Снимки: Kia Motors
Когато миналото лято Киа извади новия си Спортидж, бях впечатлен първо от дизайна му. Корейците определено засилват все повече позициите си, но едва напоследък и формите им са на нужното ниво. Соренто стана решаващо силен модел на Киа и външността е едно от достойнствата му.
За тези неща си мисля, докато гледам новия модел на фирмата в шоурума й у нас още преди да направя един умерен тест по снега на Витоша. Колата има форма, близка до компактен SUV и миниван почти в еднаква степен, силуетът е мек, светлините придават нужната модерност.
Предпазните кори подсказват off-Road възможности.
Разглеждам няколко модела.
Най-скъпият Браун премиум е с кожена тапицерия, покрита с фина мрежа и кожен волан. Червеникавият цвят на кожата не ми допада, нито пък съчетанието с метализирания централен панел.
Качвам се в по-семплия, но по-резонен за мен вариант в черната гама.
Нещата, които правят впечатление, са: определеното търсене на по-добро качество в материалите и заедно с това семплост в управлението на уредите. Бутоните на централната конзола, където са уредбата и климатроникът, са ясни и големи. Малко не съвсем фини ми изглеждат само стрелките на приборите, но пък показанията са ясни.
Зад волана върху малки лостчета е круизконтролът и също се управлява уредбата. Изпитвам известен дискомфорт с лесното закачане на лостчето за мигачите, но подобно нещо ми се случва често и в Опел.
Позицията се намира добре с шофьорската седалка, видимостта е очаквана. Отзад просторът е великолепен.
В багажника удобно са разположени всичките ни вещи. Движението им е ограничено от покриваща ги мрежа. В случай на нужда много добре се прибират покривалата на багажа. Те са три – едно в края на багажника и две зад делимата в съотношение 1/3 към 2/3 задна седалка.
Дължината при свалени облегалки е 1,785 м и това е достатъчно място дори за чифт ски. Свалянето става много леко, с прибиране на всичко. Приятно впечатление прави и фактът, че може да се отвори само стъклото на задната врата.
Колата се кара меко като лек автомобил по пътя до снега. Системата на задвижване на 4 колела е от модерен електронноконтролиран тип.
По принцип задвижващи са само предните колела. Навлизаме в снега и натискам бутона за задвижване 4Х4. Таблото светва и колата подобрява движението си. Истинският комфорт обаче настъпва при изключването на системата ESP, която при тези условия, както и в кал и пясък, не помага, а пречи на колата, защото се обърква и я предпазва по свой начин при движение.
Колата излиза от сравнително трудни ситуации върху напълно пресен сняг, макар и да се нуждае от известно връщане към старите следи.
С определено лекото управление обаче това не е неприятно.
Има малък радиус на завои от 5,4 м и след като отново се качвам на пътя при скорост над 40 км/ч 4 по 4 автоматично се изключва, в действие в завоите си влиза електронната стабилизираща програма, движението става като в един по-висок лек автомобил.
Двигателят, с който тествам колата, е 2,0 литра бензин на модела с изменяеми фази на газоразпределение CVVT и 142 к.с. – напълно достатъчни според мен. Единственият ми упрек към него е малко по-високият шум над 4000 об/мин. Като представяне обаче нещата са OK. Моделът разполага с още един бензинов мотор 2,7 литра 163 к.с. и модерен дизел Комън Рейл със 112 к.с. с обем 2,0 литра.
Скоростната кутия в моя модел е 5-степенна механична, с добър ход и позиции. На разположение е и автоматик (4-степенен) с възможности за ръчно управление.
Общата оценка идва накрая след прегледа и на цените (между 37 982 и 57 727 лв.), които като цяло са забележително добри за всичко, което моделът притежава като качества.
