Начало Formula 1 News • Новини за Формула 1 Шумахер получава заслужено признание – за съжаление чак след инцидента, смята Култард

Шумахер получава заслужено признание – за съжаление чак след инцидента, смята Култард

148
0
Дейвид Култард,Михаел Шумахер

Дейвид Култард смята, че Михаел Шумахер получава напълно заслужено признание за постиженията в кариерата си във Формула 1, но твърде късно – чак след ски инцидента, който претърпя в неделя.

Седемкратният световен шампион падна и удари главата си на камък, като остава в критично, макар и леко подобрено състояние в болница в Гренобъл.

Огромната тревога за състоянието на Михаел Шумахер не само в света на Формула 1, но и в спорта като цяло, както и извън него, е нещо наистина чудесно. Според мен то показва едно закъсняло признание статута на Михаел като истински велик атлет. Мога само да се надявам и моля да се справи, за да види всички прекрасни неща, казани от хората за него – пише Култард в британския вестник Телеграф. – Истината е, че не вярвам Михаел някога наистина да е получавал реално признание за изумителните си постижения. И го казвам, имайки предимството на ретроспекцията. Години наред Михаел бе перфектният злодей, особено в тази страна (Великобритания – б.р.); германец, разбира се, безкомпромисно ефективен, ултраагресивен. Там, където предишни величия като Сър Джеки Стюарт и Хуан Мануел Фанджо оставяха вратата отворена за съперниците си в надпревара от страх да не се достигне до контакт, който може да е фатален, Михаел не отстъпваше в преследването на победата. Понякога прескачаше границата – сещам се за Херес през 1997 г. и Раскас през 2006 г. – и тези простъпки го направиха неприятен в очите на спортните пуристи. Той бе определен от някои, включително от мен, за опетнен шампион. Но не може да се спори с постиженията му. В крайна сметка той караше при същите правила и същите състезателни маршали като всички останали. И ни разби.

Дейвид припомня, че самият той имаше безброй сблъсъци с Шумахер по световните писти. Най-известният от тях се случи на белгийската Спа-Франкоршамп през 1998 г., когато двамата се удариха на мокрото трасе:

Той връхлетя в гаража на Макларън, обвинявайки ме, че се опитвам да го убия. Ядосано го попитах по-късно дали някога е бъркал за нещо в живота си. „Не помня да е имало такова нещо”, отговори той. За мен това го представя перфектно. Притежава пълна и непоклатима вяра в себе си. Това го направи шампион. И то какъв шампион: 91 победи и 7 титли при пилотите. Сега можа да кажа, пак от гледна точка на ретроспекцията, че никога не съм бил на неговото ниво. Не можеш да признаеш подобно нещо дори на себе си по време на кариерата си, защото трябва да си вярваш поне наполовина. Сега нямам проблем да го кажа. Михаел бе отправната точка за мен. Сега го виждам. Ако го победях и вземех победа или подиум, знаех, че съм свършил много добра работа. Кариерата ми струва нещо благодарение на него.

Шотландецът пише, че Михаел винаги е имал две страни – безкомпромисен състезател от една и семеен, мил и щедър човек от друга. Втората просто не бе толкова видима в годините на активната му кариера.

Ако си част от доверения му кръг, е лоялен. Ако не си, може напълно да те отреже – продължава Култард. – Никога не съм бил наясно в кой лагер принадлежа, но общата ни работа с Мерцедес-Бенц означаваше, че постоянно се озовавахме някъде заедно. Живо си спомням поканите за частните партита на Михаел след Гран при на Германия, когато заедно пушехме пури късно през нощта след няколко питиета и разговаряйки какъв късмет имаме, че вършим това, което обичаме. Винаги сме се уважавали. При оттеглянето му през 2006 г. дойде при мен и предложи да си разменим каски. На мен никога не ми бе хрумвало да го помоля за това. Защо би искал мой шлем? Но той знаеше, че аз ги събирам и за мен бе чест, че ми предложи своята. Тя е една от най-ценните ми собствености. Знам, че пази моята в дома си в Швейцария.

Бившият пилот отбелязва, че според него Шумахер щеше да получи по-голямо признание още преди години, „ако не бе изгорил напълно мостовете с британските медии – остана напълно затворен за тях, поне през първата си кариера”:

Мисля, че Себастиан Фетел може да си е взел поука от това. При всички случаи завръщането на Михаел с Мерцедес показа неговата по-човешка страна. И по един странен начин циментира завета му вместо да му навреди. Наблюдението на борбата му да настигне Себастиан, Люис Хамилтън, Фернандо Алонсо, при това не винаги по своя вина, доказа, че времето не чака никого. По време на първата му кариера бе твърде лесно да се заключи, че помита всичко пред себе си. Битката в Мерцедес даде на мнозина, включително на мен, новооткрито възхищение относно невероятното ниво на постоянство, постигнато от него. Ски инцидентът окончателно причисли Михаел към всички нас, останалите хора. Съпругата и децата му са до леглото на мъжа и бащата, молейки се да оздравее. С това всички можем да намерим допирни точки. Ужасното в случая е, че понякога трябва да се случи нещо такова, за да кажем какво наистина чувстваме към някого. Сега се надявам, че Михаел отново ще победи. И когато го стори, ще осъзнае на каква почит се радва.