът, че вече не са до мен, ме е лишил от любов, но и от много съвети. Баща ми и Жул бяха хората, при които отивах, когато се оказвах на кръстопът и в кариерата, и в личния си живот. Да, тези две загуби ме накараха да порасна много по-бързо, отколкото други хора на моята възраст. А никой от тях не успя да ме види да карам за Ферари… При татко щеше да има толкова сълзи. Знам колко е жертвал, за да стигна аз дотук и щеше да е безумно горд. Жул щеше да ме потупа по гърба, да се смеем. От пет- до 13-годишен всеки уикенд бях на семейната му писта в Южна Франция. Това са най-хубавите ми спомени. Състезавахме се с приятели, беше чиста радост от живота.“
На въпрос какво би казал на малкия Шарл, Льоклер сподели, че от петгодишен е бил наясно какво иска да прави през живота си
„Бих му казал да продължи да мечтае, винаги да се цели нависоко, да е решителен и търпелив, защото на моменти не съм бил милостив към себе си. Това, което върша, е работа и спорт. А за да си наистина щастлив, трябва да обичаш себе си и работата си! От петгодишен знаех, че искам да карам, да се състезавам. Всичко, за което мислех, бе да побеждавам и да се забавлявам. Малко по-късно осъзнах, че това наистина може да се превърне в целия ми живот, в професия.“
View this post on Instagram
