По време на уикенда в Спа този месец Михаел Шумахер ще отбележи точно 20 години от своя дебют във Формула 1. Той вече е поканил голяма част от хората, които бяха до него, а и с които се бори през цялото това време на тържество. Събитието със сигурност ще го превърне отново в център на вниманието за Гран при, а ние решихме да се върнем пак назад във времето и да прелистим старите броеве на списанието ни. Да ви върнем този път към един материал, който сме публикували в далечната вече 2001 г., (в средата на пътя на Шумахер). Това е материал, в който разказваме за най-славните победи на Михаел до онзи момент.
После имаше още много успехи, бяха спечелени много титли и награди, но в онези години имаше повече емоция и прегледът на успехите на Михаел Шумахер от колегата ни Йордан Севов в брой 25 от септември 2001 г., е подредил постигнатото до тогава така:
Първата
Тя бе постигната на станалата в последствие любима за германеца писта Спа Франкоршампл. Още тогава, в далечната 1992 г., само година след дебюта му, се видя таланта на младия Шумахер. Той се справи отлично с мократа настилка и промените във времето, а после това му стана запазена марка. Това бе едно от малкото състезания през сезона, които не бяха спечелени от перфектния болид на Франк Уилямс. Още по-голяма тежест на победата придава фактът, че двамата пилоти на Уилямс завършиха втори и трети, победени с над 35 сек. разлика от по-слабия Бенетон на Шумахер: „Единственото нещо, за което съжалявах след първата ми победа бе, че майка ми не бе там, за да я види.“
Най-ценната
След 5 години на надежди, премеждия и страдания на състезанието в Япония през миналата година (2000) Шумахер най-накрая увенча всички усилия с успех. След края на надпреварата празникът веднага започна и щастието в лагера на „червените“ не познаваше граници. Шумахер бе първия пилот, спечелил шампионска титла при пилотите с Ферари в последните 21 години.
Шумахер: „Това е най- голямата емоция, която съм преживявал през цялата си спортна кариера. Преминавайки финала от радост ударих и изкривих волана си. Това бе голямо облекчение за мен. Бе направо фантастично!“
Най – красивата
Белгия`95. Шумахер показа, че невъзможни неща във Формула 1 няма. След като заради променливите условия в квалификацията на германеца се наложи да стартира от 16-та позиция, по време на състезанието той бе неудържим. Подпомогнат от гениалната тактика на Рос Браун, който му подсказа да остане със сухите гуми на мокрото трасе и така да спести един стоп, и таланта му да кара по-добре от другите в дъжд, германецът завърши първи пред погледите на невярващите на очите си милиони зрители.
Най-тъжната
Победата в Имола през 1994 г. e безспорно най-тъжната в кариерата на Шумахер. В петата обиколка пред очите му Сена се „разбива“ в стената на завоя Тамбурело. До късно вечерта германецът не може да спре сълзите си и плаче като малко дете в моторхоума на Бенетон. По-късно Шумахер признава, че това е един от най- тежките моменти в кариерата му, защото от дете Сена е бил негов идол.
Най-мъжката
Победата на Нюрбургринг през 1995 г. е и най-големият успех на Шумахер пред собствена публика. След последния си питстоп Михаел излиза на 24 сек. зад водача Алези. Остават само 16 обиколки. Сваляйки по около две секунди на обиколка, германецът притиска пилота на Ферари и го изпреварва три тура преди финала с чудесна маневра от външната страна на шикана Veedol.
Най-нелепата
Тук със сигурност класацията се печели от тазгодишната (2001 г.) победа на Шумахер в Гран при на Испания. След като Хакинен изглеждаше сигурен победител, водейки с достатъчно преднина пред германеца, в последната обиколка двигателят на Макларън -а не издържа и Мика остана на два завоя преди финала. Дори след края на надпреварата Михал отиде при финландеца да изрази своето разочарование от отпадането на своя противник. На пресконференцията не показа радост от победата си и заяви , че тя по право принадлежи на Хакинен…..
Най-невероятната
Обикновено Шумахер е несравним на мокро, но в Барселона през 1996 г. той направо „ходеше“ по водата. Въпреки непрекъснатите проблеми на Ферарито си от началото на сезона Михаел постига първата си победа за Скудерията, надделявайки над съперниците си в деня, когато небето над Каталуня се отвори. Стартирайки от 6-та позиция той се забави и изостана до девето място. След една обиколка обаче отново си връща шестото място и започва последователно да изпреварва Ървайн, Бергер, Хил, Алези, накрая и водача Вилньов. Михаел поведе от 12-та обиколка в невероятно темпо, но прави два стопа, докато всички останали бяха на 1 един и пак остана пръв. Шумахер след финала: „Не мога да се начудя, как днес бяхме толкова бързи. Това е наистина нещо невероятно.“
С най-добра стратегия
Макларън и Мика Хакинен доминираха в световния шампионат през 1998 г. Но въпреки това Шумахер успя да спечели няколко победи. Тази в Унгария бе постигната, след като малко преди старта в разговор между Рос Браун и Михаел Шумахер двамата решават германецът да спира в бокса 3 пъти, вместо предпочитаната от Макларън и мнозинството отбори стратегия за състезанието с 2 стопа. Въпреки превъзходството на Сребърните стрели през целия уикенд, Шумахер печели и увеличава шансовете си да се бори с Хакинен за титлата.
Шумахер: „Много хора ни бяха отписали преди старта – Мика и Макларън бяха много бързи. Ние не бяхме, но имахме най-добрата стратегия и това ни донесе успех.“
Най-куриозната
Такава бе победата през 1998 г. на Силвърстоун, когато Шумахер бе обявен за победител, след като пресече мислената финална линия в бокса.
След финала английските журналисти се нахвърлиха отново върху Ферари и ФИА, а изпадналия в неведение Михаел бе известен от брат си, че е победител.
Най-емоционалната
Това бе миналогодишната (2000 г.) победа в Гран при на Италия. След като в началото на сезона Шумахер изглеждаше сигурен шампион, две отпадания в Австрия и Германия и второ място в Унгария стопиха преднината на германеца. Мика дори мина напред. Италианската преса го разкъса и нажежаваше обстановката с въпроси дали Шумахер не е забравил как се печели. Това изглежда бе обременило психически пилота на Ферари, който след успешния финал избухна в ридания на пресконференцията и хвърли в ужас Ралф, Хакинен и участващите журналисти.
Най-лесната
Най- лесната победа на германеца бе в Монако през 1997 г. Състезанието отново бе на мокро и бе прекратено 2 часа след старта. След като преди старта Шумахер и Браун избират най-верните настройки, подходящи за тези условия, Михаел води от първата до последната обиколка.
Съперниците му изостават безнадеждно и на финала той е с около минута преднина пред втория.
Шумахер: „Понякога по време на състезанието мисля за дъщеря си. Това често ми се случва на лесни надпревари, като тази в Монако 1997 г.“
Най-червената
Надеждите на Скудерията бяха за една победа през 1996 г. и след триумфа в Испания всички в отбора действаха много по-свободно. Това помогна много за постигането на победата в Монца, след която тифозите се влюбиха в Шумахер, нагледно показал пред тях качествата си в „домашното“ Гран при. Това определено е и една от най-важните победи на германеца, въпреки че бе постигната след отпадането на преките му конкуренти. Шансът му помогна в този ден – силните Уилямс-и на Хил и Вилньов да отпаднат един след друг пред него в първия шикан.
Следва продължение….
