Във връзка с предстоящата домашна надпревара на Ферари на пистата Монца от отбора решиха да публикуват допълнителна информация, свързана с тяхната история на италианското трасе, в уеб страницата на екипа. Първата част е наречена „Топ 10 Монца”, в която Ферари подрежда 10-те най-значими състезания за отбора на пистата, а другата е „Картички от Монца”, в която различни членове на отбора ще разкажат какво означава за тях това състезание.
На 10-то място Ферари избраха да поставят състезанието за Гран при на Италия през 2003 г., което бе спечелено от Михаел Шумахер.
Преди състезанието на Монца ситуацията в шампионата е следната:
Шумахер води в класирането при пилотите 13 кръга след началото на първенството с една точка пред състезателя на Уилямс Хуан Пабло Монтоя и две точки пред пилота на Макларън Кими Райконен. Съответно резултатите в оставащите три състезания са решаващи за титлата. Преди Гран при на Италия стана ясно, че Мишлен трябва да променят размера на предните си гумите, защото контактната им площ е по-широка от допустимите 270 мм, въпреки че широчината на гумите влиза в границите. Това предизвика коментари, че по този начин Ферари, които бяха с Бриджстоун, може да имат предимство в борбата за титлите, но това е друга тема.
След като отборите проведоха тестове на пистата Монца, седмица преди надпреварата в Италия, идва време за самото състезание:
„Благодарение на работата, свършена на изпитанията, колата, която бе посветена на паметта на Джани Аниели (президент на Фиат Груп, помогнал за възраждането на отбора на Ферари във Формула 1 и успехите на Скудерията в първите години на настоящия век, б.а.), бе конкурентоспособна още от петък. Михаел успя да спечели квалификацията с много малка разлика (само 0,51 сек) от Монтоя, Рубенс Барикело бе зад гърба му на трето място пред другия претендент за титлата Кими Райконен.
Всички знаци сочеха към вълнуващо състезание и така се оказа. На старта Шумахер успя да запази лидерството, докато Барикело се смъкна до четвърто място зад Рено-то на Трули, който направи чудесен старт, а Райконен бе пети. Първите няколко километра бяха много вълнуващи: Монтоя атакува Михаел на втория шикан, но той успя да се защити от колумбиеца. След това Трули опита да извлече най-доброто от двубоя между двамата лидери, но трябваше да отбие встрани заради техническа повреда, което остави Барикело на трето място. В първите обиколки Михаел постепенно натрупа малка преднина пред Монтоя, която достигна 5 секунди в 14-та обиколка. В този тур Рубенс, трети, само на секунда от Уилямс-а, направи първия си питстоп. Обиколка по-късно беше ред на Михаел, а Монтоя влезе в 16-та обиколка. Във втората част на състезанието Монтоя постепенно се доближаваше до Михаел, отдалечавайки се от Рубенс. В 28-та обиколка разликата между него и тогавашния световен шампион бе по-малко от секунда, докато тази с бразилеца бе над 5 секунди. Всичко щеше да се реши от вторите спирания в бокса. Първият от тримата водачи, който влезе в бокса, отново бе Рубенс – в 31-та обиколка, следван от Монтоя и Михаел, които спряха в 34 тур. Местата останаха непроменени след спиранията, въпреки че разликата с Рубенс нарасна на 11 секунди, като бразилецът бе зает да се защитава от атаките на Райконен. Във финалния стинт Михаел направи решителната си атака, постепенно увеличавайки преднината си пред Монтоя. Тя достигна 7,7 сек в 50 обиколка. По този начин в последните турове германецът можеше да контролира положението, като малко намаляваше скоростта. Той пресече финалната линия 5 секунди пред колумбиеца. От своя страна Рубенс не позволи на Райконен да мине покрай него и спечели важното трето място.
Това бе 15 победа на Михаел като пилот на Ферари. Това означаваше, че преднината му пред Монтоя нарасна с 3 точки, а Райконен бе със 7 пункта назад.” – пише в публикацията на Ферари.
Шумахер спечели следващото състезание в Съединените щати, Монтоя завърши шести, а Райконен стана втори. Така претенденти за титлата останаха единствено Михаел Шумахер и Кими Райконен. Преди последната надпревара в Япония Райконен бе с 9 точки зад Шумахер. Рубенс Барикело спечели това състезание, финландецът остана втори, а Михаел Шумахер завърши осми, печелейки 1 точка. Това обаче бе достатъчно, за да стане шампион за 6 път във Формула 1, печелейки титлата само с 2 точки преднина пред Райконен.
