Начало Formula 1 News • Новини за Формула 1 F1 75: 1967-1968 г. – от 16 към 8 цилиндъра и Лотус...

F1 75: 1967-1968 г. – от 16 към 8 цилиндъра и Лотус 49, новата революция на Чапман

F1 75 Паоло д'Алесио

На 13 май 2025 г. се навършиха 75 години от първия старт в историята на Формула 1. Във връзка с годишнината, която целият спорт отбелязва през настоящия сезон, нашият дългогодишен автор Паоло д’Алесио направи поредица, в която разказва за едни от най-великите болиди и еволюцията на автомобилите в Гран при през този много дълъг период от време.

В не малка степен съвременната Формула 1 започва през 1966 г. Тогава влизат в сила правилата за увеличаване обема на двигателите до 3000 куб. см. Може да се каже, че първият истински революционен автомобил от новата ера е Лотус 49, който се появява през 1967 г. За пореден път Колин Чапман е начело на толкова иновативен проект, който има нова философия за изграждане на един болид. Той осъзнава липсата на конкурентни двигатели. Опитът му с 16-цилиндровия БРМ, монтиран в Лотус 43 през 1966-та, е разочароващ. Чапман е изключително умел в убеждаването на Харли Коп и Уолтър Хейс от Форд в необходимостта от изграждане на двигател, специално предназначен за моторни състезания.

„Г-н Лотус“ е убеден, че срещу скромна инвестиция за гигант като Форд е възможно да се създаде отличен състезателен мотор от партньорите им Косуърт в Англия

Успехът би бил налице, стига наети от американската компания инженери да знаят как да проектират компактен, лек и преди всичко надежден агрегат. Задачата е изпълнена възхитително от дуото Майк Костин и Кийт Дъкуърт. Първият им DFV e монтиран ексклузивно на Лотус 49 за Гран при на Холандия през 1967 г. Акронимът идва от Double Four Valve – четири клапана на цилиндър и два разпределителни вала във всяка глава.

Подобно на по-старите си братя и сестри, и този болид на компанията е пълен с технически иновации

Вероятно най-поразителната от тях е използването на двигателя като носещ елемент. За разлика от всички други автомобили от онова време, окачването е директно прикрепено към 8-цилиндровия агрегат, а не към удължение на шасито. Това решение пести тегло и значително подобрява управлението на колата.

Разработването на иновативния модел 49 отнема повече време от очакваното. Но автомобилът дебютира с отлична победа на Зандвоорт, където Джим Кларк веднага се изкачва на най-високото стъпало на подиума. Шотландецът повтаря подвига си и на Силвърстоун във Великобритания, а след това и в Гран при на Съединените щати и Мексико. В световния шампионат обаче нямаше шанс срещу новозеландеца Денис Хълм с неговия стабилен Брабам. Той е победител само в две състезания (Монако и Германия), но почти винаги в точките.

Така амбицията за нова титла на тандема Кларк-Лотус се насочва към сезон 1968. Това е годината, в която за първи път тимът изоставя класическия британски зелен цвят

Дебютът е с първия голям „тютюнев спонсор“ Gold Leaf, поставил логата си отстрани на златно-червения Лотус. Кларк и Лотус 49 доминират в първото състезание за годината, проведено в Киалами, Южна Африка. Няколко седмици по-късно шотландецът губи живота си в състезание от Формула 2 на пистата Хокренхайм. Така щафетата преминава в ръцете на другия пилот на Лотус Греъм Хил, който в края на годината спечели втората си световна титла. Лотус 49 грабва шампионата при конструкторите и се превръща в един от най-успешните болиди на всички времена.