Историята на невероятния двубой между Джеймс Хънт и Ники Лауда през 1976 г. във Формула 1 завладя големия екран и въображението не само на феновете на автомобилния спорт, но и на не толкова запалени зрители. Режисьорът Рон Хауард и сценаристът Питър Морган успяват да предадат духа на епохата по неповторим начин, определян от немалко кинокритици като изключително постижение за филм по истинска история, и то на чисто спортна тематика.
Именно във връзка с филма „Rush” (който вече върви по българските кина под името „С пълна газ”) ви припомнихме този изумителен сезон в историята на Гран при – 1976 г., разказът на самия Ники Лауда за жестоката му катастрофа през тази година, както и към началото на кариерата му, доказващо, че платените пилоти далеч не винаги са лоши състезатели. Сега се връщаме към още една част от пъзела, в която е описан стартът на Хънт в автомобилния спорт, участието му в екипа на Хескет и връзката с ексцентричния собственик на отбор лорд Александър Хескет. Материалът е публикуван в брой 115 от 2009 г. на списание ClubF1.
През сезон 1973 на стартовата решетка във Формула 1 се появява екип, издържан от известния във Великобритания лорд Александър Фермор Хескет. Той е трети барон Хескет, внук на един от най-видните офицери в Британия в началото на XX век и роднина на Камила Паркър Боулс, настоящата съпруга на престолонаследника принц Чарлз.
Хескет е член на камарата на лордовете и през годините си изгражда репутация на сериозен финансист, който работи от Калифорния до Хонг Конг. Заради професионалните му постижения Маргарет Тачър го цени високо и в началото на 90-те години лорд Хескет е министър на търговията. По време на лудешките си младини обаче, роденият през 1955 г. благородник е далеч по-силно пристрастен към хубавия живот и високите скорости.
Тимът е създаден само година по-рано според стандартната тогава схема със закупени шасита. Пилот на Лорд Хескет обаче е не друг, а бъдещият световен шампион Джеймс Хънт. Британецът печели титлата си няколко години по-късно с Макларън, но пробивът си прави именно с екипа на Хескет, който на практика е изграден около него.
Джеймс Хънт също е от знатно семейство, но отказва да стане лекар и се опитва да започне състезателна кариера. От момента, в който съдбата ги събира, двамата стават неразделни приятели, а девизът на лорда: „Искам да съм способен да правя много пари, за да ги харча” в известен смисъл повлиява и на Джеймс. В края на живота си, Хънт, който за разлика от Александър никога не къса сериозно с бохемския начин на живот, е изхарчил по-голямата част от състоянието си и се придвижва с велосипед… Тук обаче това не е от значение, тъй като ще се концентрираме върху младия Хънт и още по-младия Хескет.
Докато са малки повечето деца често мечтаят какви ще станат, когато пораснат. Други не мислят толкова за бъдещето, на тях просто им е даден талант. При този тип хора един единствен миг, проблеснал като светкавица в небосклона, е отговорен за развоя на целият им живот. При Джеймс Хънт събитията се стичат по подобен начин.
На 4 септември 1965 г. той отива за първи път на автомобилно състезание. Поводът е кратко пътуване с приятели по случай отминалият му преди дни 18-ти рожден ден (роден е на 29 август 1947 г.). В този ден на пистата Силвърстоун се провеждат надпревари със спортни и серийни автомобили. Кога точно е пристигнал британецът на трасето и какво е изгледал не е известно. След това обаче Джеймс не иска и да чуе за друго освен за автомобилизъм.
Подобни брътвежи звучат малко налудничаво на познатите му от ученическите години. Защото никой от тях не си спомня някога преди това Джеймс да се е интересувал от коли.
Британецът е от много заможно семейство и така да се каже животът му е предначертан. Едва 8-годишен е изпратен в пансион в Хейстингс, както се е смятало за правилното място по онова време. Там той се слави като най-добрият играч по крикет. По-късно, преминавайки в колежа в Уелингтън, в който е учил и Уинстън Чърчил, сред любимите му занимания са тенисът и бягането. Джеймс печели няколко прехода през пресечени местности и участва в турнири по тенис на професионално ниво. Учителят по музика на бъдещия световен шампион Найджъл Дейвисън дава допълнителна информация за талантите на британеца. Според него с тромпет в ръце Джеймс бил направо виртуоз. Можел да стане известен и ценен музикант, стига да е предпочел този път. На тържеството по случай дипломирането си в училище например, на Джеймс е поверена отговорната задача да изсвири произведение от Моцарт на концерт на открито (една октава по-високо от заложеното от великия композитор, както се шегува учителят му, но все пак превъзходно!). Хънт обаче не се посвещава на музиката, избира да я използва само за развлечение.
Малко преди повратния 18-ти рожден ден Хънт е приет да следва медицина, но отиването му на Силвърстоун променя всичко. Любовта към автомобилизма и състезанията е от пръв поглед и се оказва по-силна от всичко. Въпреки несъгласието на родителите си, както винаги Джеймс прави каквото си е наумил. Баща му е поставен в безизходица и плаща пилотски курс за сина си на Брандс Хеч, вярвайки че тази лудост ще отмине бързичко. Тя обаче се задълбочава. Джеймс си купува Мини и през следващите две години се опитва до го превърне в състезателна кола. За целта приема почти всякаква работа – разнася чай в местна печатница (и както тъжно се шегуват родителите му, Хънт е единственият там с чекова книжка и банкова сметка), подрежда щандове в супермаркет, работи в болница, кара линейка, разнася мляко. Отказват да го назначат единствено за контрола в автобусите, тъй като е прекалено висок.
Парите инвестира в своето Мини, което непрестанно тества по пътищата в близост до къщата на родителите си. Междувременно успява да извади от строя втората семейна кола – Фиат 500, с която също се упражнява, но катастрофира.
За жалост двугодишният труд за подготовката на Мини-то е зачеркнат с „лека ръка” на първия технически преглед, който Джеймс трябва да премине, за да участва в надпревара. Има различни хипотези какво точно техническите лица не са харесали в колата на британеца. Според най-популярната от тях те са били покрусени от факта, че на пилотското място е бил инсталиран стар, градински стол. За повече подробности историята мълчи. Фалстартът не променя намеренията на Джеймс. През следващите години, преминавайки през малките категории като Формула Форд 1600, британецът е все така окрилен от идеята да стане професионален състезател, въпреки че е без пари, нощува на палатка, яде малко и все нездравословна, залъгваща храна.
През 1970 г., карайки Марч във Формула 3, Джеймс получава прочутият си прякор Hunt the Shunt (в превод от англ. – Хънт инцидента). Нищо чудно, след като статистиката срещу неговото име сочи единствено катастрофи и отпадания.
Стремежът на Хънт за 1972 г. е да премине във Формула 2. Поради липсата на пари не се получава и е принуден да остане в F3, заемайки единственото свободно място в основния екип на Марч при Макс Мозли. Началото на сезон 72 обаче е тотална катастрофа. През май Джеймс претърпява сериозен инцидент на Силвърстоун. Отивайки в Монако за следващия старт, колата му все още не е пристигнала. Появява се в деня преди последната тренировка, но механиците тепърва трябва да работят по настройките й. Момчетата все пак успяват да я подготвят и Хънт излиза на трасето. Само дето това се случва с 20-минутно закъснение, а и почти моментално британецът получава повреда. На другата сутрин болидът все още не е готов. Затова Джеймс отива при бившия си тим мениджър Крис Маршал, който има частен отбор и взима една от неговите свободни коли (сглобена от миналогодишни резервни части).
Джеймс преминава квалификацията, но нареждайки се на стартовата решетка, при него идва пратеник на шефа му Мозли. В подадената бележка пише: „Ако се осмелиш да караш тази кола, ще бъдеш незабавно уволнен”. Джеймс поема риска. Той обаче не се оправдава – британецът катастрофира още в първата обиколка, а преди малко е загубил и пилотското си място във фирмения тим на Марч.
Паралелно с това Монако е сцена и на друга драма. От пристанището на Монте Карло до трасето е транспортирана нова кола, собственост на лорд Александър Хескет. Той я е докарал за своя приятел Антъни Хорсли. Пилотът обаче не иска да кара. Той е изпробвал болида доста преди Монако и по думите на Хескет се е „поуплашил“. Другият му пилот Стив Томпсън не преминава квалификациите.
До този момента нито Хескет е чувал за Хънт, нито Джеймс за лорда, но малко по-късно се откриват.
Положението на Джеймс е направо плачевно. Крис Маршал си спомня точно какво му е казал относно пилотското му бъдеще:
– Когато бяхме в офиса ми след Монте Карло казах на Джеймс: „Трябва да започнеш да мислиш за работа, знаеш нали. Нямаш автомобил, нямаш пари, нямаш нищо. Бе уволнен от Макс, моята кола е миналогодишна, а освен това според контракта ми трябва да използвам двамата френски пилоти”. Тогава той удари с юмрук по масата и каза: „Никога! Няма да се предам.”
Хънт отива в Белгия и впечатлява, тъй като със стар болид на Маршал (който все пак отново му дава кола) финишира втори. Малко след това Джеймс и Крис се срещат с Хорсли. Колелото се завърта бързо защото лорд Хескет мечтае за истински състезателен отбор. Той бленува да направи Хорсли световен шампион и за това му е осигурил новата кола. Антъни обаче твърдо е решил, че повече не иска да се състезава и затова му води Джеймс и му предлага своето място…
Лорд Хескет пристига на пистата едва след като разговорът е приключил и научава следното: 1) Хорсли вече не е пилот на екипа; 2) новата длъжност на Хорсли е тим мениджър; 3) някакъв почти непознат, който се провали в Монако е новият ни състезател (Хънт).
По-късно Маршал пише писмо до Мозли от името на Хънт, с което го уведомява, че ще бъде съден заради уволнението на Джеймс. Последва обаждане и иронично запитване: „Да не сте забравили, че адвокатът съм аз?” Отговорът гласи: „В средата на сезона сме, а Джеймс имаше контракт.” Всичко, което искат Хънт и Маршал е известна компенсация.
Желанието им се сбъдва. Макс е пречупен и предоставя едно ново шаси на Марч за Джеймс. Сделката с Хескет също е на лице – благородникът купува двигател за болид от F2, но има още една кола и пилот, който иска да кара за него. Така Джеймс попада в категорията, към която се стреми и още в третия си старт успява да задмине Рони Петерсон. Никой не вярва на очите си, защото шведът е кралят на Формула 2 в онези дни.
Крис Маршал познава и двамата отблизо и сравнявайки ги, обяснява:
– Петерсон имаше чист, естествен, артистичен стил на каране, но не беше стратег. Той можеше да контролира колата.
Джеймс беше еднакво добър и в двете сфери – мислещ пилот, същевременно изключително бърз. Умствените му и физически качества бяха невероятни, а това се отразяваше и на личният му живот. Бе много харесван от жените, но и педантичен по отношение на професионалните си ангажименти. Носеше малък дневник и ако го попиташ какво ще прави утре, го отваряше и проверяваше. Записваше ангажиментите си в него и винаги бе на срещите на време, тогава бе голям професионалист.
Това малко се различава от по-късните впечатления за Хънт, но в началото британецът действително е бил педантичен до неузнаваемост.
В началото на 1973 г. екипът знае, че да има шанс за успех в F2, трябва да купи шаси от Съртис и двигател на Браян Харт. Това се изпълнява бързо. В състезанието на Малори парк обаче Хънт не печели дори точка. Фиаското не пречи на лорда да направи следващата стъпка и да наеме друга кола от Съртис, този път за… Формула 1.
Първото участие е в Състезанието на шампионите на Брандс Хеч на 18 март (извън шампионатна надпревара, в която има коли и от Формула 5000). Наетият автомобил е със стар двигател на Косуърт. За да натрупа предварително опит, отборът организира тест за Хънт на пистата в Гудууд. Там показни обиколки върти и самият Съртис. Той помага за настройките на колата и когато Хънт излиза на пистата, неговите времена са сравними с тези на великия Джон.
В самото състезание на Брандс Хеч Питър Гетин (Шеврон) задминава Дени Хълм (Макларън) само половин обиколка преди края. Малко преди финиша пилотът на Макларън е изпреварен и от Хънт. По-късно британецът заявява, че в това състезание е можел дори да спечели.
Опиянен след подобно представяне, лорд Хескет е убеден, че екипът му положително трябва да премине твърдо в F1. За него не е от значение фактът, че никога не е печелил състезание от F3 или F2.
Така появата на Хънт във Формула 2 в началото на май се оказва последната. Тимът на Хескет пристига за уикенда в По като лично лордът бута Съртис-а, за да стигне колата до мястото на техническия преглед. Напрежението е такова, че Лорд Хескет дори си чупи крака. Джеймс пък чупи колата в тренировките. Няколко души го срещат, когато британецът се отправя обратно към бокса и никой не вярва, че въпреки и този неуспех, пътят ще бъде извървян.
Екипът твърдо следва плана за преминаване във висшата категория и на 3 юни 1973 г. участва в Гран при на Монако (6 кръг от шампионата). Монте Карло обаче не е обикновено място и лорд Хескет се появява със своята яхта. Трябвало е записаната в лондонския регистър като „Южен Бриз”, да бъде „кралицата на пристанището”. Последва обаче неприятна изненада – съседната яхта е с 20 м по-дълга. Затова Хескет нарежда незабавно да излязат извън пределите на порта под претекст, че неговите гости ще се чувстват по-удобно на по-голямо пространство по-навътре в морето.
В дебютното си състезание Хънт тръгва от 18 позиция. За жалост 5 обиколки преди края британецът отпада заради повреда в двигателя, но въпреки това е класиран девети.
Същевременно току-що стъпилият в падока на F1 отбор на Хескет е широко обсъждан. Мнението на другите участници не е твърде ласкаво, най-вече защото тимът им изглежда прекалено несериозен с безконечните си партита, които са част от ежедневието на Лорда и пилота. Носят се легенди за техните закуски със шампанско, за пребиваването в бокса на много повече манекенки отколкото механици. Обвиняват ги, че изпиват по-голямо количество алкохол отколкото колата им гори бензин, по време на състезателен уикенд и предпочитат да се забавляват в 5-звездните хотели, в които отсядат, а не да работят на питуола.
По-голямата част от хората в падока определено ги подценяват – Теди Майер от Макларън например ги оприличава на някаква шега. Но не е само американецът, много други наричат лорда и антуража му „недорасли ученици”. И сякаш, за да подсилят отборния си имидж, в Хескет използват училищен жаргон: Антъни Хорсли например е познат навсякъде като „Бабълс”, Хънт от своя страна нарича Александър Хескет „добрият лорд”, а самият той е „суперзвездата”.
Реално потвърждение на несериозността им е следващият старт в Швеция – екипът на Хескет не се появява. Години по-късно причината изплува – прозаично, но никой от отбора не се е сетил, че преди това трябва да се запишат за участие…
В следващите кръгове обаче новаците показват завидно постоянство – Хънт печели точки във Франция, Великобритания, Холандия и САЩ и колкото и невероятно да звучи с 14 пункта Хескет Рейсинг приключват пети при конструкторите, а Хънт е осми при пилотите!
Почти от самото начало на пребиваването си в F1 Хескет имат обаче собствен дизайнер. Това е Харви Посълтуейт, който е работил за Марч, и е приел офертата да помага на „момчетата“. Първоначално той прави подобрения в купения за сезон 73 Марч 731. За следващата година обаче Хескет решават да създадат свой собствен автомобил като тази отговорност е поверена на Харви. Според конструктора крачката е била наложителна, за да продължи отборът да се развива. Причината, както обяснява той е, че когато купуваш кола от някой друг, нямаш достъп до новата технология първи и смисълът се губи.
Посълтуейт споделя възгледите си и относно техническите познания на Хънт:
– Той разбираше състезателните коли, не вярваше в измишльотини и намирах това за успокоително. Заради необходимостта от анализи, да имаш някой такъв около теб е от полза. Толкова много пилоти вярваха в черни магии, в едно или друго суеверие. Емерсон Фитипалди например вярваше, че част от мамбо танц, изигран около колелата, оставянето им през нощта на студено и поставянето им на колата, когато е топло през деня, водят до разлика. Това естествено никога не е било от значение.
Техническите познания на Джеймс действително са прецизни. През 70-те нито един дизайнер не може да гарантира каква кола е проектирал и дали тя ще се окаже успешна. На Хънт обаче са нужни само 10 обиколки и вече знае със сигурност дали тя става за нещо или изчисленията трябва да започнат отначало. Способностите му в голяма степен помагат на Посълтуейт за подобряване на творението му за сезон 74. Въпреки всичко обаче на болида му липсва издръжливост и Джеймс приключва шампионата осми с 15 точки.
През 1975 г. в Хескет Рейсинг започва да се чувства недостиг на пари. Екипът не успява да привлече по-значими спонсори. За страничните хора ситуацията е изненадваща, защото външния вид на тима е прекалено лъскав. Истината е, че Хескет купуват двигателите си благодарение на постъпленията от продадени фланелки на отбора. Хорсли пък прибягва и до продажбата на Ролс-Ройс-а на лорд Хескет без дори да му каже.
Усилията все пак си струват. В квалификацията за Гран при на Холандия (8 кръг от шампионата през сезон 75) Хънт е трети зад двете Ферари-та на Ники Лауда и Клей Регацони. До британеца на втора редица застава Джоди Шектър (Тирел). Преди старта на Зандвоорт вали като из ведро и на пилотите са отпуснати няколко обиколки за аклиматизация с условията на трасето. После изненадващо дъждът спира, но след загряващата обиколка започва отново. И после пак спира. Хънт пристига в бокса едва в 7-ата обиколка, а причината е една от теориите на Харви. Инженерът изчислява, че когато дъждът спре топлината на гумите ще изсушава повърхността на трасето доста бързо. Следователно, ако посетиш пита рано, ще получиш преимущество, докато другите все още въртят обиколки. Тимът опитва подобно нещо в Монако, но самият пит стоп не протича добре. Това естествено далеч не обезсмисля теорията. На 22 юни на Зандвоорт грешки няма и Хънт се движи скоростно с току-що сложените сликове. След като и другите правят пит стоповете си Джеймс повежда. Той устоява на невероятния натиск на Лауда почти през цялата надпревара и печели с преднина от 1,06 сек. Тази първа победа променя развоя на кариерата му, тъй като психологическата нагласа, че може, че ще успее отново, се засилва със всяко следващо състезание.
В пет от оставащите общо шест състезания Хънт също печели точки и завършва шампионата на четвърто място.
Парите на лорда обаче наистина привършват, поне за този бизнес.
Само дни след като разбира, че Хескет са дотук, Джеймс Хънт се озовава в Макларън без някога да се е стремил към това. Фитипалди напуска и Теди Майер кани британецът, защото е свободен.
Що се отнася до самия тим на Хескет, той съществува почти до края на 70-те години, но с друго управление, реклама на Пентхауз, без обаче вече никога нещата да са същите.
