От Светлана Симеонова
Само преди три години нарекоха Марк Уебър “глътка свеж въздух” за света на Формула 1. С течение на времето това определение не само не се изтърка, но и придоби още по-дълбоко значение. Австралиецът спечели на своя страна не само запалянковците, но и журналистите, а и в падока едва ли ще намерите някой, който да каже лоша дума за него.
Уебър определено е явление в Гран при – винаги приятелски настроен, дисциплиниран, с чудесно чувство за хумор, безкрайно земен, непрекъснато самоусъвършенстващ се, спокоен. Самият той се определя като “нетърпелив, фокусиран, забавен, здрав и нежен”.
Като пилот вече получава признание на най-високо ниво: качествата му не останаха незабелязани и от следващия сезон Марк вече ще е състезател на Уилямс – отбор, в който мнозина се надяват австралиецът най-после да получи достатъчно добър автомобил, с който да покаже наистина таланта си. Досега в Минарди и Ягуар той имаше определени възможности, но все пак ограничени.
Историята на Уебър сама по себе си е необичайна. Той се качва на картинг чак 14-годишен – немислима възраст за повечето днешни пилоти, които се качват на четири колела на по 4-5 години. Докато по-младите от него днешни звезди на Гран при вече се борят по пистите, Марк работи в австралийската ръгби лига. В училище не е кой знае колко добър – самоопределя се като среден ученик и с усмивка признава, че успехите му се дължат най-вече на това колко красива е учителката му. Доста е палав и дори се стига дотам някои по-строги майки да забраняват на синовете си да се сприятеляват с него. Е, чарът му и тогава очевидно е завиден – никой не се отцепва от компанията и днес с огромно удоволствие се събират, когато Марк е у дома.
Започва сериозно да гледа Формула 1 през 1985 г., когато австралийската Гран при става част от календара на Формула 1. Запалва се покрай баща си, който е сериозен автомобилен фен от десетилетия. По онова време доста пари се хвърлят на вятъра за амбициите на деца и родители, но Алън Уебър внимава с харчовете. През 1994 г. купува на сина си Ван Диймън FF1600. Марк съчетава състезанията с работа като автомобилен инструктор. Дълго време – всъщност достатъчно дълго, за да се откаже някой с по-слаб характер – той не успява да пробие в света на високите скорости. Наистина, запознава се с важни личности в австралийския автомобилен свят, но реално нищо не се получава. През 1995-1996 г. прави впечатление на Брандс Хеч по време на фестивала Формула Форд. Но ангажимент не идва поради една много проста причина – Марк няма пари. Тогава се появяват приятелите от Австралия – осигуряват му кола, мениджър, всички задължителни застраховки. По време на бала Гран при в рамките на австралийската надпревара от Формула 1 приятелката му Ан Нийл, която е PR-специалист и е с него и до ден днешен, го запознава с Норберт Хауг – спортният директор на Мерцедес. “Разговорът” продължава не повече от няколко минути: Марк се представя и казва, че е пилот, ако някога се появи възможност да кара за щутгартци. Хауг благодари и… това е всичко. Но след няколко седмици дългоочакваното телефонно обаждане най-после се случва! Оказва се, че Мерцедес проследяват кариерата на Уебър до този момент и го канят да стане техен пилот при спортните автомобили.
Марк отказва, защото според него преходът от F3 към тези коли в онзи момент е невъзможен и ще доведе единствено до провал. Остава във Формула 3 и след време Мерцедес отново го търсят, но при неговите условия – предлагат му първо тест.
И на новото поприще Марк е невероятно бърз. Бързо напредва, но опитът му да се състезава в легендарните 24 часа на Ман завършва трагично. Това е моментът, който самият Уебър определя като най-лошия в кариерата си: автомобилът му прави две “задни салта” – веднъж по време на тренировка и в загрявката на състезателния ден. Странни неща се случват с човешкото съзнание в подобни екстремни моменти, но години по-късно пилотът заявява, че неприятна мисъл е минала през главата му:
–
Не мислех, че ще се отърва от тази катастрофа. Беше ужасяващо чувство – не можеш да контролираш абсолютно нищо.
Мерцедес изтеглят целия отбор от надпреварата. Впоследствие разговарят с Марк за евентуално участие в КАРТ или евентуално за тест с Макларън. Австралиецът обаче проявява типичния за родината си прагматизъм. Може за някого да изглежда неразумно, но този път Уебър решава, че трябва да намери пътя си сам.
Урежда си среща с Еди Джордан, опитва се да го накара да му даде шанс. Ирландецът отказва, но пък предлага на Марк да се срещне с друг австралиец – Пол Стодарт. Вторият вариант сработва и Уебър се озовава във Формула 3000. В края на годината Ан успява да убеди Бенетон да проведат тест с Марк и той за пореден път впечатлява правилния човек – Пат Саймъндс. С негова помощ кариерата продължава вече във възходяща линия, като отново пилотът успява да наложи свои условия. Флавио Бриаторе пък се слави като бизнесмен с нюх – приема да погаси дълговете на Уебър, да финансира още един негов сезон във Формула 3000 (с тима на Супернова) и в замяна получава процент от бъдещите доходи на пилота.
2001 г. протича чудесно, въпреки че Уебър не печели шампионата, в който реално се състезава. За сметка на това се утвърждава като безкрайно ценен тест пилот и Бриаторе му урежда титулярно място за 2002 г. В Минарди – отново при Стодарт. В първия си старт Марк предизвиква фурор – става пети. В моторхоума на малкия тим от Фаенца се лее повече шампанско, отколкото на подиума. Пол и Уебър празнуват с австралийското знаме, малко плюшено кенгуру и дори Михаел Шумахер се присъединява към фиестата. Година по-късно Марк с усмивка коментира, че звездата на Ферари разговаря с него, но по-малко и по-предпазливо – във Формула 1 това е начинът на германеца да покаже, че признава таланта на съперник и
Уебър точно така го и приема, като своеобразно признание.
След годината с Минарди (за която винаги си спомня с огромно удоволствие) Марк изкачва още едно стъпало – става пилот на Ягуар. Укоряван от мнозина, че не е изчакал, той твърди, че това е правилното решение. Едва ли има по-земен състезател в Гран при от него:
–
Караме най-бързите автомобили, подготвени от най-добрите отбори в целия свят – но това е всичко. Има страшно много хора по света, които вършат далеч по-важни неща от пилотите във Формула 1. Някои хора в F1 позволяват главите им да се замаят и сътворяват истински хаос, твърдейки колко важни са. Забавно е да се наблюдава отстрани!
От тази гледна точка той определено е прав за себе си.
–
Хората говорят много за имидж във Формула 1, но ако трябва да съм напълно честен – F1 е спорт и начинът, по който би трябвало да се държим е като спортисти, а не като характери и индивидуалности.
Това е и кредото му в живота му на пилот-от-Формула 1: никакви крайности, единствено много работа и дисциплина. Въздържа се от оценки за каквото и да било. Предпочита откровено да признае, че няма шанс в определени ситуации, отколкото да извърта. Спонсорите го обожават заради излъчването му на обикновен човек, който предпочита редовния полет пред чартъра въпреки възможностите пред себе си. Старае се да е наистина близо до феновете, за да ги направи реално съпричастни към любимия им спорт.
На пистата характерът на Уебър се потвърждава – стилът му на каране е …
