Пилотът на Рено Роберт Кубица прави една обиколка на трасето в Сингапур, където ще се състои 15-и кръг от световния шампионат на Формула 1 за 2010 г.
В Сингапур е един от най-трудните уикенди през целия сезон във всички аспекти. Караме през нощта, провеждаме всичките си срещи късно вечерта, тоест часовете ни на работа са крайно странни и напълно ненормални.
Затова подходът към този старт също е необичаен. Миналата година си лягах около 4 сутринта, а се будех към 3-4 следобед. Още по-странното обаче е, че не усещаш лош ефект от необикновената програма. Може би причината е, че адреналинът и концентрацията са толкова високи, когато си на трасето. Едва след приключването на всичко започваш да чувстваш, че нещо не е съвсем наред.
Според мен трасето там е едно от най-сериозните, особено от физическа гледна точка: няма дълги прави за сметка наличието на страшно много завои. А тъй като скоростта е толкова ниска, то състезанието е страшно дълго – нещо от порядъка на час и 50 минути без секунда да можеш да починеш. Непрекъснато си в криви: излизаш от един завой и влизаш в друг, като освен това повърхността е доста неравна. След пети завой до седми има една права, но там има толкова бабуни, че пак трябва да държиш здраво волана. Краят й пък е може би най-доброто място за изпреварване. И пак трябва да се внимава страшно много, защото е безкрайно лесно да изпуснеш колата.
Миналата година ситуацията с неравностите беше пооправена, но основният проблем е като при всяка улична писта – извън състезателната линия е ужасно прашно и сцеплението е ниско. Затова и задминаванията са толкова трудни: натрупаната гума е в определена линия, мръднеш ли от нея става хлъзгаво.
10-и завой в много аспекти е странен, но същевременно изумителен завой. много е тесен, а бордюрите да доста високи. Виждали сме болиди, които закачат бордюра и буквално излитат във въздуха – особено първата година, когато се състезавахме там. Според мен сега всички внимават в тази крива, защото и минимална грешка струва наистина скъпо.
Последният завой е една от най-трудните части на пистата, но за щастие там има достатъчно голяма зона за сигурност. Кривата е доста дълга и след премиване на връхната й точка газта се натиска до край. Ако предницата се разклати, може да се овладее, тъй като трасето е малко по-широко. На изхода обаче има неравност, така че пак трябва да внимаваш да не изтървеш автомобила.
