Вчера бе официално обявено, че Макс Верстапен ще замени Дани Квят в екипа на Ред Бул още за предстоящата след седмица Гран при на Испания. Така 18-годишният пилот ще се озове в топтим едва във втория си сезон във Формула 1 и ще има шанса да стане най-успешния холандски пилот в спорта, надминавайки постиженията на баща си Йос. Последният всъщност добре знае какво е да замениш друг пилот в разгара на сезона, след като през 1998 г. замени в екипа на Стюарт неубедителния Ян Магнусен. Йос обаче има и горчивия опит какво е да те сменят преди началото на сезона, след като имаш договор. За кариерата на Йос ви разказахме подробно миналата година в брой 185 на списание ClubS1, който публикуваме днес.
Макс Верстапен е безспорно огромен талант и бъдещето му изглежда бляскаво. Но засега баща му Йос остава най-успешният холандски пилот в историята на Формула 1 с две трети места и един предварителен полпозишън. Той обаче смята, че е само въпрос на време тийнейджърът да подобри резултатите му и да постигне много повече. Йос имаше възможността да се състезава във Ф1 в една много противоречива ера, изпълнена с трагедии, промени и спорни ситуации. Натрупа горчив опит в честа смяна на отборите и проблемите с договорите, който със сигурност е предал на сина си. Въпреки че не постигна много успехи, Йос имаше много фенове по пистите, които често бяха разпънали плакати с надпис Jos The Boss. Агресивният му стил на каране и честите скандали около него му спечелиха славата на човек, който винаги може да се забърка в някаква странна и дори комична ситуация.
Йос е роден на 4 март 1972 г. в Монтфорт, Холандия, като истинското му име е Йоханес Францискус Верстапен. Започва картинг кариерата си на 8 години, като участва в национални състезания. През 1984 г. става шампион на Холандия за младежи, а две години по-късно е шампион на Бенелюкс. После печели и 2 титли по картинг на Европа. През 1991 г. е първенец на Белгия и в края на годината преминава в по-големите формули. Състезава се във Формула Опел Лотус Бенелюкс и печели европейския шампионат в категорията още в първата си година. Получава оферта да кара във Формула 3 за екипа на Van Amersfoort Racing. През 1993 г. е шампион в Германската Формула 3 и взима победа във Формула 3 Мастърс, което му отваря вратата към F1.
Ангажира го Флавио Бриаторе в Бенетон за тестпилот. Флавио е впечатлен от представянето на холандеца по време на един тест на Ещорил за Ероуз през септември предната година, когато той постига време само с 0.07 сек по-слабо от това на титуляра Дерек Уоруик от квалификацията на същата писта. В предсезонните изпитания обаче титулярът Джей-Джей Лехто катастрофира тежко и чупи гръбначен прешлен. Така Йос заема мястото му и кара в първите 2 състезания за 1994 г. до Михаел Шумахер, но не ги завършва след инцидент и завъртане. За печално известното състезание на Имола Лехто се завръща. Финландецът обаче не показва добра форма в следващите стартове и от Гран при на Франция Верстапен отново е титуляр.
Със сигурност най-запомнящият се момент от кариерата на Верстапен във Формула 1 е пожарът от Хокенхайм същата година. Холандецът влиза в пита за първия си планиран бокс. В началото всичко изглежда нормално. Колата е повдигната и започва смяната на гуми и зареждането с гориво, което през 1994 г. е разрешено отново след 10 годишна забрана. След 2 секунди обаче от маркуча изтича гориво, тъй като механикът с шланга Саймън Морли не може да го постави добре в резервоара и го изважда, за да опита отново. Част от колата и пилота са залени с гориво. И докато механиците се чудят какво да правят, след още 2-3 секунди колата пламва (на втората снимка).
Разлятото гориво се възпламенява от високите температури. Малко преди това единият от механиците е отворил визьора на Йос, за да получи пилота малко свеж въздух, което допълнително утежнява ситуацията. Пожарът е огромен, но екипът от механици запазва самообладание и успява да го изгаси за 5 секунди. Пилотът се отърва само с повърхностни изгаряния, както и Морли, който е пострадал най-много от екипа.
По-късно след разследване на инцидента от страна на ФИА стана ясно, че е бил свален филтъра от шланга за зареждане, което позволява на горивото да влиза с 12,5% по-голяма скорост в резервоара и спиранията в бокса да продължават по-кратко. От Бенетон се защитават, че това не е направено от тяхна страна умишлено. В крайна сметка се стига до заключението, че става въпрос за грешка на фирмата Intertechnique, която отговаря за цялата система за зареждане с гориво и шланга. Седем години по-късно Верстапен призна, че според него в колата на наистина е имало нещо нередно, но само в тази на Шумахер и той така и не е разбрал какво.
„Знам какво се случи, докато бяхме заедно в Бенетон. Хората мислят, че си търся извинения, но съм сигурен, че неговата кола бе различна от моята, разказа Йос. – Винаги съм смятал, че подобна разлика в поведението им е невъзможна. Спирах на границата и взимах завоите възможно най-твърдо, а как се случваха нещата при Шумахер? Имаше електронни помощни системи. Никога не ги споменаваха, но когато по-късно попитах Флавио Бриаторе, той отговори: Дай да не говорим за това. Беше ми достатъчно. И Михаел зависеше от колата си. Повечето хора го смятаха за господ, но той не е супермен – в картинга никога не ме победи.“
Подозренията за нелегална електроника в колите на Бенетон така и не са потвърдени, въпреки че в автомобила е намерена система за лаунч контрол при стартиране, за която обаче не се намират доказателства, че е използвана. До края на сезона Йос подобрява представянето си и дори два пъти стига до подиума в Унгария (на 4-ата снимка) и Белгия. В края на сезона Шумахер печели титлата при пилотите, но приносът на Верстапен не е достатъчен за отборната корона. За последните 2 старта той дори е заменен от по-опитния Джони Хърбърт.
През 1995 г. той кара за скромния екип на Симтек, но още след 5-ия кръг тимът банкрутира. До края на сезона Йос прави тестове за Бенетон и Лижие, а на следващата година вече е във Футуърк. Печели само една точка през сезона, но новият бос на тима Том Уолкиншоу решава до го замени за 1997 г. с останалия свободен агент Деймън Хил.
Йос намира място в Тирел. Най-доброто му класиране обаче е два 8-о място, а тимът има и сериозни финансови проблеми. Затова са предпочетени Тора Такаги и платения пилот Рикардо Росе. За 1998 г. Верстапен остава без място, прави тестове за Бенетон. От Гран при на Франция обаче е нает от екипа на Стюарт да замести неубедителния Ян Магнусен. Но колата не е добра и той не може да се класира дори в топ 10. Отново остава без място за 1999 г., въпреки че има шансове да намери място в екипа на Хонда. Японската компания планира да се върне в спорта като цял отбор и Йос е сред основните кандидати, като става тестпилот по проекта. В последствие обаче Хонда променя решението си и решава да се върне в Гран при само като доставчик на двигатели за екипа на Джордан. Йос остава изпитател и не успява да си намери титулярно място.
През 2000 г. все пак се връща като титуляр с Ероуз (на 5-ата снимка). Екипът е стабилен с добро шаси, хубав двигател на Супертек и висока скорост на правите. Това позволява на Йос и на Де ла Роса да се борят дори с пилотите в челото на някои писти. На Хокенхайм Верстапен се класира 5-и, а на Монца е 4-и. За следващия сезон холандецът остава в тима, но колата вече не е толкова бърза, въпреки че е по-издръжлива. Годината му ще се запомни най-вече с катастрофата на Интерлагос, когато не прецени добре спирането си и удари отзад току що затворилия го с обиколка водач Хуан-Пабло Монтоя от Уилямс.
„Беше ми показан син флаг и видях Монтоя да идва. Следователно отидах вляво, за да пропусна, обяснява случилото се Йос. – След като ме изпревари се върнах обратно на състезателната линия. След това обаче той спря много рано. Много съжалявам за него, защото разбрах, че е водил в състезанието, но не можех да го избегна.“
Монтоя от своя страна приема случилото се доста дипломатично като за него: „Разочарован съм. Щеше да бъде един от най-добрите дни в живота ми, а стана един от лошите. Мисля, че Верстапен ме удари, защото спря твърде късно, няколко метра по-късно от мен.”
Верстапен има договор с Ероуз и за 2002 г. Преди началото на сезона обаче той е заменен от Хайнц-Харалд Френцен. Според холандеца и неговите адвокати това е станало незаконно и започва съдебни действия срещу шефа на тима Том Уокиншоу. Мениджър тогава на Йос е бившия пилот Хуб Ротенгатер.
„Имаме подписан договор с Ероуз от юни миналата година, който беше обявен официално от тима“, казва тогава Ротенгатер. „Само дни пред това (обявяването на Френцен за пилот на тима вместо Верстапен) бях във фабриката на тима, коментира Йос. – Преди това през януари бях в Англия със съпругата ми. Отседнахме в къщата на Том. Мислех, че сме приятели.“ В Ероуз обаче смятат, че не са нарушили условията по договора и прекратяването му е легално. Това се оказва вярно и в крайна сметка Йос остава без кокпит за 2002 г.
За 2003 г. обаче холандецът се връща в Гран при, макар и за опашкаря Минарди. Йос постига споразумение с Пол Стодарт, като негово съотборник е Джъстин Уилсън. Резултатите и на двамата са слаби, като те най-редовно са на последна стартова редица, без шанс за точки. Така се стига до първата квалификация във Франция през 2003 г. Сесията започва на мокро след падналия по-рано дъжд. Тогава форматът на квалификацията е такъв, че в предварителната сесия редът на излизане се определя според класирането в шампионата. Съответно лидерите Шумахер, Райконен, Монтоя и останалите се появяват първи на трасето. То съответно започна постепенно да изсъхва, и в края пилотите могат да сложат дори гуми за сухо. Това позволява на пилотите на Минарди – Верстапен и Уилсън да заемат първите 2 позиции (на 7-ата снимка). След края се оказа, че колата на Уилсън е с 2 кг по-лека от допустимото и британецът е декласиран. По-късно от тима обясняват, че причината за това е поставянето на гумите за сухо в края. Те са по-леки от тези за мокро и в тима не са отчели тази разлика и не са добавили баласт.
Верстапен обаче остава на първата си позиция и за първи път в историята кола на Минарди заема първата позиция на официална сесия от Ф1. „Беше добре обиколка при относително суха писта. Въпреки това бе необходимо да си внимателен, тъй като бордюрите бяха мокри и лесно можеше да се завъртиш, казва той. – Трябваше да карам на лимита защото нямахме много възможности като тази. Отне ми 9 години и половина и 101 състезания да постигна този резултат.“
За втората и официална квалификация обаче правото да излезе последен на трасето не помага на Йос, тъй като е сухо. Холандецът се класира предпоследен, като зад него остава само Уилсън. До края на сезона тимът логично не постига нищо и след неговия край Верстапен напуска. Холандецът е близо до договор с Еди Джордан за 2004 г., но до споразумение не се стига. Оказва се, че проблемът е дошъл от мениджъра на пилота Хуб Ротенгатер, който по думите на отбора съсипал работата на спонсорите на Йос, настоявайки за безумна комисионна спрямо спонсорите или скандална надница.
В крайна сметка Джордан подписва с Джорджо Пантано и този път с кариерата на Йос във Ф1 се приключва завинаги. Или поне като пилот. Сега той е ментор на сина си Макс и пътува с него за всяко състезание, давайки му съвети. След това през 2005 и 2006 г. Йос кара в сериите А1 Гран При, постигайки 1 победа и 1 второ място за тима на Холандия. През 2008 г. пък стана шампион в сериите Льо Ман в клас LM P2.
Извън пистата, личният живот на Йос също е изпълнен с премеждия. През 2000 г. той е признат за виновен за нападения над мъж след инцидент на картинг писта, в резултат на което човекът остана с фрактура на черепа. През 2008 г. пък едва избягва затвора след обвинение за тормоз над съпругата си Софи (на предпоследната снимка). Получава условна присъда от 3 месеца и глоба. Съдията стигна до заключение, че Йос не е оказвал физическо насилие над съпругата си, но я е заплашвал със съобщения по мобилния телефон.
След това през 2012 г. Йос е арестуван заради инцидент с 24-годишната си приятелка в град Рьормонд. Твърди се, че Верстапен умишлено блъснал жената с кола и тя била откарана в болница. Пострадалата е с тежки охлузвания и натъртвания, но случаят е прекратен поради липса на доказателства. По-късно през същата година е заведено ново дело срещу Йос, този път за хулиганство и вандализъм. Обвинението е затова, че холандецът е счупил два телефона и няколко бижута. Пропуск на прокурор обаче прекратява случая без присъда.
