Джентълменът Деймън Хил

1875
0

Прави ми впечатление масовото подценяване на Деймън Хил, който за мен си беше един изключителен талант с кариера, на която вероятно 90% от пилотите биха завидели.

Започнах и книгата му наскоро, но от години знаех за неговата съдба, която през 80-те години го поставя в неравна битка с финанси и невъзможност дори да практикува като пилот в спортни автомобили, докато толкова други негови връстници, като Сена и Брандъл, са имали тези шансове. С малки изключения за година, той дори не е бил пилот на болид допреди 1990, а кариерата му във Ф1 започва на 32(!?) години. Не броя сезон 1992, където има само два старта с най-слабата кола.

Ако се направи равносметка за постигнатото в периода 1993 – 1996, а и след това, едва ли може да се говори за „посредствен пилот“, „некадърник“, „той е бил във формулата заради баща му“ или „най-незаслужения СШ във Ф1“ – все изказвания на „експерти“ от вашия сайт.

Искам да чуя вашето мнение за него, защото от началото на 90-те години ми се наби в главата едно ваше мнение, че само Хил и Шумахер са пилотите с инженерен опит и мислене от цялата стартова решетка и изключително много помагат на инженерите си да развиват колата и това е видно от резултатите им. А когато не са вече в даден отбор, той кара на инерция за кратко (примери – Бенетон и Уилямс) преди да развали представянето си трайно.

Искам да направя и малка равносметка за „дебютния“ му сезон в Уилямс през 1993, където той категорично надви Шумахер и остана трети в крайното класиране единствено заради три отпадания на автомобила му, в които водеше състезанията, а това бяха потенцилни 27 точки, които го правеха, ако не шампион, то със сигурност втори.

Показа изключителна зрялост след смъртта на Сена и взе лидерството под голям стрес, но се справи изключително, и както знаете, ако не беше умишления сблъсък от вече отпадащия Шумахер, той ставаше шампион. Шумахер сам каза на пресконференцията след последното състезание през 1996 – „Аз си мислех, че той беше шампион и през 1994“.

Отделно през сезон 1996 имаше отново 3 технически отпадания, докато водеше с голяма преднина пред втория, което правеше потенциални 11 победи от 16 старта.

Можем да сложим към тази картина изключително благородното му, джентълменско поведение през годините и уникалните прояви с доста слаба кола през 1997. За мен той си е много подценяван пилот, който не е имал шанса да се качи в болид от Ф1 на 17 като Верстапен и да трупа опит с години, но се справи прекрасно в кратката си кариера, въпреки огромния натиск върху него.

Разбирам, че имаше шанса да кара за Уилямс още в началото, но всички знаем, че колата не побеждава сама. Както и го доказа с Ероуз и Джордан.

Въпрос на Деян Желев

Ако сте намерили правописна грешка, моля уведомете ни като маркирате текста и натиснете Ctrl+Enter