На 13 май 2025 г. се навършиха 75 години от първия старт в историята на Формула 1. Във връзка с годишнината, която целият спорт отбелязва през настоящия сезон, нашият дългогодишен автор Паоло д’Алесио направи поредица, в която разказва за едни от най-великите болиди и еволюцията на автомобилите в Гран при през този много дълъг период от време.
В края на сезон 1956 от Формула 1 четирикратният световен шампион Хуан Мануел Фанджо „се развежда“ с Ферари и преминава при Мазерати. С тях ще спечели петата и последна световна титла в своята кариерата зад волана на прочутото 250F.
Проектирано от инженер Алфиери, Мазерати 250F (250 означава два и половина литра, F идва от Formula) със сигурност не е иновативен модел като Мерцедес W196 или Ланча D50
Но това е изключително добър автомобил, с много гъвкав двигател. С него Фанджо печели четири от седемте състезания в календара (Аржентина, Монако, Франция и Германия).
Но да вървим по ред. Първата версия на този едноместен автомобил е създадена според правилата на Формула 2 за двугодишния период 1952-1953 г. Колата обаче дебютира в Гран при в Аржентина през 1954 г. в ръцете на Хуан Мануел Фанджо. Маестрото от Балкарсе успява да постигне чудесен успех в домашното състезание. После повтаря успеха и в Голямата награда на Белгия. В същото време обаче чака своя Мерцедес W196, който ще направи състезателен дебют едва в Реймс в Гран при на Франция през същата година и след това ще му донесе още успехи и титлата. Мазерати 250 F обаче не спира да участва в състезанията и в крайна сметка се оказва един от най-дълголетните и успешни едноместни болиди в историята.
Компанията създава общо 33 автомобила до края на 1958 г., участващи в огромен брой състезания
В развитието на колата екипът дълго обмисля и отхвърля 12-цилиндрова конфигурация и опцията за противоположни цилиндри. Те са твърде сложни за изпълнение и водещият инженер Джоакино Коломбо, който е дошъл от Ферари и е ръководител на отдела по двигатели, избира 2,5-литров редови 6-цилиндров двигател с алуминиев картер.
Моторът е с два разпределителни вала и два клапана на цилиндър, двойно магнитно запалване от Magneti Marelli и сух картер. Максималната мощност е 320 к.с. Както всички автомобили от онова време, 250F има тръбна стоманена рама с независимо предно окачване с успоредни рамена и вътрешни винтови пружини, докато задната ос е De Dion с напречна листова пружина и хидравлични амортисьори. Барабанните спирачки са на двете оси и в първите версии пилотът е принуден да седи над задвижващия вал. По-късно двигателят е с наклонен на 6 градуса, така че карданът да минава от лявата страна на пилота. Така се сваля и центърът на тежестта на колата.
Резервоарът за гориво е поставен зад водача, докато този за масло е в надвеса зад задните колела. Състезателният дебют на Мазерати 250F е на 18 януари 1954 г. в Гран при на Аржентина
През същата година освен Фанджо зад волана са още Луиджи Мусо, Луиджи Вилорези, Хари Шел и Стърлинг Мос. Всички те се състезават успешно, но не постигат големи резултати с Мазерати 250F. През следващата година историята се повтаря, но през 1956 г. Мазерати се връща към големите победи със Стърлинг Мос. Британецът е първи в Монте Карло и Монца. Големият триумф наистина идва през следващата 1957 г. със световната титла на Фанджо и четирите спечелени Гран при. Залезът настъпва през следващия сезон 1958 г., когато е създаден световният шампионат за конструктори.
The great Juan Manuel Fangio, born OTD in 1911, made legends of many cars over the course of his star-studded career. But only a few were close to his heart – the glorious #Maserati 250F being one of them.
Seen here climbing the #FOS Hill in 2004 with his nephew Juan Manuel… pic.twitter.com/IhHf9ewPl5
— Goodwood FOS (@fosgoodwood) June 24, 2025
