Начало Екстра Една визита в Макларън

Една визита в Макларън

1140
0
Макларън, завод
снимка: Макларън

В тима на Макларън бяха оптимисти още преди началото на сезон 2019 г. относно представянето си в тазгодишния световен шампионат на Формула 1. Отборът наистина тръгна нагоре. Но основата се гради все още там, където британският екип създаваше автомобилите за успехите на Мика Хакинен, Люис Хамилтън, Фернандо Алонсо, Дженсън Бътън. През зимата имах възможност да посетя Уокинг и технологичния център. Преди почти 20 години, когато списанието ни тепърва прохождаше, разказахме на читателите си за „Един зимен ден в Маранело. Сега се връщаме към визитата в Уокинг, даваща още един поглед към прочутия британски тим. Материалът е отпечатан в брой 223 на списание ClubS1 (февруари 2019 г.) със заглавие „Един зимен ден в Уокинг“. Снимките са на автора и Макларън.

Уокинг е малък град, югозападно от Лондон

На практика е до големия околовръстен пръстен на британската столица, на 30 минути с влак от Ватерло Бридж. Градчето е типично, с богата история, много паркове, хубава растителност и стари кръчми. Атмосферата му е пресъздадена почти напълно от Хърбърт Уелс в прочутия му роман „Война на световете”. Уелс е живял в Уокинг и е написал част от най-добрите си произведения именно там.

Поради близостта си с Лондон и добрите си традиции днес Уокинг е популярен и се развива бурно. Модерни строежи раздират центъра, около който са пръснати красиви и все по-скъпи къщи. В част от тях живеят и се настаняват доста руснаци, предимно програмисти.

Градът и цялата област Съри имат и поне още един световноизвестен „син” – Командора на Ордена на Британската империя Рон Денис. Бившият голям в Макларън е прекарал почти целия си живот наблизо. Роден е във Вирджиния Уотър, в северозападната част на Съри, съвсем недалеч от Уокинг. На две спирки с автобус е и прочутата писта Брукландс, Меката на британския автомобилен спорт преди Втората световна война. Именно около нея Рон започва работа като механик. Пак там са и гаражите на първите му „компании”, в които се сглобяват разни състезателни коли. Един от тях – в самия Уокинг – днес е автомивка, собственост на украинец. Човекът гордо я е кръстил F1, без някога да се е притеснявал от възраженията на Бърни Екълстоун и неговите наследници от Либърти относно името.

Перлата в короната на Уокинг е, разбира се, „заводът” на Макларън

„Завод” наистина не е никак точна дума за произведението на изкуството на световноизвестния архитект Норман Фостър, автор на проекта на Макларън Технолъджи Център. Това всъщност е само основната сграда в много сериозен комплекс от здания днес. В непосредствена близост е заводът за сглобяване на серийните автомобили Макларън. Той е с близка архитектура, но е по-семпъл и с решения, намаляващи поне малко разходите при изграждането му.

Уникално е, че всичко е построено на практика в природен парк, за който се грижи… Макларън. Пред централата е прочутото кръгло езеро, чиято вода по абсолютно екологични технологии се използва и връща в част от процесите. В околността живеят интересни птици и животни, красиви растения, като имела.

Любопитно е още, че паркът е абсолютно свободен. Хората от близките населени места си правят сутрешния джогинг или карат колела с децата си в непосредствена близост до Парагон, както бе известна централата при своето откриване през 2003 г. Спокойно могат да се снимат на фона на прекрасната сграда. Надникват през огромната остъклена фасада към легендарните автомобили на компанията и дори заседателните зали вътре.

Със съвсем семпла, нисичка ограда общественият парк е отделен от паркинга и зоната за хранене на открито на персонала

В хубавите дни служителите за малко могат да се разсеят на дървените маси отвън, сред природата. Немалка част от тях слагат маратонки и екипи и тичат по пътеките наоколо. Стигат и до близкото летище – то е за частни малки самолети, които обаче не са реактивни. Все пак мястото е ограничено.

Режимът на достъп днес е малко по-свободен в сравнение с „епохата на Денис“, но е много по-стриктен по отношение забраните за снимане вътре, особено във времето между два сезона. Когато Рон е ръководел тима, влизането ставало по-трудно, но вътре е било по-свободно да се снима и разглежда.

Така или иначе, наясно съм, че няма как да изтече много информация, и затова по-скоро са ми любопитни други неща – настроението в тима, очакванията, анализът на причините за това как се стигна до период, в който Макларън повече от 5 години няма победа, и т.н.

Неминуемо всичко е свързано с Денис

Хората в тима говорят с огромен респект най-малкото за неговото прощално парти при официалната му раздяла с тима – в Роял Албърт Хол, в сърцето на Лондон през януари преди година. Парти за над 3000 гости (с присъствие на половината Формула 1), чиято стойност се изчислява на над 350 000 паунда. Точно както в доброто старо време на Гран при – шампанско за всички, лукс, топ ниво във всяко отношение.

Най-старите служители на Денис с носталгия си спомнят и още по-блестящи мигове. Като този след спечелването на първите титли за тима под негово ръководство през 1984 г. Тогава Денис наема чартър и целият екип (тогава по-малък, разбира се) отлита за Париж, където короните са отпразнувани подобаващо в едно от световноизвестните най-елитни кабарета.

Макар Рон вече да не е част от тима, всичко в MTC е свързано с него – като се започне от успоредното разположение на прорезите на винтовете по фасадата, мине се през големината и цвета на камъните отвън, диспенсърите за сапун в тоалетните, които спират капката след употреба, и се стигне до въжетата на асансьорите със силикон. Всичко е пипнато до най-малкия детайл според неговите изисквания. Е, вече не държат климатиците само на 22 градуса, както при неговото управление, нито хората от кетъринга са от компанията на един от бившите му механици, но все пак нещата са се променили малко, всичко е бяло, чисто.

Интересно е и това, че Денис е свързван както с миналото, така и с настоящето на тима и компанията

Тя е това, което е, в голяма степен благодарение на него във всеки аспект – положителен и отрицателен. Както и Мика Хакинен ми каза преди известно време, много хора днес го упрекват, че прекомерно много инвестира в производството на серийни автомобили преди години и това в немалка степен доведе до отлив на капитал и внимание от основната дейност – тима за Формула 1. Политиката на развитие на производството на спортни коли доведе наистина в немалка степен до конфликт с Мерцедес, изтегли средства, които можеше да бъдат инвестирани в нов аеротунел или в домашна писта, каквато Рон имаше намерение да строи – подобно на тази в Маранело, преди да се пребори тестовете в хода на сезона да бъдат ограничени. Така или иначе обаче автомобилното производство е факт и куриозно – днес именно то помага на цялата компания и носи пари и на състезателния тим!

Собствениците, най-вече в лицето на основните акционери Мансур Оджех и фонда на кралското семейство на Бахрейн Мумталакат (чийто представител в борда е шейх Абдул Ал Рахман Ал Сюлейман), са наистина доволни от автомобилното производство и няма как да е друго. През 2018 г. компанията продаде 4806 автомобила. Те бяха с цели 43,9% повече от предходната. Реализираха ги на 32 пазара по света, включително във Варшава и Рига, като 1/3 от колите бяха купени в Северна Америка, а в Китай бе отбелязан ръст от 122,5%!

Цените на отделните модели варират от 174 000 eвро за 540С до 850 000 за 720 Senna. Планът е до 2025 г. компанията да продава 6000 автомобила годишно и засега не се виждат никакви пречки в неговото реализиране.

Голяма болка обаче у всички предизвиква тимът във Формула 1 и отново ролята на Денис заема централно място

Той подписа договора с Хонда през 2014 г. за доставка на задвижващи системи и всъщност почти никой не го вини за това, защото очакванията бяха за съвсем различно представяне на най-големия производител на двигатели в света.

Факт е обаче, че други решения на Денис се приемат съвсем различно. Уволнението на Мартин Уитмарш например. То се случи в началото на същата 2014 г. и стана причина за конфликта му с Оджех. Саудитецът с френска кръв никога не прости на бившия си приятел, че изгони третия общ съмишленик – Уитмарш, и то зад гърба му (Рон взе решението, докато Мансур бе в болница с диагноза рак на белите дробове).

Назначаването на хора като Ерик Булие и до днес не е много ясно нито като функция, нито като принос

Да, Денис искаше да има повече време за автомобилния бизнес и изобщо за компанията Макларън, която има още няколко звена и прави ECU системите за куп автомобилни серии, батериите за Формула Е и т.н. Но французинът очевидно не свърши много работа в спортното звено, ако изключим PR дейността му.

Самият Денис вероятно разбра грешката си и ангажира Йост Капито, чиято работа се оценява днес много позитивно от хората в тима въпреки краткия му престой. Но след отстраняването на Рон германецът бързо трябваше да си тръгне, а бившият шеф на Фолксваген във WRC има много ясен състезателен подход, взима точни, бързи решения, но…

Тимът наистина загуби посоката в работата си с Хонда и вярваше, че прави добри шасита, най-доброто дори през 2017 г. Но през миналия сезон се оказа, че не е така, защото със задвижващата система на Рено, Ред Бул и самия екип на Рено се справиха много по-добре. Затова Денис е упрекван, че през 2015 г. се противопостави категорично Ред Бул също да започне работа с Хонда, което щеше да даде както повече данни на японците, така и различна гледна точка към проблемите им, и много по-добър ориентир на Макларън къде точно се намира!

След година работа с Рено сега в Уокинг са оптимисти, че през 2019 г. нещата ще са по-добри като интеграция, като работа на шасито с новия мотор и изобщо като цяло

През 2018 г. се оказа, че в началото на сезона колата и задвижващата система работеха по-добре, отколкото в края. Но всъщност от юни месец е започнала работата по проекта за 2019 г. с ясни приоритети.

След всички турбуленции в ръководството мнозина са доволни, че на практика в момента техническата работа се ръководи от Пат Фрай

Той е човек с огромен опит в компанията, но напусна в посока Ферари заедно с Фернандо Алонсо преди няколко години. Днес обаче отново е начело и е смятан за отличен организатор от типа на Рос Браун. Това, което вероятно му липсва най-много, са идеи като тези, които има често Ейдриан Нюи. Но никой не е съвършен пък и все пак е по-креативен от Тим Гос, който си тръгна през миналата пролет. Очакванията са, че нова свежест ще вдъхне Джеймс Кий, който обаче ще започне истински работа в Уокинг едва през есента и вероятно работата му ще проличи през новата епоха в спорта от 2021 г.

Така постепенно тимът на Макларън във Формула 1 трябва да се изправи отново на крака и да се върне на пътя на победите. Не малко хора обаче вече се съмняват, че това изобщо е възможно, защото реално отборът разполага средно с 1/3 по-малко средства от Мерцедес, Ферари, Ред Бул. Това са около 100 млн. паунда по-малко на година за изследвания и развитие, но и настоящите ресурси все пак никак не са малко, а екипът на Рейсинг Пойнт (бившия Форс Индия) демонстрира, че ефективността в използването им може да е по-добра. В същото време Зак Браун открито играе заедно със своите партньори от Либърти за ограничаване на бюджетите (точно с тези 100 млн.) и не спира да преговаря и търси спонсори. След привличането на Кока-Кола за 3 старта в края на 2018 г. той опитваше през зимата да ги ангажира за новия сезон.

В крайна сметка хората вярват, че „където е текло, пак ще тече“ и самият въздух в Уокинг, в Съри е пропит с бензин, успех, битки

Наистина само на няколко мили е пистата Брукландс, където е създаден британският автомобилен спорт и са поставяни рекорди. Германците направо са я сринали по време на войната и заради заводите за самолетни двигатели и друга техника. Но днес всичко е превърнато в парк, където децата на служителите от Макларън карат колела по бившето картинг трасе. Има и фантастичен музей, в който блести славният Конкорд, чийто такелаж също е сглобяван на броени мили и е носел духа на мястото със свръхзвукова скорост.

Ако сте намерили правописна грешка, моля уведомете ни като маркирате текста и натиснете Ctrl+Enter