Крис Дайър е във Формула 1 от 1997 г. – първо е част от отбора на Ероуз, а от 2001 г. е в тима на Ферари. През годините сменя различни длъжности, но на практика е изживял дебютите на всички нови писти. Ето и личните му спомени за всяка такава Гран при.
Фуджи 2007 г. През двете години, когато японският старт се провеждаше там, винаги имаше един крайно специален зрител: планината Фуджи. Дори скрита в облаци – което всъщност е състоянието й през повечето време – тя винаги е там, над пистата. А когато е окъпана в слънчева светлина, е невероятна гледка. Особено за някого като мен – аз обожавам планините.
Валенсия 2008 г. Познавах добре Валенсия, тъй като често сме ходили там за зимни тестове, но на постоянната писта. Градът е много оживен и е удоволствие да сме там – на улично трасе с уникална атмосфера. Усещането се подсилва от факта, че падокът е разположен на мястото, където обикновено се помещават яхтите от Америкас Къп.
Сингапур 2008 г. Според мен за всеки е специално нещо да види болидите да се състезават през нощта на изкуствено осветление. За съжаление първата Гран при там не бе особено успешна, но поне този сезон се реванширахме!
Абу Даби 2009 г. Много хубаво съоръжение с фантастична инфраструктура. Мен обаче най-много ме впечатли не пистата, а паркът Ферари Уърлд. Миналата година още го строяха и нямам търпение да отида там след няколко седмици за последния старт от сезона.
