Упорит и непреклонен Франк Уилямс е сред емблематичните личности в Гран при. През 1969 г. британецът за първи път прекрачва прага на Формула 1, като е на питуола и до днес. Подобно на всеки човек и животът на Франк е низ от възходи и спадове. Ударите на съдбата в неговия случай обаче са доста по-сериозни отколкото при други. Но независимо каквото се случва, той не се отказва от мечтата си да оглавява отбора си във Формула 1, създаден с толкова любов преди няколко десетилетия. Може би точно затова британецът отклони предложението на BMW да им продаде рожбата си и скоропостижно след това, в края на 2006 г., се раздели с баварския концерн, който изпълняваше ролята на главен спонсор. Мнозина тогава се надпреварваха да предричат кога точно ще настъпи краят на Уилямс.
Е, това не се е случило и до момента. Напротив, след години упорит труд, през сезон ’09 екипът на Франк най-после има реални шансове за класиране в предни позиции. Остава само да видим дали те ще бъдат реализирани.
На 16 април 2009 г. Франк Уилямс отпразнува 67-мия си рожден ден. Неговата история в Гран при с всички хубави и лоши моменти определено заслужава да бъде припомнена. Затова в рубриката „Златни страници” този път ще отделим внимание на материал, публикуван в списание ClubF1 през 2004 г. и разказващ именно за живота на сър Франк.
Приятно четене!
Съдбата поставя на най-големи изпитания тези, които най-много обича – силните. Най-силните от тях не просто оцеляват, а я побеждават. В историята на Формула 1 мнозина са преминавали през Ада и са успявали. Но онези, които са се държали с години на върха, са единици. В толкова конкурентна среда са необходими не просто качества, шанс и средства, но и далновидност, огромна решителност да надвиеш всичко – качества, които се асоциират с един човек – Сър Франсис Оуен Гарбат Уилямс или просто Франк.
В падока на Гран при твърдят, че собственикът на едноименния отбор е по-популярен от пилотите си. По време на квалификациите, а и на надпреварите, камерите го следят по-често от всеки друг в бокса. Мнозина се опитват да прочетат нещо по лицето му, но то остава винаги едно и също – непроницаемо.
Англичанинът е перфектен в това да говори тихо, меко с тънкия си глас. Не изпада в откровения и още по-рядко рамишлява философски за миналото или бъдещето – своето и на отбора. И всичко това поради една-единствена причина: постигнатото на пистата казва всичко. Историята на самия му живот е така невероятна, че може да ви вдъхнови.
Сър Франк Уилямс е роден в Саут Шийлдс, Нюкасъл на 16 април 1942 г. Баща му е офицер от Кралските военновъздушни сили. Малкият Франк е отгледан от майка си и прекарва по-голяма част от детството си в Шотландия, където ходи на училище близо до Дъмфрис. Там се изгражда интересът му към състезателните автомобили. Той жадно следи кариерите и постиженията на Майк Хотърн и Питър Колинс. Сам опитва силите си в някои надпревари.
Пиърс Каридж и Джонатан Уилямс се запознават с Франк на 2 юли 1961 г. Двамата наблюдават състезание на Малъри парк и забелязват един Остин А35, правещ невероятни пируети по пистата.
– Няма да повярваш, Пиърс, но това там ми е съименник по фамилия. Някой си Франк Уилямс. Ей богу, няма да стигне до финала! – възкликва Джонатан.
Само след няколко минути пътят на автомобила наистина приключва в тревата. Двамата приятели виждат, че пилотът не е пострадал и отиват да се запознят с него, без дори да подозират, че това ще промени живота на всички им.
Като състезател Франк Уилямс наистина не е кой знае колко добър. Надпреварите за него по-често приключват извън трасето, отколкото с виждането на карирания флаг. Допуска доста грешки и като цяло не успява да се справи. Затова и много скоро разбира, че не това е призванието му.
В началото на октомври 1963 г. в стая №6, дом 283, Пинър Роуд в предградието Хароу се заселват вече неразделните трима приятели. По това време Франк работи като механик при Джонатан, който е малко по-богат. Пиърс е най-добре материално като наследник на пивоварна фамилия, но парите не стигат. Тримата заедно обикалят Европа, състезавайки се във Формула Джуниър (предшественикът на F3). Скоро към компанията в мебелираните стаи в Хароу се присъединяват Тони Хорсли (бъдещият мениджър на Хескет) и Чарли Крайтън-Стюарт.
Франк е най-бедният в цялата компания и плаща наем само за един диван, а когато няма пари дори за това, спи във фургона на Хорсли. Това обаче въобще не му пречи да иска да създаде един ден и то възможно най-скоро свой собствен тим. Така малко по-късно в стая №6 е регистрирана компанията „Франк Уилямс Рейсинг Карс”. Тя започва да се занимава с препродажба на резервни части, скоростни кутии, спирачки, масло – въобще с всичко, от което се нуждаят екипите във Формула Джуниър. Вечер сключва сделки, а приятелят му Хорсли играе цели етюди, викайки го от съседната стая от името на клиенти. След не толкова дълго младият англичанин става буквално незаменим във Формула 3. Ситуацията е такава, че едва ли не всеки желаещ да купи някаква част е длъжен да се обърне към Франк.
В същото време обаче средствата все още са недостатъчни. Веднъж, според една от многобройните истории, разказвани за Уилямс, той пътува към Силвърстоун за състезание, но няма достатъчно пари за бензин и на практика не може да стигне до пистата. В същото време обаче е с чисто нови панталони. Спира до кръчма по пътя, набелязва си човек с неговите размери и успява да сключи сделка – продава му панталоните си и купува бензин.
Така или иначе през 1969 г. Франк успява да влезе във Формула 1, която в онези години си е просто още едно състезание. Купува шаси Брабам ВТ26, а Пиърс Каридж го кара. Пилотът впечатлява Алесандро де Томасо, който дава на „екипа” шаси 505. Но съвместната им работа скоро е прекратена. За съжаление Пиърс загива при катастрофа по време на Гран при на Холандия през 1970 г. Уилямс довършва сезона с Брайън Редман и Тим Шенкен, но ударът е жесток. Целият му бизнес тогава е изграден около Каридж.
– И по отношение на бизнеса, и на чисто емоционално ниво ситуацията беше тотално отчайваща, когато Пиърс загина. Той беше любимец на всички, а и привличаше по изключителен начин интереса на спонсорите. Точно започваше да развива тези си качества. След гибелта му се оказах в ужасно затруднено финансово положение. По днешните стандарти парите, които дължах, са нищо, но тогава си беше сериозна сума – разказва самият Франк.
От този момент нататък следват шест кошмарни години, през които репутацията му страда неимоверно и много трудно се възстановява впоследствие. През 1972 г. Франк вече участва във Формула 1 с два автомобила. С финансовата помощ на италианския производител на играчки Политойс успява дори да конструира собствено шаси за Гран при – колата се състезава като Политойс FX3 и е на базата на Марч. Въпреки наличието на подкрепа обаче финансите съвсем не са в цветущо състояние. Работещият тогава като конструктор при Уилямс Ричард Оуен разказва, че никога не бил сигурен дали ще има и утре чертожна дъска, на която да работи. Съдия-изпълнителите са чести посетители и понякога за погасяване на дълговете отива цялата мебелировка на офиса. Франк дори се принуждава да даде своята радост и гордост – едно Порше 911 – на кредиторите. Говори се, че и килимът от апартамента му е “погасявал” задължения.
През 1973 г. Уилямс си осигурява подкрепата на друга италианска фирма, но вече автомобилопроизводител – Исо Риволта. Подобреното FX3 става Исо FX3, но късметът и успехът продължават да подминават англичанина. Колите са ужасни. Журналистът Майк Дудсън си спомня как двамата пътуват от Кьолн за Англия в деня, в който Жак Лафит печели второ място в Гран при на Германия на Нюрбургринг през 1975 г. Франк разпалено обяснява как този подиум ще му спести няколко десетки хиляди долари разходи за пътуванията през следващия сезон.
И в един момент, просто така между другото, иска от Дудсън десет лири назаем, за да си вземе Порше-то от паркинга на Хийтроу!
През цялото това време Уилямс просто надценява собствената си способност да се справи с толкова много задачи наведнъж. Опитва се не само да управлява отбора си, но и да сключва всички сделки със спонсори, както и да помага на пилотите си в надпреварите.
Затова в определени моменти плаща миналогодишните сметки със спонсорските пари за следващата година. Дори за сватбата си пристига минута преди началото на церемонията и 20 минути по-късно се връща обратно в офиса си.
През 1976 г. Франк продава отбора си на Валтер Волф – истинско облекчение за безкрайно изтерзания Уилямс, който най-после успява да покрие дълговете си. Още на следващата година пътищата им се разделят, най-вече защото Волф няма доверие на англичанина, който остава уж като мениджър в тима.
За първи път в живота си обаче Уилямс е с положителен банков баланс и може да започне отначало, на чисто. В този момент успява да убеди сериозни спонсори за нов проект. Компаниите, които застават зад него, са от пребогатата Саудитска Арабия – там занимаващите се с петрол хора имат повече пари, отколкото могат някога да похарчат. Между тях е и бащата на Осама Бен Ладен. Франк ги убеждава да експериментират с вложение в Гран при.
По това време Уилямс се запознава и с Патрик Хед. Всъщност двамата се срещат за първи път още през 1975 г. Франк отчаяно се нуждае от инженер и получава чудесни отзиви за Патрик, който в онези години работи за Лола. Срещат се в апартамент на лондонския хотел Карлтън Тауърс.
– Докато разговаряхме нито за секунда не даде знак, че се интересува от мен като инженер – спомня си Хед. – Попита ме обаче за едно нещо – дали наистина искам да работя. „Готов ли си да работиш по 12 часа на ден, седем дни в седмицата”, на което аз отговорих: „Не, не съм, защото човек, на когото му се налага да прави това, е безкрайно зле организиран”.
Така през 1978 г. се стига до създаването на нова компания – Уилямс Гран при Енджиниъринг. От този момент нататък съдбата се обръща. Загубите, униженията, дълговете – всичко остава в миналото за сметка на много по-хубава статистика, в която победите се редуват със световни титли на Алън Джонс и Кеке Розберг.
Но идва нов обрат – през март 1986 г.
Уилямс провеждат тестове на Пол Рикар в южна Франция. След поредния работен ден Франк се качва на наетия си автомобил и потегля към хотела. И до днес не е ясно каква е причината за последвалата катастрофа. Озовалият се случайно там по същото време английски журналист Питър Уиндзор измъква полумъртвия Уилямс от преобърнатата кола. Пострадалият е закаран в болницата в Тулон, а по-късно е прехвърлен в марсилската клиника Тимон.
Междувременно Бърни Еклестън научава за инцидента и моментално започва да издирва професор Сид Уоткинс. Изпраща личния си самолет на лекаря и само няколко часа след катастрофата шефът на медиците във Формула 1 е в Марсилия. На полупразното летище го посреща пилотът на Уилямс Нелсън Пикет. Години по-късно професор Уоткинс разказва, че бразилецът карал Мерцедес-а си към клиниката така, сякаш от това зависи световната му титла.
Докато Уоткинс стигне до клиниката, Франк вече е вкаран в операционната. Чакащите отвън Питър Уиндзор и Найджъл Менсъл му разказват подробности за инцидента. Едва по-късно научават подробности за състоянието на Франк. Травмите са много сериозни. Разместени са шести и седми шийни прешлени. Гръбначният мозък е непоправимо увреден и лекарите заявяват, че могат да се надяват единствено на чудо. Франк е напълно парализиран от шията надолу. Част от лицето му е с понижена чувствителност. Вероятността някога пак да може да се движи е равна на нула.
Нито за момент обаче Уилямс не губи духа и куража си. Излизайки от упойка след операцията, той вижда Сид Уоткинс и прави опит да му усмихне, прошепвайки: “Привет, проф. Благодаря, че си дошъл да помогнеш”.
– Франк беше забележителен пациент. Понасяше невероятни болки, а ние не можехме да му даваме твърде много обезболяващи, тъй като можеха да затруднят дишането му. Въпреки всичко обаче си остана все така любезен, както винаги – никога не пропусна да каже „моля” и „благодаря” – разказва Уоткинс.
В деня след катастрофата Менсъл и Пикет посрещат на марсилското летище пристигналата от Англия Вирджиния Уилямс. На професор Уоткинс се пада нелеката задача да й каже новината за състоянието на съпруга й.
– Да се казват лоши новини на роднините винаги е ужасно, дори за циничен неврохирург – въздъхва при спомена Уоткинс.
През онзи ден на професор Сид му е още по-трудно, защото с всяка изминала минута шансовете на Франк за каквото и да било възстановяване намаляват. Заради почти пълната парализа съществува и пряка опасност за живота му. Допълнителни усложнения произтичат от травмите на гръдния кош.
Заедно с Джини в болницата непрекъснато са и двамата тогавашни пилоти на Уилямс. Те доброволно изпълняват ролята на таксита и помагат с каквото могат. Инцидентът с Франк действа особено зле на Найджъл. Англичанинът непрекъснато е в отвратително настроение, много мрачен и нещастен.
В четвъртък следващата седмица състоянието на Франк се стабилизира и го прехвърлят в лондонската клиника ITU. Чувствителността в долната част на лицето леко се подобрява. Екипът от лекарите, ръководен от професор Уоткинс, е обнадежден и подлага Уилямс на безкрайна серия тестове, анализи и мъчителни изследвания.
Престоят му в болницата не е скучен. Медицинските сестри се стараят нищо да не му липсва, а посещенията не спират. Силният организъм на Франк, който от младини тича редовно, му помага да се пребори с последствията от катастрофата, макар и частично. Няколко седмици след инцидента той е изписан и се връща вкъщи. Няколко месеца след катастрофата вече е на пистата. Първото му появяване е по време на Гран при на Великобритания на Силвърстоун.
Промените, настъпили в живота му в резултат на катастрофата от 1986 г., са огромни. Франк Уилямс и до днес не може да прави неща, които всички останали приемат за даденост. Не може да кашля или да се смее нормално. Биологичният часовник на тялото му е със съвсем променлив ритъм. Организмът му понякога не успява да се справи с екстремните температури в различните краища на света. Изисква денонощни грижи и наблюдение. И въпреки всичко това продължава да върши работата си с темпо, което би разболяло напълно здрав човек!
– Напълно наясно съм със собствените си неспособности, недостатъци и недъзи. Не мога да пиша, не мога да стоя буден до късно. Но мога да работя и през уикендите, не съм безполезен. Мога да ръководя хора, да предлагам сделки, да контролирам пари, всякакви такива неща – мениджър за всеки ден, така бих определил себе си – казва Уилямс, който съвсем не случайно получи и титлата Сър.
Може само да се гадае какво чувства човек, знаейки че завинаги остава в инвалидна количка. Франк Уилямс е питан много пъти за това, но най-известният му отговор е колкото безстрашен, толкова и плашещ:
– I don’t give a fuck!
Днес постоянният му персонален асистент е Серена Сисънс. Тя е във Формула 1 от 1997 г. Обича да казва, че най-хубавата част от професията й е “да работя с Франк, когато отборът печели състезания”, а най-лошата “да работя с Франк, когато отборът не печели състезания”. Това донякъде изяснява реакциите на Сър Франк, които никога не проличават на телевизионния екран например. Понякога казват, че за обикновените зрители лицето му е като маска – без всякакво изражение, неусмихващо се, напълно потопено в случващото се в момента. По ирония на съдбата е толкова известен с неподвижната си физиономия, колкото автомобилите му с техническото си съвършенство.
Въпреки всички трудности англичанинът винаги преследва успеха с безкомпромисна, непоколебима твърдост. При него не съществуват понятия като чувства или сантименталност. Напуснеш ли веднъж Уилямс, вече си против него.
Сутрин и вечер още прави разходки из фабриката на отбора си, днес по-известни като „завъртания” (заради количката). Има общо около 550 служители и познава почти всички по име. Не се отказва и от привилегиите, които може да си позволи благодарение на постигнатите успехи. Притежава например самолет Фалкон 900 EX, предлагащ пълен набор удобства както за него, така и за персонала му. В него има спалня, трапезария, мини офис. През годините Франк успява да изкара пари дори от това, като продава и купува различни Фалкон-и да ги препродава.
Обича историята, защото смята, че от големите военни и политически лидери може да се научи много, но в същото време въобще не пренебрегва големите изследователи, актьори и композитори.
Има изграден прекрасен вкус за класически музика и изкуство.
В същото време се интересува от развитието на английското селско стопанство и е запален фен на футболния отбор Нюкасъл Юнайтед.
По принцип сега семейният му дом е в Бъркшир. В един от закътаните ъгли на градината там е градината „Аертон Сена”.
Вирджиния се грижи за бродещите из двора цели легиони пилета, патици и дори лебеди, някои от които са кръстени на известни личности от света на Гран при. Тя обаче е по-дискретна дори от самия Франк. Една от малкото й публични прояви е през 1993 г., когато пише книга, озаглавена „Един различен живот”. „Сигурна съм, че той никога не се е възприемал като един от водещите световни конструктори. Мотивацията му винаги е била единствено любовта му към Формула 1. Той е пристрастен към всички аспекти на Гран при. Никога не е имал претенции къде точно ще работи, стига да е там”, е мнението на Джини за съпруга й.
Самият Франк продължава от време на време да поема рискове – като например през 1991 г., когато пуска модела Уилямс Рено FW14 с напълно активно окачване. Колата е и с полуавтоматична скоростна кутия, каквато никога преди това не е използвана. Вариантите са два – или ще си провали, или ще започне да печели. Случва се второто и отново доказва, че Уилямс притежава невероятно правилно усещане за развитието на спорта.
По това време работи с един от най-трудните пилоти в Гран при – Найджъл Менсъл.
– Да, той е безкрайно упорито копеле и ако нещо не е наред с колата му, обикновено ме изтормозва – признава Уилямс още тогава. – Това е неприятната му страна, но той всъщност си има и добра страна. На бас се хващам, че Сена не щади Рон Денис и Ален Прост не е особено мил към Ферари в подобни ситуации. Всички тези момчета – най-добрите – не са това, което са, защото са Господин Добър. Те са копелета. Те са зли.
Единствените проблеми след установяването на отбора са именно между Франк и пилотите на екипа. Отношението на Уилямс и Хед към състезателите никога не е било сантиментално – всеки, който е поискал прекалено много пари (според тях) е виждал вратата от външната й страна. Това важи и за останалите членове на екипа. Точно заради нежеланието от страна на Уилямс да му увеличи заплатата, Джеф Уилис напусна преди време и се присъедини към БАР.
В английския тим остана колегата му Гевин Фишер, чието възнаграждение се формира по най-простия начин – парите на Уилис са прибавени към неговите.
Партньорството на Уилямс и Хед е уникално само по себе си. Съществуват две версии за разпределението на собствеността в компанията. Едната е, че още при създаването й Франк дава 30% на Хед. Другата е, че Джини получава 1% в началото. През 1988 г. тя се отказва от този процент, самият Уилямс добавя още 29 и така Патрик получава своите 30%, които има днес. Факт е обаче, че и до сега екипът остава собственост само на тях двамата.
В началото на съществуването на отбора Франк и Патрик са на същата възраст като пилотите си. Сега са по-възрастни и от родителите на някои от състезателите и прекрасно разбират как трябва да се отнася към тях:
– Има значителна пропаст между мен и момчетата, които карат автомобилите. Винаги си напомням, че не знам за работата им повече от тях самите. Те карат болидите от Гран при сега. Аз не го правя – обяснява самият Уилямс.
Днес признава, че ако не се е случил инцидентът с него през 1986 г., партньорството му с Патрик Хед е щяло да се разруши и че той е щял да загуби от това. Малко преди катастрофата отношенията им са доста обтегнати.
– Ако не бяха се случили определени промени, едва ли щяхме да сме тук днес. Преди средата на 80-те години играех роля и в техническия екип. Допринасях значително за успешната работа в питлейна по време на състезателен уикенд. В първите години купувахме двигатели от Косуърт и след това настройвахме шасито. Постепенно обаче, към края на 80-те, техниката започна да превзема Гран при. По принцип Патрик и аз се разбирахме добре, но на личностна основа имахме доста сериозни сблъсъци. И двамата сме много силни характери, бяхме като два бика на арената. Съдбата реши да промени това. И до днес обаче има моменти, в които той си тръгва от офиса ми и аз съм наистина разстроен от това, което току-що ми е казал. В крайна сметка обаче той винаги знае за какво точно говори, докато аз съвсем не съм наясно с техниката.
Проблемите им по-често са свързани с перфекционизма на Уилямс. Един от най-големите скандали е заради случка, нямаща нищо общо с представянето на пистата. През 1982 г. Уилямс чака Хед в лобито на хотел, за да тръгват за трасето. Точността на Франк обаче не е присъща на колегата му.
– Тръгнах без него и той бе принуден да дойде до пистата пеша – разказва Уилямс. – Тогава се паникьосвах – започвах да се потя и да се вбесявам дори когато закъсняваше само с две минути.
Все пак, въпреки подобни сблъсъци, приятелството и партньорството им оцелява.
В падока често казват, че Франк е истински приятел само с още един друг шеф на отбор – Рон Денис. Почти винаги обаче се пропуска да се спомене, че сънародникът му отмъква две големи сделки. Едната е, когато Макларън сключва договор с TAG Group за спонсорство. Самият Уилямс твърди, че това става едва след като той отхвърля договорка с Мансур Оджех:
– Отказахме сделка с Мансур. Е, не точно сделка – той искаше да ни купи, а ние съвсем не му дадохме условия, при които това би могло да стане.
При втория случай Денис отмъква Хонда, които доставят двигатели на Уилямс. Това става точно по времето, когато Франк се възстановява от катастрофата си. Рон го посещава в болницата, за да разбере дългосрочните му планове спрямо японския концерн. Според Уилямс колегата му се възползва от ситуацията, при която той не е в състояние да противодейства, но в същото време твърди, че Денис не е направил нищо, което той самият не би сторил.
Чувствата на Уилямс днес към надпреварите не са като на пилотите:
– Различно е спрямо онова, което чувства състезателят. Няма невероятна, вълнуваща тръпка. Когато си по-млад, си по-склонен да се чувстваш по този начин. Колкото повече остаряваш, знаеш какво може да се случи. Изпитвам облекчение, когато пилотът стигне до финала. В ранните дни на кариерата ми гледах абсолютно всяко едно състезание и всеки път колата се чупеше. Това остави дълбока следа в психиката ми. Дали и днес автомобилът няма да се счупи? Затова изпитвам такова облекчение. Когато спечелиш шампионата е дори по-добре, постижението е по-голямо. В такива моменти може би има определено приповдигнато чувство, но това е нещо, което никога не показвам на публично място.
„Емоцията е слабост, Джини” е една от най-прочутите му реплики. Отправена е към съпругата му, разстроена при преместването им преди години от обичан от нея дом в друга нова къща. Понякога възприятията му въобще не пасват на общоприетите норми. Франк получава благородническа титла в края на 1999 г. Месеци след това Патрик Хед разказва с удоволствие на посетители на фабриката как Джини научава за оказаната на съпруга й чест: чувайки новината по радиото. На въпроса й „Защо не ми каза?”, Франк отговаря: „В писмото пишеше, че не трябва да казвам на никого”. Всички номинирани в новогодишния списък на Кралицата получават писмо месец преди церемонията със запитване дали приемат титлата. Идеята, че това предупреждение не се отнася за най-близките му, явно въобще не хрумва на Уилямс.
Въпреки всичките си странности, сър Франк остава един от най-уважаваният хора в падока. Все още е способен да изненада мнозина с постъпките си – както свидетелства английският журналист Дейвид Тримейн. През 1989 г. негов приятел катастрофира с автомобил и се парализира.
– Говорих с Франк, чудейки се дали има някакви знаци, за които трябва да следим – разказва по-късно Тримейн. – Три месеца по-късно отидох да посетя приятеля си в болницата. Намерих го в прекрасно настроение, окрилен от визитата на човек, когото никога преди това не бе познавал. Този хипер богат собственик на отбор от Формула 1 си бе направил труда да предложи помощ и съвет точно когато те бяха най-необходими. През онзи ден видях един напълно различен Франк Уилямс.
– Най-глупавото нещо, което някога съм правил, е, че пренебрегнах законите на физиката, отнасящи се до прилепянето на колата към пътя – признава в един от редките си моменти на откровеност самият Уилямс.
И в същото време продължава много твърдо и решително да гради бъдещето на отбора си с енергия, присъща единствено на най-силните индивидуалности.
