На 13 май 2025 г. се навършиха 75 години от първия старт в историята на Формула 1. Във връзка с годишнината, която целият спорт отбелязва през настоящия сезон, нашият дългогодишен автор Паоло д’Алесио направи поредица, в която разказва за едни от най-великите болиди и еволюцията на автомобилите в Гран при през този много дълъг период от време.
Появата на Мерцедес W196 на световната Гран при сцена е просто разрушителна за статуквото
В навечерието на Голямата награда на Франция през 1954 г. – дебютното състезание на първия Мерцедес във Формула 1 след Втората световна война – дори и само един поглед към W196 е достатъчен, за да се разбере, че ще бъде нанесен неотразим удар в най-висшата категория на автомобилните състезания.
По пистите още се борят старите динозаври – различните Ферари-та, Гордини-та или Мазерати-та, които произлизат от предвоенните едноместни автомобили. Видимо на светлинни години пред тях се появява нова сребърна звезда. Тя носи подписите на Фриц Налингер и Рудолф Уленхаут, главен инженер на спортния отдел на немската компания. Няколко години работа на тези необикновени дизайнери се материализира в W196. Това е автомобил с напълно нови форми и размери, с по-сплескана и по-широка каросерия, с определено по-нисък център на тежестта. И не само това. За да не остави нищо на случайността при дебюта във Формула 1 на бързата писта Реймс, Мерцедес се появява с две опции: конфигурация за бавни и с различни завои писти и една за високоскоростни трасета.
Мерцедес се възползва от много по-свободните в сравнение със сегашните разпоредби по онова време и подготвя за високоскоростните конфигурации напълно обтекаема каросерия, която нарича „тип Монца“
Тя е с голяма алуминиева каросерия, която покрива четирите колела и завършва с дълга опашка. Болидът не е много по-различен от модификацията, използвана по това време при двуместните автомобили, участващи в 24 часа на Льо Ман. Единственият недостатък на тази втора версия е увеличаването на теглото. То скача с близо 100 килограма. Размерът пък обезсърчава използването ѝ на по-криволичещите писти като Монте Карло.
След като каросерията се вдигне обаче, се разкрива шаси, много близко до това на класическия болид в съседство. Структурата е от заварени магнезиеви тръби, много твърда, но и изключително лека. Революционната за времето си рама тежи само 36 кг. Двете оси са свързани с еднакво иновативни независими схеми на колелата. Особено отзад се използва революционна разработка, патентована от инженер Шеренберг. Тя е с осцилиращи полувалове – кинематика, която след няколко години ще бъде въведена в пътните автомобили на компанията.
Има и нововъведения в спирачната система. Тя е с четири барабанни спирачки, с двойни спирачни челюсти и охлаждащи перки, монтирани отвътре, за да се намали теглото на неокачените маси. Може би най-характерният компонент на проекта W196 обаче е двигателят. През 1954 г. новите правила определят границата на работния обем на 2500 куб. см за атмосферни двигатели и само 750 кубика за тези с компресор. Регламентът е идеален за компанията от Щутгарт. Тя използва 2496 куб. см редови, осемцилиндров мотор (код M196) на своите спортни автомобили. Необичайна архитектура се комбинира с десмодромно управление на клапаните и се елиминират възвратните пружини. Това дава шанс на двигателя да работи при по-високи обороти.
Друга новост в осемцилиндровия Мерцедес е системата на директно впръскване
Тя е на базата на опита, придобит при изтребителите Месершмит Bf 109 по време на Втората световна война. При W196 двигателят също така е изместен спрямо надлъжната ос на автомобила. Той е фиксиран към шасито с наклон от 28° от дясната страна, за да позволи на кардана да минава покрай седалката на пилота. Така най-ниската част на едноместния автомобил е повдигната само на 13 см от земята. В първия вариант от 1954 г. максималната мощност на немския осемцилиндров двигател е 260 к.с., които стават 295 к.с. при 8500 об/мин в конфигурацията от 1955 г. Истински рекорд за времето си.
1954-1955: Две еднопосочни световни първенства
Завръщането на Мерцедес в Гран при състезанията поражда големи очаквания. Германците завършват подготовката си и се появяват в началото на световния шампионат на Формула 1 през 1954 г., но едва в третия старт – Гран при на Франция. Надпреварата е на бързата писта Реймс. Голямата звезда в онези дни Хуан Мануел Фанджо вече е спечелил първите две състезания за годината с Мазерати в Аржентина и Белгия.
Дебютът на революционния W196 е един от онези моменти, които се помнят завинаги. Мерцедес се появява във Франция с обтекателната версия – „тип Монца“, подходяща за високоскоростни писти, каквато е и Реймс. Фанджо и Карл Клинг записват най-добрите времена в тренировките и завършват състезанието в този ред, докато младият Ханс Херман записва най-бързата обиколка. Трети на финала е местният пилот Робер Манцон с частно Ферари, като той изостава на една обиколка. Демонстрация на сила, която направо унищожава конкуренцията. Но както често става в тези случаи, дори и най-силните пилоти и екипи могат да допуснат грешки поради излишната увереност.
Конкретният случай тук е на Силвърстоун, където W196 излиза на писта за втори път. Мерцедес отново е с аеродинамичната конфигурация на колата, но тя се оказа трудна за управление. Резултатът, е, че Фанджо и Клинг се мъчат в завоите и победата взима Ферари 625 F1 с Хосе Фройлан Гонзалес.
Разбирайки грешката си, германският екип изпраща на Нюрбургринг W196 с каросерии с отворени колела. Фанджо се завръща на върха
Той триумфира и в следващите Гран при на Швейцария и Италия, където аржентинският пилот е автор на запомнящо се изпреварване срещу бъдещия си съотборник Стърлинг Мос, който още караше за Мазерати. Титлата е за аржентинеца, а през следващата 1955 г. го чакат прекрасни битки именно с новия му съекипник. От време на време към тях се присъединят Клинг и Херман.
Първото състезание за сезон 1955 – Гран при на Аржентина – е повторение на сценария от 1954 г., като Фанджо е пръв пред родната си публика. На Мос му се налага да се откаже след топлинен удар. В Монте Карло обаче и двата W196 са принудени да вдигнат белия флаг поради технически проблеми и победата неочаквано отива при Ферари 625 F1 на Морис Трентинян, който в тренировките не записва по-добро от десетото време. Това обаче остана изолиран епизод. в Белгия и Холандия Хуан Мануел Фанджо отново е на най-високото стъпало. Стърлинг Мос печели домашната си Гран при във Великобритания.
Световното първенство завършва отново в Монца с още една победа за аржентинския пилот. По този начин Фанджо печели третия световен шампионат в кариерата си. Но почти веднага идва и студеният душ. След две години доминация с болид, който очевидно е по-силен от конкуренцията, Мерцедес решава да се оттегли след огромната трагедия в 24 часа на Льо Ман, когато излетелият SLR на Пиер Льовег убива над 80 души на трибуните.
Crank up the volume! 🔈 We‘re celebrating 125 Years of Motorsport and we‘re not doing it very quiet. The 2.5 litre #inlineeight of the #mercedesbenz #w196r reached 290 PS – in 1955! Looks like the boss of @mercedesamgf1, Toto Wolff, had some fun behind the wheel 😎 #MBclassic pic.twitter.com/qBjPbX07bB
— Mercedes-Benz Museum (@MB_Museum) August 8, 2019
