Никола Цолов е голямата надежда на всички, че един ден ще имаме български пилот във Формула 1. Изключителният ни талант завърши първия си съвсем нелек сезон във Формула 3 и сега всички са в очакване на развитието на кариерата му през следващата година. Постигането на успех в автомобилния спорт обаче зависи изключително много от средствата, които се влагат в него – в тази сфера и една стотинка има значение. Всеки може да помегне с дарение на https://platformata.bg/bg/kauzi/2163:podkrepa-shampion-formula1/details/campaign.html, а по време на укенда в Лас Вегас от ClubS1 имахме възможност да разговаряме и с Константина Чилингирова, чиято марка „Росо Корса“ за козметични продукти (но не само) е една от първите, подпомагащи пилота ни.
Разговаряме в хотел и казино „Тоскана“ до самата писта с Константина за това как един човек от съвсем различна сфера стига до решението да помага на Никола.
– И така, Константина, първо ни разкажи за себе си.
– Живея в Америка от 1991 г. Пристигнах тук като студентка. Прекарах 6 месеца на източния бряг и реших, че Калифорния ще бъде по-подходяща за мен. Така през януари 1992 г. заминах за Сан Франциско, където живея и до днес. Сан Франциско за мен е втори дом, а съм родена в Смолян. В Америка съм вече 32 години, тук се роди и моят син Андре. Израсна тук, но е голям български патриот, голям левскар.
– Какъв е твоят бизнес?
– Аз съм адвокат, бизнес адвокат. Занимавам се предимно с бизнес дела, бизнес транзакции. Завършила съм Софийския университет, юридическия факултет, но в Америка учих бизнес и маркетинг. След това работих две години в централата на Шеврон, но постепенно се върнах към правото. Работих за много голяма кантора, дипломирах се в Сан Франциско и през 2004 г. по принуда започнах да работя за себе си в едно много смутно време. Пазарът за корпоративни адвокати беше направо замръзнал, точно след дотком краха. Трябваше да работя за няколко кантори, но така пък започнах да градя собствена практика и към днешния ден имам много добри клиенти. Половината от тях, впрочем, са български хайтек компании.
– Добре, къде във всичко това са колите и подкрепата към един български пилот?
– През 2011 г. на едно парти със страшно много Ферари-та ми дойде идеята да стартирам втори бизнес. Всичко започна от желанието ми да облека тоалет в червения цвят на Ферари. Предишната вечер отидох в магазина на Ферари в центъра на Сан Франциско и казах, че искам червило в същия цвят. Един симпатичен младеж много любезно ми каза: „Госпожо, ние не продаваме червила“. Но аз отговорих, че на долния етаж предлагат парфюми, други аксесоари и не може да нямат червила. Слязохме долу, за да ми покаже, че наистина нямат, а аз и не бях виждала и при предишните си посещения.
Обиколих близките магазини, за да търся червило точно в цвета на Ферари. След два часа обикаляне, купих нещо от Сефора, което обаче се оказа, че изобщо не е цвета, който търсех. Така ми дойде идеята да направя червило точно в цвета „Росо Корса“, което е истинският цвят на Ферари. Първо регистрирах марката обаче, за да нямам някакви юридически проблеми.
– Тоест „Росо Корса“ е твоя търговска марка за щатите за козметика, или не само?
– Не само за Щатите, но и за Европeйския съюз, Япония, Русия, Монако, Швейцария като освен козметика е за продукти за красота за мъже и жени. Правим и блузи, клинове, дрехи и ще има още продукти в сферата на модата. Самата история на Росо Корса ме вдъхнови и е много интересна.
Всичко започва от легендарната победата принц Скипионе Боргезе още през 1907 г. в мега състезанието от Пекин до Париж с кола Итала. Тя е боядисана в този червен цвят, който става после и цвета на Алфа Ромео, и на Ферари във Формула 1. Самото състезание е митично с това, че той се отклонява до Санкт Петербург, вечеря с руски аристократи и се връща по трасето, като печели само с 40 минути аванс в Париж след над 8000 мили. Намерих историята за супер красива и така марката има директна връзка с пистите още от самото си създаване.
Подарихме първите продукти на едно от благотворителните състезание на фондацията на Ферари тук, в Америка и от тогава имаме много добри връзки с нея. Аз съм в борда ѝ, а тя има отлични каузи като събира пари за болни деца. Само в Северна Калифорния има около 500 собственика на Ферари и набавяме около 200-250 долара за деца и други дейности. Аз не съм собственик на Ферари, но имам опита си и с марката участвам в цялата дейност.
– Къде произвеждаш своите продукти?
– В Америка. Червила и продуктите за устни се правят във Флорида. От миналата година направихме и сенки за всеки отбор във Формула 1 и ги произвеждаме в Калифорния. Всичко се продава онлайн на rossocorsa.us, но и на пистите. През 2016 г. за първи път имахме щанд на Сонома в Индикар. За първи път се продаваха червила на писта и в следващите години бе наистина невероятно, защото никой не бе продавал подобно нещо на състезание. Имаше опашка.
Предлагахме много цветове, но „Росо Корса“ е уникален, лабораторно създаден, без синьо, много топъл цвят. Много сложно беше да го създадем точно като тон върху устните. По-късно дойдоха и сенките и т.н. Станахме и любим изложител на експозицията в Монтерей, което е невероятно и има моменти само с италиански коли. После се появихме и на Куел, най-престижното събитие за супер коли, където билетът е 1250 долара, а присъстват Пагани, Зенво, Ламборгини и т.н.
– Добре, как дойде връзката с Никола? Защо реши да помогнете на него?
– През 2016 г. бяхме на Гран при в Остин. Гледах Дани Квят в Торо Росо. Казвах си: „Ето, има и руснак“. Знаех, че е от богато семейство, но се питах ще има ли някой ден и българин във Формула 1 и ми се струваше невъзможно. Тогава още Бърни [Екълстоун] управляваше спорта и сякаш всичко беше супер затворено. После, когато Либърти поеха нещата и започнаха да се отварят, се появи надежда, че всъщност може и да се случи, но ми се струваше далечно.
Така миналата година на Коледа – през 2022 г., си бях в Смолян и на 26 декември излязохме на разходка с нашите. Прибирахме се, паркирах и срещнах Тодор Искинлиев, който е бил в националния отбор по картинг. Той ми каза, че вече имаме българче във Формула 3. Каза ми, че се казва Никола Цолов. Оставих нашите, седнах в най-хубавото ни кафе и се разрових в интернет, изгледах няколко клипчета, прочетох доста неща и се свързах с него. Чрез него се свързах с „А14 Мениджмънт“ и всичко стана много бързо.
Бях радостна да видя българин да тръгне по този път и да видя марката си на пистата. Самото лого „Росо Корса“ не е било върху кола. То е цвят, но не е било като лого. Той стана рекламно лице на марката, а спонсорството бе директно за него. От 2-3 години мислех за мъжки продукти в гамата, имахме един унисекс балсам за устни, но сега с Никола всичко се развива със серия от мъжки продукти. Произвеждаме ги в Калифорния и той самият реално ги използва ежедневно.
– С познанията си в бизнеса и правото имаш ли отношение в преговорите му?
– Мисля, че това, с което наистина мога да помогна – и родителите му могат да го потвърдят, е позитивизмът. Не мога да давам съвети как да взима завоите, или да му кажа как да се завърти, за да се видят логата (смее се). Но мисля, че всичко, което направи, е много позитивно. Разликата с Формула 4 е огромна, борбата е много сериозна. Той е много самокритичен и е супер талантлив. И това, с което съм се опитвала да помагам, е да внеса позитивност. Наша българска черта е да приемаме трудностите драматично, но след 32 години в Америка съм се научила, че няма време за драма. Ставаш и продължаваш. Пратих на Никола няколко неща, страхотни видеа на Кобе Брайънт, мотивационни, филмът „Борг срещу Макенроу“.
Това е психология, всяка точка за себе си, всяка стъпка за себе си. Печелиш или губиш, няма значение – продължаваш напред. Това е като поезията на Киплинг – триумфа и провала да приемаш еднакво, супер важно е. Той е още много млад, много талантлив и нещо много силно ме впечатли през последната година.
В Барселона беше болен и караше. Бяхме на Спа и след отличната му квалификация дойдоха да ме вземат от Малмеди, откъдето гледах. В колата го питах, както ме бе помолил мой братовчед – огромен фен на F1, какво е чувството в болида през Червената вода. Вече бяхме седнали на сладолед в Малмеди и той ми отговори, че се чувства като мравка, защото всичко е огромно пред теб, а натискът е толкова голям. Не каза нещо като: „Еее, страхотно е в кола от Формула 3“. Това много ме впечатли, защото е на 16 години, а изразяваше чувство на признателност към спорта, нямаше нищо арогантно.
– Знам, че опитваш да помогнеш и с намиране на още подкрепа за Никола.
– Да, преди няколко седмици регистрирах фондация, която се казва „Бългаският лъв“. Кръстена е така с благословията на Никола, защото това е неговото символично име в спорта. Първата ѝ специална мисия ще бъде за хора, които са в Америка и могат да дадат 100-200-1000 долара, искат да помогнат. Може да не могат да са големи спонсори, но могат да помогнат и по различните канали ще се опитаме да съберем средства за него. Тази кампания ще е продължителна. Опитвам да намерим и други спонсори тук, в Америка, но и в България, където има много успешни бизнеси и ми се иска те да го подкрепят с неговия потенциал, който може да е и техен. Защото той вече е един от един от 72 най-избрани пилоти в света – 30 във Формула 3, 22 във Формула 2 и 20 във Формула 1. От десетки хиляди в света.
Благодаря на Константина и с пожелания за успех се разделяме до новия сезон.
View this post on Instagram
