Снимки: архив Williams F1 Team
Винаги съм си мислела, че когато човек е млад и току що започва своята кариерата той е неуверен, несигурен, колкото и талант да притежава.
Обикновено когато още от дете мечтаеш за нещо силно и съдбата най-после ти го предостави, се страхуваш невероятно, вълнението те връхлита съвсем неочаквано и ти просто започваш да правиш глупави грешки.
Мнението ми бе непоколебимо, но рухна в деня, в който започнах да правя този материал и четох доста за Аертон Сена – решителен и нахакан, спокоен и с изключително внимание към детайлите още в първото си изпитание с болид от F1.
Всъщност първото качване на бразилеца в кола от Формула 1 изглежда като обикновена тренировка с дузина зрители и нищо повече.
След време обаче за присъстващите видяното ще стане един от най-ярките спомени в живота!
Въпреки очевидния факт, че на Сена предстои бляскаво бъдеще след успехите му в малките формули, тестът му привлича незначително внимание от страна на медии и публиката. Самият Франк Уилямс дори няма идея за мащаба на таланта, който е открил.
Денят е 19 юли, четвъртък, 1983 г. Времето е горещо и слънчево, а на Донингтън парк тимът на Уилямс и започва да разопакова необходимото оборудване. Всъщност тази писта е построена според стандартите за F1, но по ирония на съдбата дотогава не е била домакин на официален кръг от шампионата.
През този сезон Сена е абсолютен лидер в британската Формула 3.
Ако днес някои от младите таланти води от старта до финала и има 10 победи от общо 13 състезания за един сезон в F3 (както Сена тогава!), то това вероятно незабавно ще му гарантира място във Формула 1. При сегашните условия името на такъв пилот би било в контактлистата на тима още преди да е седнал в кокпита. Началото на 80-те години обаче е коренно различно време. Тогава тези постижения едва стигат, за да ти осигурят тренировъчна сесия, особено пък със световните шампиони от Уилямс.
Могат да се намерят само няколко човека (зрители и технически персонал), които да разкажат как са протекли събитията през онзи ден, но всички са единодушни, че бразилецът е бил по-бърз от всеки друг, правил дотогава обиколки на Донингтън.
Началото на историята е поставено около година по-рано. Понякога най-важните неща в живота се оказват чиста случайност. В случая на Сена без тази случайност тест е можело и никога да няма. На път за пистата Зандвоорт за кръг от европейската Формула Форд 2000 (поддържащо състезание на холандската Гран при) в самолета на Аертон се пада място не до друг, а до Франк Уилямс. И това ако не е съдба. Питър Колинс, тогава тим мениджър в Уилямс, си спомня ясно последвалия разговор:
– Когато Франк пристигна на трасето ми каза: „В самолета седях до един млад бразилец – Аертон Сена да Силва. Познаваш ли го?” Да – отвърнах аз – познавам го. Ще се състезава тук.
И разговорът им приключва…
Постиженията на Аертон този уикенд помагат да се затвърди впечатлението за неизмерим талант. Той побеждава в състезанието, а впоследствие печели европейския шампионат (взима 6 от общо 9 надпревари, класирайки се на полпозишън осем пъти).
Самият Франк Уилямс си спомня в една от своите биографии:
“Аертон беше много нахакан и решителен млад човек, който винаги можеше да бъде чут да казва: “Хайде, позволи ми да го направя”. Той спечели голяма част от състезанията в F3 през 1983 г. и бе повече от ясно, че му предстои обещаващ път, но никой не знаеше тези неща със сигурност. Патрик Хед и аз обсъдихме ситуацията и решихме да го тестваме. И двамата мислехме, че дори и да не го използваме заради вече съществуващите контракти, които продължаваха през тази година (с Розберг и Лафит), ще бъде интересно да му помогнем в неговата кариера и един ден, кой знае… Точно поради тази причина му дадохме шанс. Беше впечатляващ млад талант и бях любопитен как ще се справи с автомобил с 500 конски сили. Аертон беше твърдо решен и свирепостта, с която преследваше Патрик и мен за теста, беше впечатляваща. Бе изключително настойчив. Знаеше какво иска, къде да отиде и как да го вземе”.
След онази среща в самолета има още няколко и най-накрая почти с неохота от Уилямс се съгласяват да видят на какво е способен младокът. Определено е изпитанията да се състоят точно след Гран при на Великобритания. В уговорения ден Аертон пристига рано на пистата със сивата си Алфа Ромео GTV, придружаван от бразилския журналист Реджиналдо Леме, който следи Формула 1 още от 1972 г. и естествено е личен приятел на сънародниците си Емерсон Фитипалди и Нелсън Пикет. Леме е изпратен да направи филм за първия тест на Аертон за Глобо TV, който да бъде показан по бразилската телевизия, тъй като вече има засилен интерес към кариерата на момчето.
Сена разполага с преимущество –познава добре трасето и неговите изисквания. В това отношение определено има късмет, тъй като Донингтън не е сред любимите писти за тренировка на отборите и от F3. Интересно е и това, че само няколко седмици по-рано Уилямс използват пак това трасе, за да изпробват уменията на друг пилот – Джонатан Палмър. Изборът за тестове не случайно пада точно върху него, защото той вече е бивш шампион в F3, освен това прави достатъчно силно впечатление, за да кара в домашното си състезание във Великобритания на Брандс Хеч малко по-късно през годината. Постижението на Палмър е изпозвано като съпоставка за представянето на Сена. Ако бразилецът не достигне времето на младия английски лекар ще е ясно, че и дума не може да става за бъдеще във Формула 1. Но Аертон е далеч от мисълта, че скоростта може да бъде проблем и тя наистина не е.
В началото на 80-те една обиколка на пистата Донингтън се прави за малко повече от минута. От друга страна тестовете, служещи за трамплин на млади състезатели, не са често срещано явление. Затова от Уилямс не си правят труда да водят Сена в завода си и специално да му взимат мерки за мястото в кокпита. Той обаче се справя чудесно и в болида на Кеке Розберг FW08C със шампионския номер 1 на носа. Сами можете да си представите колко му е било удобно на кльощавия Сена в болида на пълничкия Розберг, но…
Франк Уилямс закъснява, защото Ягуар-ът му се поврежда по средата на пътя за пистата. Изчакват го и когато пристига, разговаря със Сена около половин час преди изпитанията да започнат.
Снимките по време на теста се правят от известния английски фотограф Кийт Сютън, който тогава е и нещо като PR на изгряващата звезда Сена.
Двамата са приблизително на една възраст и се сприятеляват още с пристигането на Аертон в Англия. Сютън си спомня как разпраща огромно количество пресрилийси и снимки до всички списания и до най-видните собственици на отбори в F1 (Бърни Еклестън, Питър Уор, Франк Уилямс, Рон Денис) в началото на кариерата на бразилеца. Признава, че най-невероятното му усещане оттогава е първата комуникацията с корифеите в този спорт. Това става когато е само на 21, а вече има възможност да говори с тях и лично да им обяснява колко е талантлив Сена. Днес “Сютън” е една от най-големите фотографски агенции в света, но дори след толкова години нищо не е в състояние да изтрие от паметта му начина, по който е извикан на пистата за първият тест на приятеля си:
– Той ми се обади и ми каза, че това е секретен тест.
– Нуждая се от теб, за да направиш снимки там, за да можем да публикуваме някои от тях – информира го бразилецът.
Братът на Сена Леонардо и близкият му приятел Алваро Теишейра също пристигат да наблюдават изпитанията. Аертон е видимо нервен в този емоционален момент, което е съвсем разбираемо, след като го е очаквал цял живот. Облича гащеризона и започва да обикаля колата, изстрелвайки на португалски “ghegou o dia” или по-точно “това е денят, денят дойде, мечтаният ден”. После се качва и с помощта на механиците закопчава коланите, като на волана те предварително са оставили остроумна бележка: “Внимавай, нов пилот”.
Само след миг Леме отново се обръща към Сена:
“Погледнах отново, Сена беше насълзен. Попитах го какво не е наред, а той отговори, че се е молил за всичко това”.
Но Леме признава, че всички са очаквали сънародникът им да успее и изобщо не са изненадани, тъй като още след първата обиколка Сена се движи с невероятно темпо. Във втората, третата, четвъртата, петата той постоянно подобрява времето си. Като че ли с всеки изминат километър става все по-бърз и по-бърз. Най-доброто постижение на Палмър в тестовете на Донингтън е 61,7 сек. В рамките само на 9 тура Сена изравнява това време!
В крайна сметка през този първи ден бразилецът завърта около 20 обиколки, поставяйки нов рекорд за Уилямс на Донингтън – 60,1 сек.
Самият Франк Уилямс е невероятно впечатлен от постигнатото:
“Той кара само няколко тура – едва около 20 и незабавно стана много бърз. Беше кристално ясно, че да кара кола от Гран при му идва отвътре. Джонатан Палмър направи доста тренировки тук и времето му бе около 61,5, а мисля, че Сена достигна този резултат някъде към осмата си обиколка и в края записа 60,1 сек. Направи го дори като се има предвид, че бе принуден да кара колата на Кеке, а Аертон беше по-висок и слаб, докато Кеке бе негова пълна противоположност – нисък и по-широк. Въпреки това за него беше прекалено лесно да свали предишното най-добро време в десетата си обиколка. Безспорно бях впечатлен”, обяснява след много години Сър Франк.
Несъмнено би било хубаво да се видят физиономиите на механиците в бокса, които често си мислят, че могат да предскажат всичко. Уви, в случая със Сена до един са изненадани и недоумяват как е възможно новак да подобри време на утвърден пилот с повече от секунда. През този период Алан Чалис е главен механик в Уилямс и връщайки се назад в годините, искрено заявява:
– Положението беше следното – той трябваше да се запознае с обстановката вътре в кокпита. Съветвах го да не бърза, както всеки би постъпил с пилот от Формула 3. Нещото, което ме порази, бе колко бърз стана той и как свикна с уредите. Удивително спокоен, уверен и бърз. Когато се върна в пита му казахме умишлено да намали малко. Той пък ни отговори, че дори няма да опита.
В този ден е възложено на Чарли Муди (състезателен механик) да подготви FW08C заедно с Роби Кемпбъл, който вече е наблюдавал Сена, работейки преди това в F1 с друг ас – Емерсон Фитипалди. Именно Кемпбъл се шегува с бразилеца, че бързината му всъщност се дължи на по-мощния двигател в болида, вместо на пилотските му способности. Това, разбира се, е просто опашата лъжа. Роби дори счита, че Аертон е бил способен на много повече, ако колата наистина му е пасвала.
– Той направи няколко обиколки, после се прибра за малко в бокса и ме попита: “С колко точно предавки разполага тази кола?”. Отговорих му, че са шест, а той отвърна: “Добре, досега използвах само пет”! – разказва Кемпбъл.
Сютън пък обръща специално внимание на начина, по който Сена се справя с колата в шиканите. Управлението на Аертон е направо феноменално, той натиска максимално късно спирачките и използва цялата писта, едва докосвайки се до бордюрите. С такъв стил на каране, който някои не достигат дори след години тренировки, Сена изглежда все едно е карал болид от Формула 1 още откакто е проходил.
Свидетел на изпитанията във Великобритания става и още един наблюдателен и известен днес фотограф – Стивън Тий.
– Екипът не можеше да повярва колко бърз е Сена. Мисля, че направиха няколко промени, за да го забавят малко, тъй като всеки на пистата беше на мнение, че се движи прекалено бързо. Запазваха колата напълно заредена с гориво, неща от този сорт, за да е по-тежка. Смятам, че дори промениха геометрията на окачването и крилата няколко пъти, естествено без да му казват. Нищо лошо, само мерки, за да видят дали той ще обърне внимание, да го проверят. Той обаче забеляза всичко и направо се шегуваше.
Несъмнено показаното от Сена на трасето е на невероятно високо ниво. Но изненадата на екипа става още по-голяма след самия тест.
Сена казва, че моторът е на края на живота си. Механиците му се смеят, но връщайки се във фабриката веднага подлагат на анализ получените данни и остават шашнати, когато се оказва, че моторът наистина има проблем. Когато Питър Колинс разкрива всички крайни резултати, той още не може да забрави звънтящия от изненада глас на Чалис:
– Момчето е невероятно. Беше точно като първия път, когато тествахме Джеки Стюарт с БРМ.
Колинс и Чалис веднага занасят резултатите на Франк Уилямс и недвусмислено заявяват, че Сена трябва да получи титулярно място в тима. Но не било писано…
Аертон Сена си има правило – никога да не коментира случилото се на пистата, независимо дали е добро или лошо. Когато бразилецът се връща обратно при отбора си от Формула 3 шефът на тима Дик Бенетс го пита как е минало. Сена без никакви подробности, съвсем равнодушно, отговаря, че е било добре. Единствената емоция, която си позволява да изрази, е едва доловима усмивчица на удовлетвореност. Нея обаче могат да разпознаят само свидетелите на теста, знаейки какво е показал на Донингтън. Бенетс обяснява и за един по-ранен случай:
– Веднъж изпробваше кола от F3000 и претърпя ужасяващ инцидент на Снетъртън, а дори не ми каза за това. Отидох на следващото състезание и хората ме разпитваха за случая, а аз не знаех нищо.
След изпитанието-фурор с Уилямс Аертон се връща към кариерата си от Формула 3 и печели шампионата плюс победата в Макао.
Франк Уилямс обаче – откривателят на таланти – прави непростима грешка. Въпреки че е доволен от показаното, то не е достатъчно, за да преобърне англичанинът земното кълбо и да даде пилотско място на Сена. Причината? В наши дни обяснението на Сър Франк звучи някак неубедитело. В Уилямс не се нуждаят от пилот за следващата година. Вече имат на разположение Лафит и шампиона от 1982 г. Кеке Розберг, натрупал доста стаж и с непоклатимо реноме, за да рискуват с новак. От разстоянието на времето Уилямс признава, че както финландецът, така и бразилецът притежават феноменални качества, единствената разлика е, че Сена все още не се е утвърдил. Нещата са поставени на везните, изборът е направен и от Уилямс за кратко смятат, че са постъпили правилно.
За удивление на цялата автомобилна гилдия Франк Уилямс не подписва със Сена и позволява бразилецът да се измъкне измежду пръстите му. Според Сютън в този ден Франк Уилямс е обърнал хода на историята на собствения си отбор. Нещо повече: фотографът счита, че именно поради огромното си съжаление по този въпрос англичанинът подписва с Дженсън Бътън през 2000 г. – за да не позволи на още един талант да му избяга.
Няколко месеца по-късно Сена е поканен на тестове с друг английски тим – Макларън. Рон Денис обаче е още по-скептичен към младежите.
Шестте месеца след деня на теста в Донингтън Сена подписва със скромния тим на Тед Толеман за следващия сезон във Формула 1, след като и четиримата големи босове (Еклестън, Денис, Уилямс и Уор) го изпускат. Самият Аертон е решен да направи пробива си във Формула 1 през 1984 г. и нищо и никой не могат да го разколебаят.
Еклестън има прекалено малък периметър за действие. Той предпочита да се осланя на вече утвърдения си пилот Пикет, който не иска Аертон в Брабам. Лотус на Уор пък разполага с подписа на Елио де Анджелис, а главният им спонсор иска другият пилот да бъде Найджъл Менсъл. Така Сена остава наистина при Толеман. В първото си състезание в Бразилия през март 1984 г. е 22-ри на квалификациите. Само след осем състезателни обиколки двигателят на бразилеца гръмва. Този факт не остава скрит за ключовите фигури във Формула 1 и за няколко месеца те спят спокойно, самозаблуждавайки се, че не са изпуснали нищо ценно. Всичко обаче се обръща срещу тях в Монако, където вкупом разбират грешката си. Сена реално изпреварва Лауда и Прост в дъжда и печели, макар организаторът да прекъсва състезанието и да дава резултати от преди излизането на бразилеца начело. Години по-късно Аертон най-после отива в Уилямс, където загива…
